Григор Димитров изигра поредна тежка битка на Rod Laver Arena, в която победи коравия Андрей Рубльов и се класира на 1/8-финал на Australian Open. На пресконференцията си след мача световният №3 говори за това колко е горд да вижда български знамена по трибуните и че в трудните моменти винаги чува сънародниците си, които му дават кураж.
– Щастлив ли сте? Очевидно сте се възстановили от „геврека“ срещу Макдоналд.
– „Геврек“, това звучи готино (смее се). Ами, да. Възстанових се. Очевидно днес бе друг тежък тест. Просто трябваше отново да намеря начин. Поне играта ми бе малко по-добра, отколкото в предишния мач. Дадох всичко от себе си. Беше много горещо, но условията ми паснаха. Радвам се, че всичко се разви в моя полза.
– Условията Ви допадаха или не Ви допадаха?
– Абсолютно ми допадаха. Насладих се много.
– След Лондон трудно ли беше отново да влезете в добър тренировъчен ритъм и да работите усърдно?
– Не мисля, че беше трудно. Имаше много малко време за почивка. За мен това беше по-важно – да си почина известно време. Не физически, а психически, за да съм сигурен, че когато приключа с предсезонната подготовка, ще съм готов отново да давам всичко от себе си. Всичко опира до това. Мисля, че се справих добре за времето, с което разполагах. Както казах, времето бе ограничено. Успях обаче да се справя. В началото бе по-трудно. След първата седмица всичко си дойде на мястото. Връщах си формата. Аз всъщност не спрях за дълго, спрях за 5 дни.
– Къде направихте подготовката си?
– Беше в Монако. Бях у дома в Монако за две седмици и половина. В последните дни отидохме в Маями, за да свикнем с горещината. После дойдохме в Австралия и останалото го знаете.
– Когато казахте пет дни, имахте предвид пет дни без въобще да хващате ракета?
– Да, пет дни пълна почивка. Беше малко странно, защото заради начина, по който финиширах, се чувствах добре физически. Ставаше дума за психическата устойчивост да мога отново да давам всичко от себе си във всяка точка и да се боря всеки път. Това беше най-трудното.
– Казвайки пет дни пълна почивка, имате предвид, че дори не говорите с треньора си?
– Забавно е, защото когато приключихме, целият отбор отиде на вечеря, а после всеки пое по пътя си. Това е важно и полезно. Три дни по-късно обаче се чухме по телефона и правехме график. Тъкмо бяхме приключили, а трябваше да започваме отново. Трябва да се свиква с това, за да съм тук, където съм. Трябва да не спираме всяка година. Дните на почивка бяха важни, за да оценим постигнатото, да поставим нови цели и да се подобрим.
– Как се справяте с жегата тук в Австралия?
– Аз обичам да играя в горещината. Тя въобще не ме плаши. Когато бях дете, летата в България бяха много горещи и сухи. Така че срещу Рубльов се чувствах като у дома. Условията бяха прекрасни. Усещам, че по-добре намирам ритъма си, гледайки как играя. Имам много години опит, бил съм в горещи дни като този, както и в Австралия. Психическата ми нагласа сега е много по-различна, отколкото преди 4-5 години. Разчитам тялото си малко по-добре, подбирам ударите си, всичко. Това изиграва ролята си.
– Мислите ли, че има дискусия по въпроса играчите, които не издържат на жегата, да играят под спуснат покрив?
– Мога да говоря само за себе си. Доволен съм и в двата случая. Да кажем, че тук има лукса да се спуска покрива. Ако съперникът ми поиска това да стане, няма проблем.
– В Лондон имаше български журналисти, които Ви чакаха всяка нощ. Харесва ли Ви те да са наоколо, или ако има такива в Австралия? Кара ли Ви това да се чувствате като у дома?
– Първо, аз оценявам всички. Хубаво е да получаваш добри въпроси. Шегата настрана, оценявам всеки от Вас по специален начин. За съжаление напуснах дома рано и съм свикнал да съм в чужбина. Разбира се, оценявам, когато те са наоколо. Говоря на собствения си език, предимно когато съм със семейството. Комфортно ми е и по двата начина. Винаги усещам подкрепа на корта. За мен е гордост да виждам големите български знамена тук. И въобще – да съм в Австралия, на Rod Laver Arena и да усещам магическата подкрепа. Понякога в трудните моменти чувам български гласове и те ме връщат към корените ми. Ние сме силни хора и се гордеем.
– Може ли да поговорите за сервирането си срещу Рубльов, доста двойни грешки?
– Много.
– Заради позицията на слънцето или…
– Няма да търся извинение. Просто не ми вървеше сервисът. През целия мач опитвах да променям начина на хвърляне на топката и сервирането, но не се получи. Просто не ставаше. Приемам го и продължавам напред. 15-16 двойни грешки е недопустимо. Надявам се по-добре да сервирам следващия кръг.
– За психическото ви спокойствие, ако не играете на нивото, на което искате, работили ли сте върху това да останете спокоен?
– Това е много важно. Когато не се чувстваш добре по време на мач, трябва да намериш други начини да се справиш. Чувствам, че удрям топката добре. Проблемът е, че не намирам правилните мишени по корта. Дори и в предишните дни, дори и на тренировъчните кортове, не намирам ъглите, които търся, и ударите, с които на наранявам противника. Когато това не върши работа, търсиш друг начин. Например сервисът също ме предаде. Какви са другите опции? Прави ме щастлив това, че имам богат арсенал и мога да се справя с обстоятелствата. Това ми дава предимство. Психиката в такива мачове, какъвто бе днешният, е по-важна от самата игра.
