ДЕБАТИ.бг препечатва без съкращения текста на министъра на външните работи на Германия Хайко Маас за Handelsblat.
Заглавието е на ДЕБАТИ.бг.
Наскоро Хенри Кисинджър беше попитан дали Доналд Тръмп неволно би могъл да се превърне в силата зад раждането на нов Западен ред. Неговият отговор беше: Би било иронично, но не и невъзможно.
Вместо да стесняваме възгледите си отвъд Атлантическия океан до вечно променящите се прищявки на американския президент, трябва да свикнем с идеята, че това може би е стартът на нещо ново.
Не можем да си запушим ушите за онова, което се случва от другата страна на Атлантика чрез Туитър. Но втренчването в Овалния кабинет ни разсейва от факта, че Америка е повече от Тръмп. „Сметките и балансите” работят, както американските съдилища и Конгресът ни напомнят почти ежедневно. Американците говорят за политика с нова страст. Това също е Америка през 2018.
Фактът, че Атлантикът се разшири политически далеч не е главна заслуга на Доналд Тръмп. САЩ и Европа се отдалечават от години. Сходството между ценностите и интересите, което беше спойката, която оформяше връзката ни в продължение на две поколения, в момента все повече намалява. Обединяващата сила на конфликта между Изтока и Запада вече е история.
Тези промени започнаха много преди избирането на Тръмп и дори ще надживеят неговото управление. Затова съм скептичен, когато някой пламенен транс-Атлантик ни съветва просто да изтърпим властването му.
От края на Втората световна война насам партньорството със САЩ донесе на Германия уникален период на мир и сигурност. Америка се превърна в място за копнежи. За мен също, когато пътувах от Ню Йорк до Лос Анджелис в продължение на няколко месеца като абитуриент в ръка с трилогията на Пол Остър „Трилогия за Ню Йорк” и с музиката на Брус Спрингстийн в ушите си.
Но гледането назад не води към бъдещето. Крайно време е да преосмислим партньорството си – не да го оставим зад гърба си, но да го обновим и запазим.
ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
Нека използваме за основа идеята за балансирано сътрудничество, където имаме еднакви отговорности. Там ние слагаме контратежест, когато САЩ прекрачва линията. Там ние поставяме своята тежест, когато САЩ отстъпва. И там можем да започнем нов разговор.
Ако го направим сами, ще се провалим в тази задача. Крайната цел на нашата външна политика е да построим силна, суверенна Европа. Само в съюз с Франция и други европейски държави можем да постигнем баланс със САЩ.
ЕС трябва да бъде крайъгълният камък на международния ред и партньор на всички онези, които му се отдават. Той е предопределен за това, защото компромисът и балансът са вплетени в неговото ДНК.
„Обединена Европа” означава следното: Действаме със суверенитет в онези случаи, когато отделните страни-членки не могат сами да съберат силата, която Обединена Европа има.
Това не означава, че обединяваме военните си сили, като изолираме останалата част на света. Не изискваме подчиняване. Европа се изгражда върху върховенството на закона и уважението към по-слабия и нашият опит показва, че международните отношения не се основават на печелене от загубата на противника.
Балансираното партньорство означава, че ние, европейците, понасяме равен дял отговорност. Трансатлантическата връзка ни е най-необходима в сферата на сигурността. Независимо дали става дума за партньорство в рамките на НАТО, или в борбата срещу тероризма, ние имаме нужда от САЩ.
Трябва да си извлечем правилните поуки от това. В наш собствен интерес е да затегнем европейската част от Северноатлантическия съюз. Не защото Доналд Тръмп винаги залага нови цели в проценти, а защото вече не можем да разчитаме на САЩ в такава голяма степен.
Но диалектиката на Трансатлантика означава и следното: Ако поемем по-голяма отговорност, значи американците и европейците могат да продължат да разчитат един на друг занапред.
Германското правителство следва този път. Увеличаването на разходите за отбрана вече е реалност. Сега е важно да изградим Европейски съюз на сигурността и отбраната стъпка по стъпка – като част от трансатлантическата сигурност и като отделен европейски проект за бъдещето. Увеличаването на разходите за отбрана изглежда обосновано от тази гледна точка.
ИЗОБЛИЧАВАНЕТО НА ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ
Друга повратна точка: Европа трябва да поеме ангажимент към рационална дипломация и преодоляване на кризата на социалните права. В Близкия Изток също бяха използвани невоенни методи за борба с колапса на правителствените структури. За мен това са примери за трансатлантическо сътрудничество и основа за съвместни действия при други кризи на други места.
И когато САЩ прекрачва линията, европейците трябва да формират контрапункт, колкото и трудно да е това. Това е в същността на баланса.
Това започва с изобличаването на фалшивите новини. Ето така: Ако сегашният баланс между Европа и САЩ включва повече от търговията на стоки, тогава не САЩ има дефицит, а Европа.
Едно доказателство за това са печалбите в милиарди, които американските дъщерни компании като Apple, Facebook и Google изпращат в САЩ всяка година. Така че, когато говорим за честни правила, трябва да говорим и за честно налагане на данъци на печалбите от този тип.
Освен това е важно да коригираме фалшивите новини, защото те бързо могат да доведат до грешни политики. Като европейци ние трябва да дадем на Америка ясно да разбере, че смятаме оттеглянето от иранското ядрено споразумение за грешка. Междувременно първите американски санкции отново се върнаха в сила.
В тази ситуация е от стратегическо значение да изясним на Вашингтон, че искаме да работим заедно. Но освен това, че няма да позволим САЩ да минава през главите ни за наша сметка.
Затова беше необходимо да защитим европейските компании чрез закони срещу санкциите. Затова е от ключова важност да засилим европейската автономия, като установим канали за плащане, които са независими от САЩ, европейски монетарен фонд и независима система SWIFT. Дяволът е в хиляди детайли. Но всеки ден, в който иранската сделка продължава да действа, е по-добър, от опасността от експлозивна криза, която застрашава целия Близък Изток.
Балансираното партньорство означава и, че като европейци ще трябва да понасяме по-голяма тежест, когато САЩ се оттегля. Загрижени сме за обиденото оттегляне на САЩ от ООН – от финансова и друга гледна точка и не само защото скоро ще има заседание на Съвета за сигурност.
Разбира се, ние не можем да запълним празнините. Но заедно с други нации можем да смекчим най-болезнените последици от мисленето, че успехът се измерва в спестените долари. Затова увеличихме финансирането за хуманитарните организации, които работят с палестински бежанци и потърсихме помощ от арабските държави.
Стремим се към мултинационално сътрудничество, мрежа от партньори, които като нас са решени да спазват правилата на честна конкуренция. Направих първите си уговорки с Япония, Канада и Южна Корея, ще има и още.
Това съюзничество не е затворен клуб за онези, които имат само добри намерения. Това, което имам предвид, е асоциация на държавите, убедени в предимствата на мултинационалността, които вярват в интернационалното сътрудничество и върховенството на закона. Това не е насочено срещу никого, но е съюз, който подкрепя и засилва глобалния, международен ред.
Вратата е широко отворена, най-вече за САЩ. Целта е заедно да преодолеем проблемите, които никой от нас не може да преодолее сам – от промените в климата до честната търговия.
Не си правя илюзии, че подобен съюз може да разреши световните проблеми. Но не е достатъчно само да се оплакваме за разрушаването на мултинационалния ред. Трябва да се борим за него, особено в името на трансатлантическата ситуация в момента.
МОЛЯ ВИ, НЕ ИЗОСТАВЯЙТЕ АМЕРИКА
Финалният извод е елементарен: трябва да започнем нов диалог с хората от другата страна на Атлантическия океан. Не само в Ню Йорк, Вашингтон или Лос Анджелис, но и в Централна Америка, където брегът е много далеч, а Европа е дори по-далеч.
През октомври ще бъдем домакини на „Германска година в САЩ” за първи път. Не за да отпразнуваме германско-американското приятелство като носталгия, а за да отворим пътя за срещи, които ще покажат на хората, че сме готови да задаваме сходни въпроси и че все още сме близки. Обменът отваря нови перспективи.
Не мога да се отърся от срещата, която се случи по време на едно от моите пътувания наскоро. Млад американски войник използва подходящ момент, за да ми прошепне незабелязано: „Моля Ви, не изоставяйте Америка”. Американски войник молеше германски политик да не оставя на заден план страната му.
Искреността, която се криеше зад тази молба ме докосна дълбоко. Може би сега трябва да свикнем с идеята, че американците ще започнат да казват такива неща на нас, европейците.
В крайна сметка би било хубаво ако историческата ирония на Хенри Кисинджър се окаже истина. Ако туитовете на Белия дом все пак доведат до балансирано съюзничество, суверенна Европа и глобално сътрудничество за различните нации.
Работим здраво, за да може това да се случи.
