Дейвид Гилмор, британският китарист и певец на легендарната група „Пинк Флойд“, е оставил траен отпечатък в музикалната история, според ДПА. Но за него, който днес празнува своя 80-ти рожден ден, този творчески период е затворена глава. „Много съм горд с реализираните от нас проекти, обаче за другите те носят съвсем различна стойност от тази, която давам аз“, споделя той с ДПА в Лондон през 2024 г.
„Нашите почитатели твърдят, че 70-те години са били златният век на „Пинк Флойд“. Но това е много далечен спомен. Времето е загуба, ако смяташ, че всичко значимо, което си постигнал, остава само в миналото.“
През 1967 г. Дейвид Джон Гилмор, роден в Кеймбридж през 1946 г., се присъединява към „Пинк Флойд“, които вече се изразяват чрез експериментален, психеделичен рок. Той скоро поема мястото на основателя Сид Барет, който напусна заради сериозни здравословни проблеми, причинени от злоупотреба с наркотици.
Заедно с басиста, певец и текстописец Роджър Уотърс, Гилмор става ключова фигура в звученето на „Пинк Флойд“. През 70-те години групата се утвърдява като една от най-влиятелните в музикалната история с четирите си великолепни концептуални албума: The Dark Side of the Moon (1973), Wish You Were Here (1975), Animals (1977) и The Wall (1979).
Албумът The Dark Side of the Moon е реализирал близо 50 милиона продадени копия по света до днешен ден, докато The Wall, с известния сингъл Another Brick in the Wall, е разпродаден в над 30 милиона копия, уточнява ДПА.
Връхната точка на The Wall е почти седемминутната песен Comfortably Numb. Гилмор създава музиката, изпълнява припева и добавя две незабравими китарни сола. „Дори да му дадеш укулеле, той ще му придаде звучене на Страдивариус“, коментира с възхищение продуцентът Боб Езрин за него.
Въпреки многото похвали, визуално незабележимият китарист, който предпочита лесни черни тениски, винаги остава скромен. Групата „Пинк Флойд“ е спечелила популярността си, следвайки неотклонно своя собствен стил, споделя ДПА. „Почитателите, които обичаха нашата музика, я оценяваха, защото я създавахме така, както искахме“, подчертава Гилмор. „Никога не сме правили това, което другите са очаквали. Днес хората разпознават тази музика, но по онова време тя не беше това, което се смяташе за обичайно и беше изненадваща.“
Той продължава да се придържа към този принцип. „Нещата, които хората очакват, не ми влияят“, казва той в интервю за ДПА. „Ако, като артист, се стремиш да удовлетвориш чуждите очаквания, това е края на изкуството. Трябва да бъдеш егоистичен, дори може би арогантен, и да правиш това, което желаеш.“
Историята на „Пинк Флойд“ навлиза в криза през 1985 г., когато Роджър Уотърс напуска групата. Гилмор остава начело до средата на 90-те години, но съвместната им работа спадна и концертите спрат. През 2005 г. групата се събира отново с Уотърс за благотворителния концерт Live 8.
Непосредствено след това, за разочарование на феновете, музикантите отказват щедро финансирано предложение за повторна среща. Гилмор и Уотърс, който е известен с противоречивите си изказвания, все още поддържат сериозен конфликт помежду си, напомня ДПА.
От 1978 г. Гилмор е издал пет самостоятелни албума. Най-новият му албум, озаглавен Luck and Strange, излиза през 2024 г. и за него китаристът ще изнася 21 концерта в Рим, Лондон, Лос Анджелис и Ню Йорк, но засега не са предвидени други значими живи изпълнения. „Вложих много усилия. Това беше труден проект и с нетърпение го очаквах“, коментира Гилмор. „Когато съм на сцената, чувството е несравнимо“, добавя той.
Гилмор участва и в записите на редица известни музиканти, включително Пол Маккартни, Брайън Фери, Елтън Джон и Кейт Буш. Той открива Буш в средата на 70-те, след като получил касета с нейни демо записи, в която разпознава потенциала ѝ. Гилмор финансира професионални записи и помага на Буш да сключи първия си договор с лейбъл.
Семейството е приоритет за Гилмор, който има четири деца от първия си брак с модела Вирджиния Хасенбайн, а от втория си брак с Поли Самсън, която е и негов сътрудник по песни, има още три деца и осиновен син. На последните концерти най-малката му дъщеря Романи му се присъединява на сцената за изпълнения.
Дейвид Гилмор прекарва много време на плаващата си къща „Астория“, която е преобразувал в звукозаписно студио още през 80-те години. Тя обикновено е акостирана на реката Темза, в живописния лондонски квартал „Хамптън“.
Той не е отказал да твори нова музика и е напълно възможно да има още какво да предложи на почитателите си. „Постоянно влизам в студиото и записвам нови идеи“, споделя китаристът. „Винаги се стремя да уловя тези идеи с помощта на звукозаписната техника“, добавя той.
