Херберт Салбер е посланик на Германия в България от около три месеца. За този период той придоби добри впечатления от страната, но видя и някои неща, по подобряването на които трябва още да се работи. Той споделя мнението си по много въпроси в интервю пред „Дойче Веле“.
Господин посланик, Вие пристигнахте в България преди малко повече от три месеца – какви са първите Ви впечатления от страната и хората? С какви очаквания дойдохте и сбъднаха ли се те?
– Първите ми впечатления са добри, хората тук са дружелюбни, страната е много красива. Тя е дори една от най-красивите туристически страни в Европа. В това отношение очакванията ми бяха големи – и се сбъднаха. Но аз съм отскоро тук, тъй че догодина, още напролет, ще предприема нови пътувания и ще опозная още по-интензивно страната. Разбира се, имах информация за България, още преди да пристигна тук. Двустранните ни връзки с България са добри, взаимодействието на най-високо равнище, включително и между правителствата ни, е много добро, политическият диалог е много интензивен.
Има ли, според Вас, още възможности са доразвиване на двустранните отношения?
– Такива възможности има във всички области. Да вземем икономиката, например. Ние, разбира се, бихме се радвали в България да има още повече германски инвестиции. Известно е, че чуждестранните такива в страната спадат. Тоест, в това отношение има какво да се направи. Надявам се, че необходимият за това климат на доверие през следващите години ще продължи да се подобрява и че още повече германски фирми ще обърнат поглед към България. Разбира се, същото важи и за българския ангажимент в Германия. В културната област отношенията са много интензивни. Като погледне човек колко дипломи за немски език годишно се издават в България и колко много млади хора, получили такива дипломи, заминават за Германия и за други европейски страни, за да следват – така възникват многобройни мостове, свързващи хората и това е добре.
Споменахте спадащите чуждестранни инвестиции в България. На какво го отдавате? Може би германските инвеститори са недоволни от рамковите условия?
Става дума не само за германските инвестиции, но и за инвестициите от други страни, които вече не нарастват. Разбира се, за всяко взето или невзето инвестиционно решение си има конкретни причини и е трудно да се обобщава. Бих погледнал нещата от една друга страна. Чуваме официални изявления на ръководителите на страната, чуваме и изявления, които нямат официален характер: често се твърди, че съдебната система, борбата срещу корупцията са големи задачи, с които България трябва да се справи, защото досега това е сторено само отчасти. Същото, впрочем, се казва и в доклада на Еврокомисията за България. Това не е никаква тайна, има още неща за подобряване. Когато тази работа се свърши, тогава и мотивацията на фирмите за инвестиране в България ще се повиши. Има някои несигурности, които трябва да се отстранят.
Споменавате съдебната реформа и борбата срещу корупцията, но редом с тях има още един проблем, на който западните страни непрекъснато обръщат внимание: състоянието на медиите в България. Вашите предшественици посочваха този проблем, назоваваха го в пряк текст в разговорите си с българските партньори. Смятате ли и Вие да действате по същия начин? И как гледате на състоянието на българските медии?
По отношение на медиите по всяка вероятност също има нужда от подобряване. Нека да си припомним, че има публично достъпни ранглисти за медийната свобода по света. И в това отношение България все още трябва да отговаря на някои въпроси. Какво конкретно трябва да се подобри обаче – отговорът може да бъде намерен единствено от самата страна, от вън не могат да се дават предписания. И аз по никой начин не бих го сторил. Диалогът ни с българската страна е открит и се води на базата на взаимното доверие. И ние поставяме всички въпроси, които трябва да бъдат поставени между партньори в ЕС и в НАТО.
Господин посланик, от германска гледна точка се забелязват още няколко двустранни теми, които често присъстват в германските медии: тъй наречената „миграция по бедност“ (включително и злоупотребите със социални помощи), изтичането на мозъци от България, а и условията, при които се трудят командированите работници. Планирате ли нещо по тези въпроси?
Важно е да разговаряме трайно по тези въпроси. Защото те не могат да бъдат решени от днес за утре. Напротив, това са комплексни неща. Миграцията е феномен, който произтича от огромната разлика в заплащането между България, от една страна, и Германия (но не само Германия), от друга. Научавам, например, че хората, които работят тук в туристическия сектор по Черноморието, масово търсят работа в Гърция, където заплатите са по-високи. Смятам, че в рамките на един дълготраен процес и българските фирми постепенно ще бъдат в състояние да плащат по-високи заплати. Според мен, тази тенденция вече е започнала. Когато наблюдавам как се развива заплащането за добре квалифицирани професионалисти в техническата област или в сферата на услугите: това вече са заплати, с които човек може добре да живее в България. Да, още не е достигнато равнището на Централна или Западна Европа, но нека не забравяме, че и всекидневните разходи тук са по-ниски. С две думи: в това отношение има развитие, поставено е началото и аз се надявам, че в средносрочен план разликата в заплащането постепенно ще намалява. А тогава и феноменът „трудова миграция“ вече няма да бъде в такива мащаби.
Между другото, често разговарям с млади хора, които са следвали в Германия и са се върнали в България, за да работят във фирми, където – според тях самите – получават добро възнаграждение. И това сигурно е така, защото иначе не биха се върнали – нали в рамките на ЕС имат право да работят където пожелаят. Тенденцията е налице, но трябва да се развива по-бързо. Това зависи и от общото икономическо развитие, което в България далеч не е лошо. Тук за тази година се очаква икономически ръст от 3-4 процента, сходна е прогнозата и за следващата година. При това положение постепенно ще настъпи сближаване на доходите.
Господин Салбер, на 4.01.2017 г.България за половин година поема председателството на Евросъюза. Как Вие, като представител на Германия, оценявате подготовката? Къде виждате слабости? И как може Германия да помогне?
Германия може да помогне най-добре, водейки по всички съответни въпроси диалог, основаващ се на взаимното доверие. Такъв диалог непрекъснато се води, както вече казах. Води се между правителствата, но също така и в институциите в Брюксел. Защото, откакто са в сила Лисабонските договори, съществената част от диалога и взаимния обмен протичат именно в Брюксел. И това е много практично. Естествено, всяка страна, която поема председателството на ЕС, има шанса да се профилира, да бъде модератор на консултациите, които са в дневния ред. Вярвам, че в това отношение България е добре екипирана.
Българските колеги на няколко етапа ни информираха какво предприемат – както по конкретната подготовка тук, в страната, така и по съдържанието на председателството. Тъй че не виждам никакви проблеми. Смятам, че по време на своето председателство България ще се представи и позиционира добре в ЕС. Какви обаче ще бъдат политическите предизвикателства – това често пъти се предопределя от непредвидими обстоятелства. За такива обстоятелства България е точно толкова подготвена, колкото и останалите страни-членки. Един от главните акценти ще бъдат Западните Балкани, през май догодина в София ще се проведе среща на високо равнище, която според мен ще бъде добър повод да се потвърди европейската перспектива на страните от Западните Балкани, която за пръв път беше оповестена на срещата на върха в Солун през 2003 година. А и самата България, като страна от региона, е особено заинтересована от отговора на въпроса за европейската перспектива на Западните Балкани.
И накрая, господин посланик, кажете няколко думи и за себе си. Как се чувствате в България? Как, например, прекарвате свободното си време?
Както вече казах: страната е красива, хората са много, много симпатични. Доколкото ми остава свободно време, старая се, разбира се, да пътувам из България и да виждам колкото е възможно повече неща. А иначе през свободното си време върша обичайните неща: чета, занимавам се малко с музика, отделям време на личните си хобита. На първо място обаче е това: да разбера какво става в България, как се чувстват хората, да придобия по-добър усет за всичко наоколо.
А кое до момента беше най-силното Ви впечатление – извън политиката и извън работата Ви? Навярно в областта на историята, на археологията, на културата, в природата?
Забележителни са археологическите паметници от миналото. София играе важна роля в опазването на такива разкопки и в достъпността им под стъкления купол, където са изложени руините от Сердика. Направено е много хубаво. А и в цялата страна има такива археологически паметници. Много интересни са и манастирите, красиви са. За всичко това България заслужава уважение.
