Гражданското общество демонстрира активност: журналисти, медии, граждани и НПО искат достъп до информация и документи, които са важни за демократичния процес. Това заяви в интервю за БТА изпълнителният директор на Програма „Достъп до информация“ адвокат Александър Кашъмов, по повод Международния ден за достъп до информация и правото на знание.
През 2024 г. са подадени 13 018 искания за достъп до обществена информация, по данни от доклад за състоянието на администрацията, публикуван на сайта на Министерския съвет. В доклада се посочва, че тенденцията от предишни години остава – най-много искания подават граждани, следвани от юридически лица с нестопанска цел. Общо 914 от исканията са на журналисти.
Тенденции в исканията за информация през годините
През 2023 г. са подадени 14 507 искания за достъп до обществена информация, което е с около 1500 повече спрямо предходната година. През 2022 г. исканията са 12 924, за 2021 – 14 170, за 2020 – 14 500, а за 2019 – 10 399.
В европейските страни не съществува единен подход за уредба на информацията относно броя на исканията, подчерта Кашъмов. В България това се отнася за органите на изпълнителната власт и общините, като в тази статистика не попадат исканията към съдилищата и Народното събрание, допълни адвокатът.
В миналото процентът на желаещите да подадат искания в България беше сравнителен с този в САЩ. Има известно активно търсене, дори и да не е значително от населението – между 12 и 14 хиляди искания, отбеляза Кашъмов, подчертавайки, че цифрите зависят от множество фактори.
Първият фактор е наличието на данни на интернет страниците на институциите. Колкото повече реални документи са на разположение на гражданите, толкова по-малко ще подават искания, ако информацията е лесно достъпна на сайта или в публичен регистър, коментира Кашъмов. Според него именно тази причина е довела до повишен брой искания между 2000 и 2010 година.
Друг важен фактор е как външната среда влияе на подаването на искания. По времето на пандемията от COVID-19 имаше нарастване в техния брой, което е предположение за изолацията и нарастващото съмнение на гражданите към действията на властите и жаждата да разберат мотивите зад тези действия. Тенденцията е обнадеждаваща, тъй като няма спад в броя на исканията. Важно е да има критична маса в България, която да продължава да подава искания, независимо от оплакванията на някои институции, коментира Кашъмов. Според него, в България няма институция, която да бъде претоварена с искания.
Промени в Закона за достъп до обществена информация
Някои сектори на управлението и политическите среди проявяват негативна нагласа спрямо основното право на гражданите до информация, заяви Александър Кашъмов. „Част от противните сили в управлението са наясно, че достъпът до информация им създава неудобство, тъй като гражданите могат да ги контролират“, добави той.
През август Министерството на електронното управление (МЕУ) осъществи бързо обсъждане на спорни изменения в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), допълни Кашъмов.
Наскоро от МЕУ обявиха, че правото на гражданите до достъп до информация няма да бъде ограничено във връзка с предложените изменения в ЗДОИ, след среща на министъра на електронното управление Валентин Мундров с представители на граждански организации и Националното сдружение на общините. Програма „Достъп до информация“ също присъстваше на срещата.
През 2023 година депутати от ГЕРБ се опитаха да наложат изискване за доказване на правен интерес на искателите, въпреки че всеки гражданин има право на достъп до информация, но не успяха, заяви Кашъмов. Миналата година служебният главен прокурор Борислав Сарафов поиска от Върховния административен съд разяснително решение, с което прокуратурата да бъде изключена от обхвата на закона за достъп до информация, като очакваме насрочване на делото, допълни адвокатът.
Международен ден за достъп до информация
Този ден се отбелязва от 2020 г., информира отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се акцентира на важността на правото на търсене, получаване и разпространение на информация и правото на изразяване на мнение – основни елементи за развитието на демократичните принципи в обществото и за изграждането на общество, основано на знанието.
Международен ден на правото да знам
В България Денят е честван от 2003 г. по инициатива на Програма „Достъп до информация“, която през този ден обявява своите годишни награди за принос в сферата на свободата на информация. Номинациите за наградите и антинаградите можете да видите тук. По-късно днес те ще бъдат връчени за 23-ти път.
