Да пиеш вино от черепа на врага си – сигурно звучи ужасяващо, но действително се е случвало. А какъв по-добър пример за подобно действие от великия хан Крум.
Освен в българските училища, за него явно се говори и пише по света. Предлагаме ви трактовката на един американски сайт, специализиран в разказването на историите за знаменитите личности от миналото:
БЪЛГАРСКИЯТ ХАН КРУМ
Синът на прабългарин и славянка – Крум – израснал във времена, когато дипломатическата сила се изразявала в жестокост.
Бъдещият владетел на българските земи останал верен на тази максима – той бил изключително жесток и безмилостен, а отгоре на това – брилянтен войн.
За хан на българите е обявен през 803г. Крум незабавно се захванал за работа – унищожавал всичко по пътя си, избивал и опожарявал, в опит да постигне целите си, а именно – да обедини славянските и прабългарските племена в една империя.
Крум водил армия от изкусни конници и заедно с тях предприел нападения в съседните територии.
По време на неговото управление, териториите на България се увеличили неимоверно много.
Жестокият хан заповядал на своята армия да нападне разполагащия се отвъд река Струма град – Сердика и през 809г. той обсадил важният икономически център.
Ханът нямал възможност да разбие стените на столицата на траките. Единствена му възможност била да обрече на глад и евентуално на смърт, жителите на Сердика.
Затова им предложил сделка – доброволно да предадат града, а в замяна на това той да пощади животите им.
Местните хора се съгласили и в момента, в който напуснали пределите на крепостния град, Крум избил всички 6 000 охранители и изгорил столицата до основи.
Може и да ви изглежда прекалено грубо, но историята си е история – Крум не случайно си е спечелил прозвището на жесток управник. Само погледнете какви закони е въвел по собствените си земи – ако някои откраднел нещо, му чупели глезените. Просенето било забранено. Почти всички престъпления се наказвали със смърт. Този човек изобщо не си е поплювал. Той дори забранил производството и употребата на алкохола – ханът наредил всички лозя да бъдат изкоренени.
БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ
Назад във времето, отношенията между България и Византия били доста противоречиви – ту се обичали, ту се мразели. Прабългарите били нещо като наемници на Византийската империя – те имали за задача да отблъскват враговете на Византия в по-отдалечените краища на империята. Гърците имали злато, българите – стомана, затова подобно съглашение помежду им било печелившо и за двете страни.
И добрите взаимоотношения спират тук. Византийският император Никифор изобщо не харесвал идеята да има могъщ съсед, ръководен от луд и жесток войн. Затова, императорът решил да направи нещо по въпроса. Събрал огромна армия от византийски войници и чуждестранни наемници и ги изпратил към земите на хан Крум.
Неочакваното нападение изненадало българския владетел и той бил победен. Византийците превзели столицата, опожарили я и избили жителите й. Дворецът и съкровищницата на хана били разграбени и унищожени. Прави впечатление, че макар забраната за консумацията на алкохол, в замъка византийците открили колекция от най-редките и скъпи вина в света.
Крум обаче нямал намерение да остави византийците да се измъкнат. Макар че се оттеглил при това нападение, ханът тръгнал във вътрешността на страната, за да събере армия. Той призовал всички мъже, жени и деца да се присъединят към редиците му, за да отмъстят на византийците.
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЖЕСТОКИЯ КРУМ
Крум събрал огромна армия и ги повел към жадуваното отмъщение. Войниците му устроили капан на врага в планината на границата между България и Византия.
Император Никифор водел армията си през един дълъг планински проход, когато изведнъж чул викове зад него. Византийците се втурнали напред, но само установили, че са в капан. Последвал свиреп боен вик и българите нападнали.
Настанало масово клане, дори император Никифор бил убит по време на сражението. Тялото му било занесено в шатрата на хана.
Там Крум отрязал главата на Никифор и я набучил на кол. Известно време я държал като трофей, но накрая я посребрил и превърнал в чаша, от която си пиел виното.
Следващите пъти, в които византийски императори поискали да преговарят с Крум, той първо ги карал да пият от главата на императорът.
Зетят на Никифор – Майкъл Рангаве оцелял при клането в планината и след като се завърнал в империята, се възкачил на престола. Синът на императора – Ставраций също преживят засадата, но по време на битката бил сериозно ранен и останал парализиран.
Новият император Михаил веднага поискал мир с България. Крум се съгласил, но само ако няколко български дезертьори, които към онзи момент се криели в Константинопол, му бъдат предадени, за да могат „да си понесат последствията”.
Михаил обаче му отказал, а това, разбира се, ядосало хана и изпратил армията си към византийските територии по Черно море. Армията му превзела няколко крепости, сред които и Мсемврия.
Осъзнавайки надмощието си, Крум започнал да си поставя все по-големи цели и искал да превзема все по-големи градове, затова се отправил към Константинопол.
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ
Последната сериозна преграда пред българите била крепостта Версиникия, където била насочена голяма византийска армия. След няколко дни изчакване, Рангаве заповядал нападение. Първоначално българите отстъпили, но в последвалия контраудар разгромили византийската армия.
Превземането на крепостта сложила края на краткото управление на Михаил I Рангаве (811 – 813), който въпреки че стигнал до столицата, бил свален от престола от Лъв V Арменец.
Новият император също се опитал да победи българите, но също се провалил. Пред портите на столицата Константинопол, Крум наредил да бъде изкопан голям ров до Златната врата и по този начин византийската столица да бъде обградена откъм сушата.
Действията му били по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозно намерение да превземе града. Истинската му цел била византийците да се предадат и да признаят завоеванията на българите.
Новият император започнал мирни преговори, с надеждата, че по време на преговорите Крум щял да бъде убит. Още при първата среща, ханът забелязал знаците, които ромеите правели на чакащите в засада войници и бързо избягал.
Хан Крум умрял през 814г. от кръвоизлив, който се появил внезапно. Наследниците му в крайна сметка успели да постигнат мир с византийците, а Първото българско царство продължило да съществува още 200 години.
