Руският президент Владимир Путин отговори на 77 въпроса по време на годишната си пресконференция в Международния търговски център в Москва. Комуникацията на държавния глава с пресата продължи 4 часа и 18 минути, съобщава РИА „Новости“. 57 представители на медии задаваха въпроси, а някои успяха да зададат няколко въпроса наведнъж. По-рано Кремъл съобщи, че е акредитирал 1 895 журналисти за присъствие на пресконференцията.
Всички тези внушителни числа не бива да заблуждават – въпреки интереса нищо ново не се чу от руския президент на прословутата му годишна пресконференция, която дори не бе от най-дългите. Путин отново говори охотно за външна политика и каза доста по-малко съществени неща за вътрешните проблеми на страната, която ръководи. На тазгодишната пресконференция звучаха въпроси от международния дневен ред – за руско-американските отношения, другите мождународни отношения и Украйна.
Украйна
По отношение на кризата в Украйна Путин е на мнение, че няма нищо, освен Минските споразумения. Думите на украинския президент Володимир Зеленски за преразглеждане на споразуменията събудили в стопанина на Кремъл тревога.
„Най-важното в „Минск-2“ е особеният статут, който трябва да бъде приложен в конституцията на Украйна. Само че Киев не желае да направи това… Затварянето на границата трябва да започне след изборите, които ще се проведат след получаването на специален статут на републиките (ДНР и ЛНР – бел. ред.)“, каза Путин.
Руският президент продължи да твърди, че чужди войски в Донбас няма – нещо, което цял сват знае, че не е истина. Той отрича и другата очевиднст – че Москва подпомага сепаратистите с тежка бойна техника.
„Продължават да ме питат откъде имат танкове? Това е тяхната техника, а не чужда“, подчерта президентът.
Той припомни, че в Донбас има граждани на европейски държави, които са там доброволно. Путин изрази недоумение от факта, че САЩ въвеждат антируски санкции, за да „запазят транзита на газ през Украйна“.
„Всъщност ние сами искаме да го запазим – каза той – Ако САЩ искаха да помогнат на Украйна, да им бяха дали пари.“
Санкциите на САЩ
Американският Сенат прие тази седмица бюджета за отбрана, съдържащ санкции срещу „Северен поток-2“, предвиден да доставя руски природен газ до Германия. Очаква се газопроводът да заработи идните месеци. Ще отговорим с реципрочни мерки, каза Путин на годишната си пресконференция, предавана по телевизията.
„Санкциите на САЩ ще повлияят на нивото на междудържавните отношения с Русия – каза Путин – Но ние се опитваме да работим така или иначе и ако трябва, ще отговаряме огледално, отбеляза той.“
Международни отношения
На пресконференцията бяха обсъдени взаимоотношенията на Русия с Китай, Япония и Великобритания, като Путин отрече да има намеса на Москва във вътрешните работи на Обединеното кралство, без значение от това как се коментира тази тема в чужбина.
„Мисля, че като се има предвид и Брекзит, Великобритания е заинтересована да развива икономически връзки с нас, а бизнесмените от Обединеното кралство, които работят в Русия и които считаме за наши приятели, а не само за партньори, говорят за това. Това са бизнесмени, които идват и инвестират пари в нашата икономика и създават работни места. Ние ценим това и правим всичко, за да ги подкрепим и да ги накараме да се чувстват у дома си“, каза руският лидер.
Според него има и други „общи позиции“ между Лондон и Москва, като например решаването на точки от международния дневен ред. по думите на Путин Великобритания ще е заинтересована да участва, заедно с Русия, по-активно в решението на тези въпроси.
Руският президент обсъди и темата за Китай, като отбеляза, че страната му сътрудничи на Пекин в неговата военна индустрия, но основно по отбранителни проекти. Президентът подчерта, че Русия и Китай нямат военен съюз, но разработват съвместо някои системи, „преднозначени за отбрана“.
Путин подчерта като успех значителното развитие на армията и икономиката, откакто той встъпи в длъжността президент, което се случи преди почти 20 години.
За импийчмънта на тръмп Путин смята, че той се основава на „измислени“ твърдения, като добави, че не вярва процедурата да сложи край на мандата на американския му колега. Той определи събитията в американския Конгрес като „обикновено продължение на вътрешнополитическа борба“ между демократите и републиканците.
Вътрешни проблеми
Путин отговори на много запитвания, отнасящи се до частни случаи в страната. Той обеща, че нови пенсионни реформи няма да има и че индексацията на пенсиите ще изпреварава инфлацията поне до 2024 година. Президентът не отговори какво се предвижда след това.
Държавният глава на Русия заяви, че може да се помисли и за някои бъдещи промени в Конституцията, като например отпадането на ограничението за поредни президентски мандати.
Настоящата пресконференция започна в 12:07 ч. московско време и, както обикновено, бяха отделени 3 часа ефирно време за излъчване. Но на практика няма ограничения във времето. Най-кратката беседа на Путин с репортери се е състояла през 2001 г. Тогава тя е продължила само час и половина. Събитието от 2008 г. остава рекордно най-дългото, като за 4 часа 40 минути президентът е отговорил на 106 въпроса. Само 7 минути по-малко е продължила пресконференцията през 2012 г., като тогава са били повдигнати няколко нестандартни въпроса, включително за края на света.
Миналата година Путин разговаря с репортери 3 часа и 43 минути и през това време той отговори на 66 въпроса от 53 представители на медиите. Президентът беше попитан за икономиката, изпълнението на националните проекти, различните аспекти на социалната политика и регионалните проблеми.
