Над деветстотин хиляди души се включиха в протестите в Германия през уикенда срещу проявите на крайнодесен екстремизъм и срещу крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Множества от демонстранти излязоха на улицата в редица градове в петък, събота и неделя вследствие от новинарски разкрития, че през ноември миналата година крайнодесни германски политици, включително и членове на АзГ, са се срещнали с крайнодесни екстремисти, за да обсъдят как да принудят имигрантите да напуснат страната.
Участниците в срещата са обсъждали „ремиграцията“ – термин, който често се използва в крайнодесните среди като евфемизъм за експулсиране на имигранти и малцинства, включително на натурализирани германски граждани. Всичко това се случва, след като германски компании многократно се оплакаха от липсата на високо квалифицирана работна ръка и от трудностите при търсенето на подходящ персонал.
Новината за срещата шокира мнозина в Германия. Много от протестиращите заклеймиха публично твърдата антиимиграционна политическа линия на АзГ и нарекоха партията „заплаха за германската демократична система и ценности“.
Според социологическите проучвания обаче, популярността на крайнодясната партия расте. АзГ се е представила впечатляващо на изборите за местна власт миналата есен в провинциите Хесен и Бавария.
Тази година трябва да се произведат местни избори в провинциите Бранденбург, Тюрингия и Саксония – всичките на територията на бившата Германска демократична република, където АзГ има най-силни позиции. Социологическите проучвания сочат, че крайната десница може да спечели и в трите споменати провинции.
Водещи политици от различни партии подкрепиха демонстрациите
„Високата активност на демонстрациите е силен сигнал срещу десния екстремизъм и в полза на демократичното съжителство, на който можем да гледаме с гордост“, заяви пред вестник „Мителдойче цайтунг“ министър-председателят на Саксония-Анхалт Райнер Хазелов от Християндемократическия съюз (ХДС).
Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер благодари на участвалите в демонстрациите за тяхната ангажираност към демокрацията.
„Тези хора дават кураж на всички нас. Те защитават нашата република и нашата конституция срещу нейните врагове. Те защитават нашата човечност“, каза той във видеопослание в Берлин.
Той отбеляза, че на улиците са излезли съвсем различни хора, „но всички те имат една обща черта: те се изправят срещу мизантропията и десния екстремизъм. Те искат в бъдеще да живеят заедно, свободно и мирно“.
Президентът изтъкна, че това, което е необходимо сега, е съюз на всички демократи.
„Бъдещето на нашата демокрация не зависи от силата на нейните противници – а от силата на тези, които защитават демокрацията. Нека покажем, че заедно сме по-силни“, добави Щайнмайер.
Според вицеканцлера Роберт Хабек от „Зелените“ демонстрациите са окуражителен знак за демокрацията.
„Вие показвате, че Германия е силна демокрация. Че няма да толерирате десния екстремизъм, който се опитва да разруши устоите на нашата държава“, написа той в „Инстаграм“.
Министърката на външните работи Аналена Бербок от „Зелените“ също похвали протестите срещу десницата в Германия, особено в по-малките градове.
„В това е силата на нашата страна“, каза тя в Потсдам. Когато става въпрос за това дали си човек или мизантроп, хората излизат на улицата – дори без големи призиви, добави Бербок.
Лидерът на ХДС Фридрих Мерц също похвали общонационалните демонстрации срещу десния екстремизъм и същевременно предупреди да не наричаме „Алтернатива за Германия“ (АзГ) нацистка партия.
„Мисля, че е изключително окуражаващ знак, че толкова много хора излизат на улицата“, каза Мерц снощи пред А Ер Де. Те са демонстрирали „за запазване на нашата демокрация, на нашата конституционна държава, на нашата свобода.“
Възможно ли е АзГ за бъде забранена
Вчера стана ясно, че германската неонацистка партия „Родина“ (Die Heimat) няма да получава държавни субсидии за следващите шест години, съобщи ДПА. Решението е на германския конституционен съд. След него, освен държавната си субсидия, „Родина“ ще загуби и данъчните си облекчения, които обикновено се предоставят на политическите партии.
Решението на съда се очаква да допринесе за дискусиите относно евентуалната възможност за спирането на държавната субсидия и на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).
По време на демонстрацията дори неколкократно беше предложено АзГ да бъде забранена. В Германия само две партии са били забранявани – организацията наследник на Националсоциалистическата партия и Комунистическата партия.
Дали забраната на АзГ от Федералния конституционен съд може да бъде наложена въз основа на предишни материали е спорно. В крайна сметка самата партия има правомощията да предприеме политически контрамерки в този момент. Освен това преразглеждането би отнело много години и няма да приключи преди следващите избори.
Въпросът е и дали подобна процедура би могла да донесе стратегически ползи или да навреди на АзГ. От една страна, съществува аргументът, че партията би използвала подобна процедура за пропагандни цели, а от друга страна, тя би могла да отблъсне скептичните колебаещи се избиратели.
Подем на евроскептцизма и популизма
Популистките и евроскептичните десници в страните членки на ЕС се очаква да отбележат силен подем на предстоящите европейски избори през юни, показва ново изследване на мозъчния тръст Европейски център за външни отношения.
Според него партиите, представляващи популистката и антиевропейска десница ще излязат начело на евровота в най-малко девет страни членки, сред които Франция, Австрия, Белгия, Италия и Нидерландия. Тези партии ще останат на второ или трето място в други девет страни от блока, сред които Германия, Испания и Швеция, показва още допитването.
„Последствията от изборите биха могли да имат значително въздействие, простиращо се от блокиране на нужното законодателство за прилагане на следващата фаза на Зеления пакт до възприемане на една по-твърда линия по редица въпроси, сред които имиграцията, разширяването и подкрепата за Украйна“, казват авторите на изследването Саймън Хикс и Кевин Кънингам.
„Съществува силна възможност проруските парти да бъдат представени в следващия Европарламент“, посочва още изследването.
Според него прорурската партия в България „Възраждане“ би трябвало да влезе в Европейския парламент за първи път, като спечели три евродепутатски места.
Изследването предвижда, че основната политическа група в ЕП – тази на Европейската народна партия (ЕНП), обединяваща десните и християндемократите, от която произлиза и председателката на настоящата Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, би трябвало да остане най-голяма и в следващия ЕП. Но тя ще загуби депутатски места. Същото ще стане и с групата на „Социалистите и демократите“, която се очертава да се класира на второ място, но също да загуби места.
Центристката група „Обнови Европа“, към която принадлежи партията на френския президент Еманюел Макрон би трябвало да отбележи отстъпление на евровота. Същото се очертава и за „зелените“.
Крайнодясната група „Идентичност и демокрация“, към която принадлежат френската партия „Национален сбор“ или германската партия „Алтернатива за Германия„, както и групата на Европейските консерватори и реформисти, обединяваща между другото полската партия „Право и справедливост“, италианската партия „Италиански братя“ и партията „Вокс“ в Испания, се очаква да постигнат значителен напредък на евровота.
В този контекст на обострен популизъм, който би могъл да достигне нови върхове с евентуалното завръщане на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ тази година, партиите от доминиращото политическо течение трябва да се събудят и да направят ясна равносметка за исканията на избирателите, като същевременно признаят необходимостта Европа да играе по-мощна и по-интервенционистка роля на световната сцена, смята политологът Саймън Хикс.
Ако подемът на крайнодесните екстремистки партии продължи, това най-вероятно ще доведе до разпад на Европейския съюз в днешния му вид. И това е една наистина изключително опасна възможност. Не е тайна, че голяма част от горепосочените крайнодесни партии имат скита или явна проруска нишка, която се дърпа в полза на Русия. А основната цел е да се разстрои политическия ред в Европа и да се отслаби Европейския съюз. Защото обединени – държавите са по-силни, а разделени – се превръщат в лесен противник.
Източници: ДПА, БТА, Дойче Веле, „Свободна Европа“, „Политико“
![Pinterest](https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://debati.bg/germaniya/&media=https://debati.bg/wp-content/uploads/2024/01/84eb184cf9794c39a2fb8bed44d5c0d9-1-df9a72e774864230ba54fe094eccad55.jpg&description=Над 900 000 души протестираха в Германия през уикенда срещу крайнодесен екстремизъм и срещу крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" .){kind=link}