Първото искане за касиране на последните парламентарни избори вече е изготвено и е изпратено до институциите, които имат право да сезират Конституционния съд.
За това съобщи адвокат Методи Лалов в профила си във Фейсбук. Жалбата искане е подадена от адвокат Иван Сотиров от „Синя България“, Христо Едрев и Антонина Грекова от „Продължаваме промяната“ и е по инициатива на гражданско сдружение БОЕЦ.
Документите са подадени по електронен до Народното събрание, Министерския съвет и двете върховни съдилища. Жалбата искане до президента и главния прокурор ще бъдат внесени на хартия в 11:30 часа, става ясно още от съобщението.
Премиерът Димитър Главчев вече заяви, че няма намерение да сезира Конституционния съд за изборни нарушения.
Настояваме всеки от тези шест органа да сезира самостоятелно Конституционния съд, който да извърши задълбочена проверка на резултатите от изборите, се казва в съобщението, като е публикувана и част от жалбата.
Подписалите жалбата настояват всеки един от органите, които по Конституция имат право да сезират Конституционния съд с мотивирано искане да бъдат обявени
изцяло за незаконни изборите за народни представители в 51-то Народно събрание.
Според жалбоподателите, нарушаването на избирателните права на гражданите води до това да бъдат избрани народни представители, които на практика не са избрани и не представляват интересите на българския народ.
Според тях такива депутати „обслужват нелегитимни цели и като краен резултат това води до присвояване на осъществяването на народния суверенитет от отделни личности и организации, което е забранено (чл. 1, ал. 3 от КРБ)“.
Жалбоподателите заявяват, че прилагат „значителни и достатъчни по обем доказателства и информация за множество различни по вид и интензитет изборни нарушения“.
Те мотивират искането си с това, че българските граждани нямат възможностите и ресурсите да установят в 7-дневен срок, каквото е изискването на Конституцията за сезиране на КС, да проверят за нарушения всички 12 879 избирателни секции в страната и 719 избирателни секции в чужбина.
Затова жалбоподателите се позовават на събрани до момента доказателства, както и на информацията от медии, разследващи журналисти и анализатори.
В жалбата се посочва, че Конституционният съд има ресурсите и възможностите да направи подобен анализ, като събере всички възможни доказателства, сред които и свидетелски показания.
Ако органите, които имат право да сезират КС, откажат да направят това, то те биха абдикирали от конституционно установените им правомощия. А това може да доведе до гражданско неподчинение.
Това от своя страна ще доведе до изостряне на политическата криза и задълбочаване на недоверието на гражданите в държавните институции. По този начин се създава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна криза, а гражданското недоверие и недоволство – да премине в гражданско неподчинение.
В жалбата се посочва още, че спадът на доверието в изборния процес се вижда при ниската избирателна активност.
Омаловажаването на дадени нарушения и формалистичното им отхвърляне от органите по чл. 150, ал. 1 от КРБ или от Конституционния съд – например, че няма доказателства за манипулиране на изборните резултати, въпреки липсата на видеонаблюдение в стотици избирателни секции, не означава нищо друго освен отказ да се установи обективната истина и обслужване на „дълбоката държава“, пише още в жалбата.
