Григор Димитров е сред вълнуващите имена на US Open и с толкова липсващи звезди несъмнено е от претендентите за титлата. След като спечели Синсинати без да загуби сет, той е в добра позиция за първи път в кариерата си да стигне далеч във „Flushing Meadows“.
Първата ни ракета даде откровено интервю пред Sports Illustrated, в което говори за съветите, които е получил от Рафаел Надал и Роджър Федерер, новата си ракета и за любимата си сцена от „Тетрадката“.
С Ник Кирьос имахте дълга прегръдка на мрежата след финала. Изглежда, ти си му помогнал доста по време на седмицата. Кой е най-добрият съвет, който си получавал от колега?
Това е много добър въпрос. Никога някой доброволно не е идвал да ме съветва, което е ОК. Но когато съм питал, едно от най-милите неща, които съм чувал, и беше съвсем наскоро, е когато тренирах с Рафа Надал в Майорка.
Един следобед двамата бяхме на лодка, почивахме си и го питах: „Човече, как мислиш? Какво мислиш за играта ми?“, а той просто каза: „Прави това, което правиш, и не пропускай.“ Казах му „Уау, благодаря!“ (смее се).
Знам, че е смешно, но когато той ми го каза, звучеше различно. Разбира се, друго е треньорът ти да го каже, но някой от неговия калибър, като човек и играч, да ми каже. Сякаш никога не се бях сещал. Чувствах се все едно никога не се бях замислял за това.
Както и Роджър. В годините ни на познанство го опознах много добре – семейството му и обкръжението му, така че и той винаги е бил човекът. Казва ти: „Не навеждай глава, прави това, което правиш. Ще стане, ще стане.“ Вчера го видях и ми каза „Виждаш ли, понякога нещата са толкова прости.“
Прав е, почука ли възможността на вратата ти, трябва да се пробваш да се възползваш. Ако не стане, просто не става. Но същевременно трябва да продължиш. Имам добри взаимоотношения с всички, така че мога да гледам на нещата в перспектива.
Същото е с Ник – сигурен съм, че това не е последният финал помежду ни. Мога да разказвам толкова много. Може да го видите понякога, става дума за повече от тенис. Да, когато си на корта, искаш да победиш този човек.
Мразиш го, не искаш да говориш с него, не искаш да го гледаш. Псуваш го и каквото се сетите. Но става дума за много повече от тенис. Когато видя този човек, не искам да казвам, че се нуждае от помощ, но е в трудна позиция, ако ме попита, защо да не му помогна? Дори и предишния ден да ме е победил, отношението ми няма да се промени. Тенисът е само игра, но понякога може да ни обедини.
Хората те наричаха „Бейби Фед“ в един етап от кариерата ти. Кой е „Бейби Григор“?
Човече… Това хората го решават. Не съм видял някой, който играе като мен. Ще има момчета, които ще имат идентичен стил, но и бекхендът с една ръка става по-рядък. В момента сякаш петима от шестима играят с една ръка.
Това е първият признак към намирането на новия Григор. Трябва да започна да гледам младоците, защото съм сигурен, че след няколко години ще ме вкарат в ада на корта. Трябва да започна да ги следя и да гледам стила им.
Видях Q&A в Twitter преди няколко години. Каза, че „Тетрадката“ е любимият ти филм.
Още е.
Коя сцена най-много те разплаква?
Тази, в която тя го води на езерото. Влизат във водата и започват да хранят птиците. Връщат се, започва да вали и тя му казва: „Защо не ми писа?“, а той казва: „Писах ти всеки ден…“
И после тя отвръща: „Писал си ми?“ – щеше ми се да съм във филма. Той казва: „За мен не беше свършило, още не е“, а после може да си направите сметките какво става. Прегръщат се.
Насълзявам се.
Аз също. Аз също, човече.
Това беше страхотна презентация.
Кълна се в Господ – понякога трябва да паузирам. Не мога да го понеса. Сърцето ми.
Често ли го гледаш сам?
Предимно, защото не искам другите да ме гледат как плача. Но преодолях това.
Всичко е наред!
Наред е! Не ми пука, наред е. Това съм си аз. Но тази сцена (сочи сърцето си) – точно там.
Разкажи ми за дизайна на ракетата си.
Единствена по рода си. Това е първата, която измислихме. Това е Григор Димитров, човече. Чел ли си книгата „Монахът, който продаде своето Ферари“?
Не, но наскоро четох, че Гарбине Мугуруса я харесва.
И двамата спечелихме турнира в Синсинати! Страхотна книга. Но тази ракета е вдъхновена от коли, военни – един ден отивах на тренировка и отворих багажника си. Щом докоснах колата, харесах цвета. Така ме връхлетя идеята за това да имам същия цвят и същото усещане с ракета.
Вдъхновена от военните. Много ми харесва камуфлажът. Исках да съм различен на корта щом ударя топката. Така избрахме цветовете. Сивото отне много време. Имахме осем различни сиво и трябваше да намерим най-доброто.
Колко внимание обръщаш на ракетите на другите?
Никакво. Само на моята. Същото е, когато играеш мач – фокусираш се върху собствената си половина. Просто е – винаги съм искал да създавам. Да имам възможността да създам ракета винаги ми е било мечта.
Какви ли ще е ако ракетата ми изглежда така? Или иначе? Винаги съм си мислел тези неща. Винаги съм бил за различните неща. Намерихме правилното съчетание.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
