Разработваме стратегически план за развитието на културата, който да обхване всички области и да идентифицира проблемите, както и възможните решения. Това заяви служебният министър на културата Найден Тодоров в предаването „Интервюто на деня“ на Би Ти Ви.
Сценичните изкуства заемат около 50% от бюджета на Министерството на културата (МК), обясни той в контекста на въпросите за проблемите в тази сфера. По-рано днес Тодоров представи на пресконференция нов проект за реформа в сценичните изкуства заради проблемния модел на финансиране.
Сегашната система за финансиране е остаряла и функционира по подобие на „пирамида“. Не мога да коментирам злоупотреби, преди да имам доказателства, но изглежда, че системата не се използва за произведение на изкуството, а за генериране на печалби, каза министърът по време на интервюто.
Делегираният бюджет в настоящия си вид е отворена структура, докато бюджетът на МК е затворен с определени рамки, подчерта той.
Относно искането на частните театри за достъп до държавни и общински сцени и билети, Найден Тодоров заяви, че го възприема „като тъжна шега“, резултат от ситуация, при която публично финансираните институции и частните организации са принудени да конкурират.
„Ако успеем да върнем нещата на мястото им, където публичните институции формират вкуса на публиката, а частните и независими организации използват този вкус, за да реализират свои продукции, тогава конфликтът между независимите, държавни и частни театри ще бъде разрешен. Целта на предложените промени в системата на финансиране е всеки да работи в своята сфера и да получава необходимата подкрепа. Държавните организации да получават публични субсидии, а за другите държавата да осигури нормални условия за работа“, добави министър Тодоров.
На въпроса какво ще предприеме относно заплатите и финансите на музикантите от Българското национално радио (БНР), той сподели, че е намерено възможно решение. Те искат да влязат частично в системата на делегирания бюджет на МК, което не е осъществимо, тъй като БНР и МК са различни структури на държавния бюджет, уточни Найден Тодоров. Той добави, че докато се търсело решение, се установило, че някои от най-добрите оркестри у нас – Оркестърът на БНР, Смесеният хор на БНР, Народният хор, Биг бендът на БНР, не са признати юридически. „Такова юридическо лице не съществува. Има т.нар. музикална къща към БНР, но в закона те са посочени само като музикални състави към БНР“, обясни Тодоров. Министърът на културата посочи, че първото стъпало към решаване на проблема е оркестрите да получат статут на юридическа структура към БНР, което би даде възможност за увеличаване на техните доходи. Това е ангажимент, който поех – да подготвя необходимите промени, заключи Найден Тодоров.
/АКМ
