Корнелия Нинова можеше да си остане с оставката и да запази достойнството си. Вместо това предпочете да се капсулира зад кохорта верни васали, на които да раздава властови порциони. Така БСП я очаква единствено смъртта.
Подаването на оставка е особен залог – залагаш си достойнството. И е еднопосочен акт – веднъж направен, залогът не може да се оттегли, иначе не участваш в играта. Конгресът на БСП обаче патентова нов особен залог – хем залогът не е оттеглен, хем не е приет, хем залагащият продължава да играе.
Разбира се, тази игра е фарс, ако държим да останем с копринени ръкавици, но ако сме с гумени, си е пълна свинщина. Не може да подадеш оставка като партиен лидер с думите „поемам цялата отговорност, вината е само моя“ и пет седмици по-късно, когато висшият партиен орган я гласува, да се изсулиш от залата без да кажеш – абе хора, аз подадох оставка, точка. Това значи, че си излъгал за това, че уж поемаш отговорност и че признаваш вина. При това лъжата е в условията на рецидив – през юни 2019 година Корнелия Нинова оттегли подадената си оставка.
Всяка прилика с Политбюро и Тодор Живков не е случайна
За Госпожа Лъжа поемането на отговорност е някаква товаро-разтоварителна работа – сипваш в количката, после изсипваш, все с бодра песен. А конгресът е досущ Политбюро на БКП, до което през 1988 г. Тодор Живков подава оставка, но то я отхвърля, защото „не е актуална от всяка гледна точка, и особено сега, в този преломен за преустройството етап“.
Ама имало било противоречия в устава на БСП, понеже според него конгресът сам констатира прекратяването правомощията на председателя на партията. Да, но тази констатация е формално потвърждение на волеизявление или на фактическо положение. Освен оставката, в устава има още четири случая на прекратяване на правомощията на лидера, сред които е и смъртта му. Ако някой ден някой председател на БСП умре на поста си, може ли конгресът да откаже да констатира смъртта му – не, другарю, вие нямате право да умрете, вие сте жив.
Сега, като не констатира прекратяването на правомощията на Корнелия Нинова, конгресът казва: другарко председател, Вие изобщо не сте подали оставка, такъв факт няма в партийно-правния мир. А другарката Нинова, за да не пречи на установяването на партийно-правната фактическа обстановка, толерантно излиза от залата при конструирането на този партийно-правен порядък.
А можеше другарката Нинова да си остане с оставката и да отиде на пряк вътрешно-партиен избор, който сама наложи в устава, да се пребори с конкуренцията и да спечели нов мандат. Тогава щеше да е запазила достойнството си и с презаредени батерии да грее с мека, но силна светлина над лявата идея.
Искаше ѝ се да е на рицарския кон, но има сърце само за каручката. Под вещото ѝ ръководство БСП се превърна във второстепенна политическа сила. На изборите през април 2021 г. партията се стопи наполовина спрямо предишния парламентарен вот от 2017 година и спечели 480 000 гласа. На следващите избори през юни падна на 366 000, а през ноември – на 268 000 избиратели.
Как се раздава власт срещу лоялност
Когато една партия стремглаво се топи, се превръща в тенджера под налягане: отдолу опозиционната пара напира да избие капака, отгоре се натяга винтът на апаратната преса. Нинова успя да изхвърли максимален брой опоненти и да „прекупи“ други като Борислав Гуцанов, когото преди 2 години искаше да изключи от партията.
Лидерката се капсулира зад вярна кохорта от васали и симпатизанти, на които може да раздава властови порциони на социалистите в изпълнителната власт. Няколко министерства и областни управи с прилежащите им администрации гарантират най-обезпечената лоялност – слушкаш ли, ще папкаш. В събота хвърли лукчета и към „дълбоката партия“ – догодина са местните избори, стягайте се, другарки и другари, знаете кой ще реди листите.
А тогава, дори партията да се срине още, след трикратния провал миналата година, ще е без значение. Както и след две оттеглени оставки, за трета на никого не му пука. Чакалото ще се е изчакало и на най-големите социалисти оптимисти, че промяна може да има. Не им остава друго, освен и те да запеят както пееха някога седесарите за Столетницата „Последен валс, сбогом любима“ и да потърсят начисто новото ляво. Нищо че досега, който се е отцепил от БСП, не е прокопсал много. Все пак е по-добре да констатираш наближаващата ѝ смърт отвън, защото уставно отвътре и без това няма да има кой да го направи.
Коментарът е от „Дойче веле“.
