Коул Бънзъл е част от екипа на Катедрата „Близкоизточни изследвания“ в Принстънския университет, коментатор на „Форин полиси“
Как ще се отразят териториалните загуби на Ислямска държава (ИД) върху развитието на транснационалния сунитски джихадизъм?
Мнозина смятат, че това би могло да доведе до радикална трансформация: Може би щетите, нанесени на запазената марка на ИД, ще бъдат толкова тежки, че „Ал Кайда“ ще се утвърди като безспорен лидер на джихадското движение, а може и двете групи ще оставят настрана различията си и да търсят сближаване, за да поддържат огъня на джихада.
Тези прогнози – за триумф на „Ал Кайда“ или за сливане заради джихада – са правени неведнъж през изминалата година, свързано с говоренето за окончателния срив на ИД – реален или привиден. И все пак нито една от тези прогнози има материализация. И има причини да останем скептични и за двете.
Първата от тези прогнози се основава на предположението, че „Ал Кайда“ е силна, устойчива и ръководена от добра стратегия за спечелване на битки и подриване на локални конфликти за собствени цели. Но доколко това е точно така? Със сигурност „Ал Кайда“ все още упражнява контрол над мрежа от свои разклонения от Северна Африка до Индия., но наскоро загуби най-силното и най-успешното от всички – сирийския Фронт Ан-Нусра (известен сега като Хайат Тахрир ал-Шам), който бе приеман за като знаков за тази стратегия.
Когато фронтът „Ан-Нусра“ прекъсна връзките си с организацията-майка през юли 2016 г., за мнозина това изглеждаше невероятно. По-късно се оказа, че лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири не е бил питан и не е одобрил случилото се. Последва загубата на „Ал Кайда“ след две години по-рано – на бившето й разклонение в Ирак, Ислямска държава Ирак, която продължи да се променя и обяви халифата. Нищо от описаното не говори за добра дългосрочна стратегия.
Започнаха да стават очевидни намаляващите терористични способности на „Ал Кайда“. Зауахири продължава да настоява в многобройните си изказвания, че атаките срещу Запада остават негов основен приоритет. Но нека върнем лентата, за да проследим кога бе последната такава голяма атака на „Ал Кайда“, по мащаб нещо сравнимо дори с атентатите в Манчестър или на Лондон Бридж? Бе отдавна, преди години. Макар ИД да остава като заплаха в това отношение.
Тезата за помирение заради джихада е още по-трудна за разбиране от тази за триумфа на „Ал Кайда“. Че има взаимна враждебност между ИД и „Ал Кайда“, не преувеличено твърдение. Тези групи и съответните техни последователи се ругаят постоянно. Лидерите на „Ал Кайда“ описват партизаните на ИД като „екстремисти“ и „такфир“; ИД на свой ред нарича силно отдадените на „Ал Кайда“ „евреите на джихада“ и лоялистите на „суфисткия“ водач на еретическите талибани. Това разделение изглежда непреодолимо. Може да излезе, че има и нещо по-ново, но то всъщност се корени в богословски и стратегически различия в света на джихада, които от десетилетия назад.
Казано накратко, джихадизмът ще оцелее. ИД, която съществува под една или друга форма от 2006 г., почти със сигурност ще оцелее. Така ще стане и с „Ал Кайда“. Нито една от двете няма да погълне другата, нито пък ще се променят.
