Кризата с пазара на труда може да се реши чрез образованието. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на годишната среща на бизнеса с правителството.
По думите му, безработните намаляват, населението застарява, много хора емигрират, а изборът на бизнеса от нови кадри става все по-ограничен. Така фокусът се премества върху производителността – уменията на всеки отделен работник ще стават все по-важни за ръста на икономиката, каза още Горанов.
Според него, проблемът датира още от изграждането на системата – консервативна и автономна, а законът е бил изготвен с цел да пази училищата от политическо вмешателство.
„Оказа се, че тази затвореност изиграва лоша шега за връзката между пазара на труда, качеството на образованието и потребностите на обществото като цяло“, каза Горанов.
И добави, че в момента висшето образование е откъснато от реалността, а масовизацията на учебните заведения отблъсква младите и ги насочва към европейските университети.
Финансовият министър каза още, че лъч надежда е обратът в нетната миграция през последните години, макар все още да не може да се нарече тенденция.
„В началото на периода 2012-2017 г. в България са се връщали предимно хора на 40-65-годишна възраст, докато през последните години се забелязва преобладаващо нетно връщане на по-млади хора между 20- и 39-годишна възраст“, отбелязва Горанов.
Министърът каза още, че на този фон положителните макроикономически данни не са случайни.
„Не случайно ръстът на заетостта за първите девет месеца на 2017 г. е рекорден за прехода – 4.1 на сто. Нивата на безработица са ниски до възможния минимум. В същата ситуация естествено започват да растат доходите, което е потенциален фактор за запазване на хората вътре в България и по-бърза конвергенция със средните нива на Европейския съюз като БВП“, допълва още Горанов.
Горанов заяви, че производителността на работещите в България от 2000 г. е нараснала в пъти по-бързо от нормата в Европа.
Успоредно с това по отношение на БВП на глава от населението съотношението между България и европейските икономики също се подобрява, отбеляза още министърът.
„Ако през 2007 г. сме били около 28 на сто, през 2017 сме близо 50 на сто. За относително кратък период това за мен е една успешна история”, посочва Горанов.
Според министъра на финансите ограничението на пазара на труда предизвиква българския бизнес да се приспособява към по-интензивно производство.
„Когато единият фактор на производство липсва, бизнесът се опитва да го компенсира с интензификация на другия фактор – по-модерно производство, повече инвестиции в технологии”, каза той, като допълни, че това трябва да е съпътствано със значително подобряване на образователната инфраструктура.
Горанов увери, че правителството ще продължи и занапред да залага на увеличаване на минималните възнаграждения.
„Положителният цикъл, в който в момента се намира цяла Европа, трябва да се използва като шанс за допълнителна доходна конвергенция“, казва той.
В отговор на въпрос дали корупцията все още е пречка пред членството на България в еврозоната финансовият министър твърдо отрича наличието на такава.
„Подобни твърдения от ЕЦБ никога не е имало и няма и да има. И формално, и неформално. Това, което интересува ЕЦБ, са съвсем различни неща. Корупцията е проблем за всяко общество и тя е предимно емоционална категория дотолкова, доколкото, когато се превърне в реалност, трябва да е предмет на наказателно преследване“, отговори Горанов.
Министърът каза, че общество, което постига един от най-високите ръстове на икономиката в България.
