Германският външен министър Йохан Вадефул поиска по-строги мерки срещу руския „сенчест флот“ – танкери, които Москва използва за заобикаляне на санкциите върху петролния износ, според информация на ДПА.
По време на среща с латвийската си колега Байба Браже в Рига, Вадефул подчерта необходимостта от „спешна реформа“ на международното морско право, за да се позволи на властите да предприемат действия срещу корабите и техните оператори.
Въпреки сегашните санкции на ЕС, сътрудничеството между страните, разположени около Балтийско море, трябва да се засили, като властите трябва да имат възможност да действат срещу кораби, независимо от регистрацията им, добави Вадефул.
„Трябва да се възползваме от всички правни средства, за да спрем подобни плавателни съдове,“ акцентира германският дипломат.
Браже настоява за действия срещу финансовите услуги и пристанищата, които обработват товари от сенчестия флот.
„Трябва да се премахнат всички вратички, които Русия използва за осъществяване на тези дейности,“ подчерта тя, добавяйки, че това изисква по-добра международна координация и комуникация.
Вадефул е на посещение в Латвия и Швеция, за да обсъди сигурността в Балтийския регион, включително хибридните нападения от Русия и дейността на сенчестия флот. След началото на мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г., Русия бе обвинена за множество кибератаки в района и повреждане на подводни комуникационни кабели. Латвийската служба за сигурност изрази в годишния си доклад от миналата година, че рисковете от Русия растат значително. Въпреки че Русия не е непосредствена военна заплаха за балтийските страни членки на ЕС и НАТО, се отбелязва, че руските изявления и пропаганда относно Латвия намекват за „дългосрочни намерения“.
„Правят се усилия да се повлияе на нашите западни нации. Тези опити ще продължат и ще стават все по-агресивни,“ предупреди Браже. Тя обвини Русия, че все по-често прибягва до неконвенционални методи, за да постигне целите си. „Това е новото нормално,“ заяви външната министърка.
„Няма съмнение, че Русия ще продължи да се опитва да ни дестабилизира,“ съгласи се Вадефул. „И това няма да спре, дори ако постигнем евентуално мирно споразумение в Украйна.“
Преди своето посещение в двете страни, германският министър призова европейците да останат единни предвид хибридните атаки от Русия и непредсказуемостта на американския президент Доналд Тръмп, който наскоро предизвика възмущение в Европа с намерението си да купи Гренландия.
„В настоящата ситуация на геополитическа несигурност, ние, европейците, трябва да се представим като единен блок и да действаме решително,“ заяви Вадефул.
Латвия стана член на НАТО през 2004 г., а Швеция – през 2024 г., с което прекрати над 200 години неутралитет. Страната започна да търси членство веднага след началото на руското нашествие в Украйна.
