След успеха си в Синсинати, Григор Димитров се срещна с едно от големите имена в американския тенис Мери Керило. Тя е бивша професионалистка и понастоящем коментатор. Вижте какво сподели най-добрият ни тенисист в рубриката „Holding Serve”.
– Защо си толкова добър на твърди кортове ?
– Това е много добър въпрос. Израснах на клей (смее се).
– Това беше скритият смисъл на въпроса ми.
– Не знам. Като бях дете, винаги исках да играя на твърди кортове. Въпреки, че израснах на клей. Първият път кoгато играх на твърди кортове бях на 12 или 13 години. Преди това играех на кортове на клей, навън или вътре, малко ми беше дошло до гуша.
– Достатъчно клей.
– Да стига толкова. Хайде да опитаме нещо друго. Чувствах че съм достатъчно добър на клей и ми трябваше друго предизвикателство. Но шегата настрана. Просто от първия ден ми хареса. Нямаше лоши отскачания на топката, подобрих способностите си да се движа по корта. Беше лесно, работех с баща ми и просто правихме нещата.
– Какво ти трябва за да имаш страхотен US Open ? Добре ли играеш в момента?
– Мисля, че да. Справих се добре в предишните няколко турнира. Разбира се, че можех да се представя и по-добре, но не успях. Така че, трябва да работя с това, което имам сега. Почивката, която си взех след Уимбълдън беше много важна за мен.
Наистина се нуждаех от три – четири дни, напълно да се откъсна от тениса, фитнеса, тренировките и всичко друго има общо с играта. Харесват ми такива почивки, да бъда с хората, които обичам. Прекарвам време със семейството ми и след това като се върна на корта, просто се чувствам щастлив. Усмихвам се и съм развълнуван да се завърна в играта. Първите дни са доста сурови, преминавам през рутинните неща, но психически се чувствам добре.
С нетърпение очаквам да изляза и да натрупам практика с всеки мач. Това е много важно и ми помага по време на турнирите.
– Тази година на Australian Open, този мач които изигра в полуфиналите срещу Рафа, тогава казах, че е един от най-добрите за годината и хората мислеха че съм идиот, но вече сме лято а аз все още мисля, че е един от най-добрите.
– Благодаря ти. Много е приятно да го чуя.
– Беше невероятен мач. Започна годината под пара. Подготовката ли ти помогна толкова през сезона?
– Да, забавното е че, наскоро тренирах с Рафа в Испания и имахме свободно време. Отидохме да вечеряме и започнахме да говорим за този мач. И аз бях, защо искаш да говорим за това? Защо ми дълбаеш раната? А той беше, слушай човече, играл съм много мачове, но този беше един от най-добрите ми. Когато чух това от него беше доста специално.
Честно бях зашеметен, бях като, какво ми казваш ? А той ми каза че е сериозен,говорихме за това. Тениса който показах и в Бризбейн…
Това бяха двата турнира в които може би показах най-добрата си игра до сега. Виждах топката много голяма, бях наистина в играта, беше лудо. Казвах си, че няма начин дори и да искам да пропусна топката, да го направя наистина. Бях малко надменен. Но си казвах и успокои се малко тигре. Трябваше да намеря баланса.
Със сигурност подготовката ми беше страхотна. Тренирах много, мисля че от 40 дни, имах четири или пет свободни. Беше много трудно да поддържам това ниво. Знаех, че в дадем момент ще последва спад, защото няма значение колко тренираш, все пак се нуждаеш и от почивка. Но не съжалявам за нищо.
– След това отиде в България. Пред твоите хора. Стига, това трябва да е била невероятна седмица. Пресконференцията… Не бях виждала подобно нещо.
– Беше доста забавно. Смях се доста, даже първия въпрос беше, как се чувстваш относно неделя? И аз бях, извинявайте, днес сме понеделник. Има още цели шест дни. А те, как се чувстваш относно неделя? Това не поднесе повече напрежение върху мен, нали?
Да бъда честен, бях много доволен в София. Беше супер емоционално, няма да лъжа че след това ми трябваше поне седмица почивка. Там бяха бабите и дядовците ми, братовчедите ми, те не ме бяха виждали да играя.
– Колко Димитрови сте били там. Изглежда доста.
– Еми някъде към 14 хиляди.
– Това е било страхотно. Значи, миналата година по това време ти беше 40-ти в света.
– Да, знам.
– Сега се завърна обратно в топ 10.
– Да, колко готино е това?
– Фантастично е, много съм щастлива от това. Каква заслуга можем да дадем на Дани Валверду и на останалите от твоя отбор?
– Днес всъщност ни е годишнина. Аз и Дани сме заедно от една година.
– Наистина ли? Взе ли му нещо?
– По дяволите не. Той взима достатъчно от мен. Ще го почерпя една вечеря. Честно, той е невероятен. Особено миналата година по това време, аз се намирах в затруднено положение не само на корта, но и с целия отбор, който беше около мен не можехме да намерим добър баланс и страдахме доста.
Не успявахме да намерим правилния начин на тренировка, винаги имаше нещо, което се обърква. Не ме е страх да го кажа. Харесва ми да признавам такива неща, защото смятам, че уязвимостта е доста готино нещо. Не всеки може да се справи. Така че да, имаше моменти в които напълно губех вяра. Не само в мен, а и в хората около мен. Това беше добър сигнал за събуждане, не само за тенис, защото ми помогна да разбера кои са истинските хора около мен, кои са истинските ми приятели. Дори и сега си мисля, че успях да превърна всичката негативна енергия в позитивна. Не смятам че щях да успея без Дани.
– Той какво ти каза, какво видя, което да помогне да си изясните нещата?
Опита се да опрости нещата около мен. Зае се с цялата логистика, дори и за нещата извън корта. Пое голям товар. Имах по ясно виждане за тренировките. Понякога оставахме до късни доби на корта. Мисля че в Торонто, тренирахме до 11 часа вечерта. Чакахме всички мачове да свършат и просто се връщахме обратно. След това още от 8 часа сутринта отново се захващахме за работа. Стъпка по стъпка всичко си идваше на мястото. Така че засега сме добре.
– Честита годишнина.
– Благодаря ти.
– Няколко въпроса и за сезона до сега. Най-голямата история през 2017-та е?
– Всички говорят за победителите от последните три големи шлема.
– Забременяването на Серина също е акцент.
– Да това също.
– Добре, завърши това изречение, Новак Джокович решава да прекрати сезона…
– Може ли да кажа няколко неща. Мисля, че постъпката му е умна. Смятам, че ако чувствашм че нямаш огъня да играеш, или се събудиш сутрин и нямаш желание да отидеш във фитнеса или да правиш каквото и да е свързано с тениса, тогава трябва да спреш. Не се наранявай. Виж нещата в перспектива. Почивай, което е доста готино. Погледнато като цяло, той все още е състезател, независимо от времето в което го няма. Той се е доказал толкова много пъти. Със сигурност няма да го подценявам.
– Треньор на корта? Харесва ли ти, какво смяташ? Искаш ли го до теб на корта по време на мачовете?
– Не, не искам. Вярвам силно, че си навън само ти. Не съдя, но според мен това е и красотата на играта, трябва да намериш сам пътя.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
