Парламентът в Атина вече разисква договора от преспа със Северна Македония. Документът ще бъде гласуван утре и се очаква като по-вероятно да бъде приет с един или два гласа разлика. Обществените настроения, според допитвания, са на обратния полюс – 66% от гръците са протев споразумението.
„Договорът от Преспа беше постигнат благодарение на политическата смелост и лидерство на Алексис Ципрас и Зоран Заев, както и на способността на Никос Кодзиас да преговаря. Той постигна това, което премиерът Самарас считаше за неразбираемо“, заяви заместник-министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос в своето обръщение към гръцкия парламент по време на дебата за ратифицирането на Договора.
Зам.-министърът отбеляза, че с Договора от Преспа 110% са изпълнени гръцките национални цели от 2007 г. насам.
„Договорът обхваща 110% от националните позиции, национално полезен е, укрепва международния авторитет на страната ни и носи мир и стабилност в региона“, каза алтернативният ръководител на гръцката дипломация.
Катругалос обясни, че ролята на Гърция на Балканите е да гарантира стабилността и мира в региона, като същевременно затваря спора, за който страната има правно задължение да постигне решение.
„Това правно задължение – добави той – произтича от резолюциите на ООН от 1993 г. и от Временното споразумение, както и от решението на Международния съд в Хага за нарушаване на споразумението. Ужасно лицемерно и абсурдно е да се смята, че е опасност за нас една страна, която има 17 пъти по-малка икономика от нашата и всъщност несъществуващи военни мерки. С Договора от Преспа държавата ни се връща на Балканите като страна, която дава тон на мира, а не на войната и разпадането. По този начин ние укрепваме нашата дипломатическа позиция и сега можем да използваме целия този дипломатически капитал, който използвахме за въпроса с името, там където са нашите основни национални въпроси – на изток… За националността е очевидно, че договорът решава по окончателен начин единствения въпрос, който може да бъде регулиран от държавите. Държавите признават държави, държавите не признават народи. А за името на съседната страна решението е окончателно и необратимо. Вече няма телевизионни екрани, когато по време на излъчването от другата държава виждаме да се покрива името на страната.“
Що се отнася до македонския език, алтернативният ръководител на гръцката дипломация заяви, че е предоставил решението на Конференцията на ООН за употребата на топоними.
Премиерът Ципрас спечели миналата седмица вот на доверие към кабинета си в парламента, но е възможно да му се наложи да премина през още един такъв, тъй като опозиционната „Нова демокрация“ обмисля да внесе нов такъв и да забави дебатите по Договора.
Още от понеделник следобед, след официалното обявяване, че започва процесът на ратификация на Преспанския договор, в гръцките парламентарни кръгове можеха да се чуят слухове, че „Нова демокрация“ ще поиска вот на недоверие срещу правителството. Сценариите кулминираха тази сутрин, особено след изявлението в Солун на Мицотакис, че „Нова Демокрация“ ще направи всичко възможно, за да не ратифицира Договора от Преспа.
Евентуалното искане на недоверие срещу правителството ще бъде подкрепено от лидерите на „Река“ и „Независими гърци“ Ставрос Теодоракис и Панос Каменос.
Съгласно гръцката Конституция и Правилника за дейността на парламента, ако бъде прието предложението за вот на недоверие, продължаващото разискване се прекъсва в рамките на 48 часа, парламентът трябва да започне процеса по вота на недоверие, което трае максимум три дни и ще приключи чрез гласуване. След това изслушването, което преди това е било прекъснато, т.е. дебатът за ратифицирането на споразумението от Преспа, ще продължи.
