България засилва лобистките си усилия за присъединяване към еврозоната, част от разширяването на блока, каза в интервю за „Блумбърг” финансовият министър Владислав Горанов. Но после допълни: Времева рамка за присъединяване все още няма. Ще кандидатстваме едва когато знаем, че сме готови и няма да бъдем отхвърлени.
И сега какво? Кандидатстваме – или не? Май няма да кандидатстваме, още. Искаме да ни приемат в еврозоната и полагаме усилия, но нямаме срок. С две думи: ще кандидатстваме, но когато му дойде времето. Ами, ако никога не се подготвим?
Цялата работа напомня много на крилатата фраза от един български филм („Куче в чекмедже“): „Татко ще му купи колело, ама друг път“. И понеже кандидатстването за еврозоната на нашата страна все се отлага, но политиците ни все твърдят, че работят за него, напомняме:
Членството в еврозоната има две фази – първата е политическа и започва с подаване на молба за присъединяване към Валутно-курсовия механизъм ІІ (ERM II), известен още като „чакалнята на еврозоната“. За тази начална фаза няма критерии, а само желание. Страната ни трябва да го заяви писмено, като подаде молба за членство, а преди това – за да е сигурна, че ще получи положителен отговор – да положи дипломатически усилия и да убеди 19-те членки на единната валута, че заслужава да бъде сред тях. Последният служебен министър-председател, Огнян Герджиков, обяви, че ще подава такава молба за „чакалнята“ на еврозоната, но след това не срещна подкрепа от страна на министрите и молбата така и не беше подадена. Тази задача, беше завещана на новия трети кабинет на Борисов. В чакалнята се чака, както се досещаме от самото название: от 6 до 10 години, средно сочат данните на ИПИ, които наскоро проучиха въпроса.
Във втората фаза от присъединяването към еврозоната, се иска да сме готови икономически, защото се прави преглед на определени критерии, т.е. няма как да бъдем приети, ако не сме готови. Според главния икономист на ИПИ Десислава Николова, ние и сега отговаряме на критериите за еврозоната, тъй като от доста време (1997-ма) сме в условия на валутен борд и не провеждаме самостоятелна парична политика. Остава ни само едно техническо условие, каза Николова – промяна в закона за БНБ, което може да се направи на финалната права.
Горанов е донякъде съгласен, че отговаряме на критериите:
Страната отговаря на официалните критерии с изключение на показателя за сближаването. За съжаление сме далеч под равнището от 70 % от БВП на глава от населението спрямо средните стойности за еврозоната, което другите държави имаха към момента на присъединяването си към единната валута.
От изказването на министъра разбираме, че няма как да влезем в еврозоната с тези ниски доходи. А мерките за увеличаване на доходите на управляващите за като стратегията за членство в еврозоната: след време, като има възможност.
