Години наред Германия беше безспорния лидер на Европейския съюз. Тя беше и гласът и мускулите на централните и източноевропейските нации в ЕС, които търсеха Берлин за покровителство, насоки и понякога изрични инструкции. Често, когато Брюксел изискваше нещо, Германия беше тази, която подмамваше Полша, Унгария или други да се присъединят.
Но поредица от скорошни събития подкопаха авторитета и влиянието на Берлин в Централна и Източна Европа и сред лидерите на ЕС. Те включват пенсионирането в края на миналата година на дългогодишния канцлер Ангела Меркел, формирането на по-сложна трипартийна управляваща коалиция в Берлин и редица политически грешки и непоследователни действия, свързани с политиката на Русия и войната в Украйна.
Резултатът е значително отслабване на влиянието на Берлин и по-голяма готовност от страна на други страни да поемат по своя път и в някои случаи открито да оспорват френско-германския съюз, който отдавна е в центъра на властта и вземането на решения в ЕС.
„Нямаме нужда от германска защита. Тя доказа, че е от грешната страна на историята. Полша показа добро лидерство по отношение на Русия при посрещането на украинските бежанци и относно постепенното спиране на газа. Балтийците имат умно ръководство. България има ново, по-надеждно правителство. Румъния е стабилна“, заяви дипломат от Източна Европа, визирайки дългогодишната политика на Берлин да стъпва меко с Москва.
Разпадането на германската власт беше ярко проявено тази седмица, докато държавните и правителствени ръководители на ЕС се бореха да постигнат споразумение за ембарго на руския петрол и да преодолеят упоритата съпротива на унгарския премиер Виктор Орбан.
В миналото, когато Орбан хвърляше пречки пред предложенията на ЕС, Меркел често беше призовавана да го укроти. Дали уговорките на Меркел с Орбан, вътре и извън блока, обслужват интересите на ЕС в дългосрочен план, е съмнително в наши дни. Но няма спор за влиянието на Меркел в ЕС.
Германия беше обвинена, че търси предимство в предложението за освобождаване на петролното ембарго по тръбопровод. Берлин многократно отрече каквото и да е участие в това предложениеи в крайна сметка обеща да прекрати закупуването на руски петрол до края на тази година. Това се тълкува като ясна демонстрация, че няма да спечели нищо от продължаващите доставки по тръбопроводите. Но фактът, че страни-членки на ЕС, включително от Източна Европа, бяха толкова подозрителни, подчертава накърненото доверие в Берлин.
Междувременно посещението в Будапеща на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е бивш министър на отбраната на Германия и протеже на Меркел, не доведе до пробив в противопоставянето на забраната за петрол. А продължаващият спор на Унгария относно върховенството на закона с Комисията, прави постигането на компромис още по-трудно.
Вместо това беше оставено на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който е бивш министър-председател на Белгия, и на френското председателство на Съвета на ЕС да направят компромис, който Унгария в крайна сметка прие, разчиствайки пътя за приемане не само на забраната за петрол, но и на по-широк шести пакет от санкции. Наследникът на Меркел Олаф Шолц, социалдемократ, нямаше ключова роля.
„Шолц е истински проблем. Той е меркантилен германец, вместо склонен на компромиси, каквато беше Меркел. Той ой има нивото на лидер на средно голяма европейска държава“, каза дипломат от ЕС.
Самият Шолц заяви във вторник, че двудневната среща на върха е „подчертала голямото единство и солидарността на Европа спрямо Украйна“. Той се стреми да припомни финансовата помощ, която Германия даде на страната, приемането на бежанци, и допълнителна военна помощ за Киев, която канцлерът иска да даде чрез сделка за размяна на танкове с Гърция.
Борейки се за признание
Шолц, бивш кмет на Хамбург, не успява да направи крачката от канцлер до водеща европейска политическа фигура. В понеделник той беше уловен от камера как завърта очи, когато репортерите му задават въпроси.
На вътрешния фронт Шолц също беше подложен на критика относно странните си коментари срещу климатичните активисти, които го накараха да принуди говорител на правителството да отхвърли обвиненията, че ги е сравнил с нацисти.
Въпреки че никой държавен или правителствен глава не е влязъл в обувките на Меркел, италианският премиер Марио Драги, бившият шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ), е лидерът, който сега управлява важните теми. Той доби популярност с декларацията си, че ЕЦБ ще направи „каквото е необходимо“ по време на кризата в еврозоната.
Но Италия носи политически багаж на десетилетия нестабилна политика и лошо финансово управление, което ограничава обхвата на италианското влияние, независимо кой е министър-председател.
Междувременно френският президент Еманюел Макрон, който наскоро беше преизбран за втори мандат, се смята за неспособен да остави настрана егото и величието си, за да се превърне в тих човек, който да влияе върху водените от консенсус политики и решения на ЕС.
Понижаването на германското влияние вече беше в ход в отслабващите години на 16-годишното управление на Меркел, но за първи път стана ясно видим миналия юни. Тогава тя и Макрон предложиха да се проведе среща на върха на ЕС с руския президент Владимир Путин – само за да бъде брутално отхвърлена от лидерите на Полша, Естония, Латвия и Литва.
Макрон и Меркел желаеха да бъдат в крак с президента на САЩ Джо Байдън, който проведе двустранна с Путин в Женева по-рано същия месец. Тази среща даде малко конкретни резултати, но предложи рядък намек за потенциално подобрени отношения с Москва.
Източноевропейските държави предупредиха, че Путин все още не е предприел никакви конкретни стъпки в отговор на инициативите на Байдън, и предупреди, че прекалено мекият подход на ЕС към авторитарния руски лидер може да подкопае усилията на Байдън да създаде нов геополитически баланс.
Доверието към Германия и Франция вече беше поразклатено от провалените усилия за прилагане на Минските споразумения, които бяха предназначени да сложат край на подкрепяната от Русия сепаратистка война в източния регион на Украйна.
Широкомащабната инвазия на Путин в Украйна само допълнително потвърди на източноевропейските държави, че Германия е направила сериозна историческа грешка, като постави икономическите си интереси пред овладяването и изолирането на разпалващ войната диктатор. Инвазията последва месеци на предупреждения от Вашингтон, че войната е неизбежна, на които Берлин и Париж отговаряха с открит скептицизъм.
Точки за Париж
Макрон спечели похвали от представители на Централна и Източна Европа за това, че обърна повече внимание на техните региони и притеснения, отколкото неговите предшественици. А фактът, че френското председателство на Съвета на ЕС многократно настоява за бързо приемане на санкции срещу Москва, се разглежда като допълнителен знак за ангажимента на Франция с Изтока.
Но малцина виждат френския лидер като наистина достоверен преговарящ в европейската политика. Това е отчасти, защото френската система предпочита изпълнителната власт пред изграждането на консенсуси и компромиси. Това означава, че френските президенти не са свикнали с пазарлъците, които идват с коалиционната политика в другите страни.
Освен това някои френски идеи се считат за противоречиви или дори налудничави от централно и източноевропейците. Например неотдавнашното предложение на Макрон за Европейска политическа общност – идея, в която някои виждат начин да се държат другите нации от региона, Украйна и страните от Западните Балкани извън ЕС.
Някои източноевропейски дипломати и официални лица казаха, че все още се надяват Берлин да се завърне и да възстанови доверието в международните отношения с помощта на външния министър Аналена Бербок, която според тях е по-харизматична и уверена от Шолц.
За някои длъжностни лица е само въпрос на време Берлин отново да се утвърди като най-авторитетната и влиятелна столица на ЕС. Все пак на Меркел ѝ отне една или две години, за да получи пълен контрол върху динамиката в Европейския съвет.
Текстът е публикуван в „Политико„, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
