Стара Загора е място с дълбоки исторически корени, датиращи от древността. Това сподели в интервю за БТА археологът акад. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките (БАН). Той подчерта, че „не е случайно, че Стара Загора има над 8000 години история и че градът е важна част от традицията, свързана с времето на създаването на Европа. Тук е зародила европейската цивилизация – в Източните и Централните Балкани“, уточни той.
По повод на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 година, археологът отбеляза, че „градът разполага с най-сериозни основания за това. Процесът на кандидатстване е сложен, но това не е неизпълнима идея. Важно е да се използва този момент, за да се разкаже на хората в Стара Загора за богатата им история и корените на града“, подчерта академик Николов. Той добави, че през 2023 година излезе първата част на двутомната „История на Стара Загора“. „Такъв град като Стара Загора е нуждаещ се от проучване на всички значими събития от миналото си. Историята на това място води началото си от преди 8000 години – започвайки от праисторическите селища, свързани с първата европейска цивилизация, един от центровете на която е Тракия, а районът на Стара Загора наистина е нейният център“, коментира археологът.
Той напомни, че изследването на праисторическата епоха в региона е започнало с Азмашката могила. „С удоволствие споделям, че тогава бе създадено и световноизвестното депо за праисторически находки в Окръжния музей в Стара Загора, намиращо се в училищна сграда в село Малка Верея. Водил съм много чуждестранни специалисти и студенти там. Това ми дава повод да спомена един човек, който осъществи всичко това и който има значителен принос за нашето разбиране за най-древната история на Стара Загора – Минчо Димитров, уредник в Окръжния музей. Той основа това депо, и тук изразявам своята признателност към ръководството на Община Стара Загора, че успя да го запази“, допълни академик Николов.
И подчерта, че именно Минчо Димитров е един от основните фактори за създаването на музея „Неолитни жилища“. „Благодарение на неговата упоритост, проучванията и опазването на находките напредват, също така и усилията те да бъдат запазени в специализирана сграда. Той е причина за установяването на музея на неолитното и халколитното изкуство. Тези приноси наистина достойно заслужават да бъдат признати“, каза академикът.
Академик Николов сподели и за последното си посещение на открити паметници в Югоизточна Турция, датиращи от X, IX хилядолетие пр. Хр., които маркират маршрут, достигащ Балканите. „Те илюстрират иновативно мислене на различни общности, създаващи нова култура, различна от местната. В по-ранните изследвания, първите цивилизации са свързани с бронзовата епоха. Оказа се обаче, че значими стъпки напред в развитието на човечеството са направени тук, преди другите. Затова говорим за първата европейска цивилизация. Тези години се различават значително от останалата част на историята на Европа. Тук се крият корените на идеите, които много по-късно ще се развиват у европейците“, заяви акад. Николов. Той спомена, че именно солницата в Провадия е забележително постижение. „Идеята за извличане на сол от вода е иновация на тази първа цивилизация. Хора, консумиращи месо от дивеч, са намерили начин да извлекат сол от соли източници, създавайки системи за производство на сладка сол, без магнезиеви примеси. Те постигнали всичко това чрез сложен процес на изследвания, който все още се опитваме да разгадаем“, обясни той, подчертавайки предприемчивостта на живелите преди хилядолетия хора по нашите земи.
В града на липите академик Васил Николов участва в дискусия на тема „За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години“ и представи най-новата си книга „Предизвикателства, позиции, праистории“. Той припомни и приноса на БАН, както и на учени и писатели като акад. Константин Косев, акад. Антон Дончев, акад. Васил Гюзелев, акад. Георги Марков и акад. Иван Гранитски, и техните усилия за подкрепа на тезата за развитието на първата европейска цивилизация на нашите земи.
