Министърът на отбраната на Австрия Ханс-Петер Доскоцил предупреди за увеличаване на влиянието на исляма в Югоизточна Европа.
„Виждаме пълзяща ислямизация на Балканите, заяви пред в. „Велт“ влиятелният австрийски социалдемократ. Той гледа на това с „голяма загриженост”.
„Изчезва тежестта на ЕС на Балканите. От друга страна Турция и Саудитска Арабия надграждат своето влияние”, каза Доскоцил.
Анкара ще увеличава влиянието си в Косово, Албания и Сърбия.
„Поради това развитие на нещата според мен е нерамно Турция да може да изпраща все повече войници в рамките на операциите на НАТО на Балканите”, каза министърът.
Такава промяна на баланса на силите не може да бъде в интерес на европейците. Доскоцил допълва, че Германия и други държави не би трябвало да допускат нарушаване на съотношението на силите и стабилизирането на демокрацията в региона.
Австрия, която от своя страна не принадлежи към НАТО, в момента е представена в рамките на т. нар. Партньорство за мир с около 700 войници в мисиите на НАТО на Балканите. Но тъй като Анкара блокира по-нататъшното участие на Австрия в програмите за партньорство поради критиките от Виена към политиката на турското правителство, броят им може да намалее в дългосрочен план. Има доказателства, че Турция може да се опита да запълни тази празнина.
В продължение на десетилетия Балканите се разглеждат като естествена сфера на влияние на ЕС. Обикновено залитнат ли европейците, помагат Съединените щати. Но тази система бавно все повече се разгражда. На прага са се появили нови участници, които разширяват все повече и повече влиянието си, коментира „Велт“. Това се опитва да прави Турция с щедрото обновяване на пострадалите през войната джамии в градове като Баня Лука и Сараево (Босна), Призрен и Прищина (Косово), или като основен инвеститор в бедни селски райони на Босна и южната част на Сърбия, за да спечели сърцата на хората. В Косово турски фирми са представени в хранително-вкусовата промишленост, сериозно присъстват в пътното строителство и енергийния сектор. В Албания турското влияние също се разширява.
ЕС обеща на страните от Западните Балкани още през 2003 г., че един ден ще се присъединят към съюза, но много страни са разочаровани, защото преговорите за присъединяване са много трудно или въобще не се придвижват. От друга страна Брюксел редовно настоява за засилване на борбата с корупцията на Балканите и за извършване на действителни реформи.
От години в региона се влива финансова помощ от ЕС с милиарди. Но ангажиментът на европейците очевидно не играе голяма роля в съзнанието на населението. В Сърбия с финансови помощи до 2020 г. в размер на 1,5 млрд. евро ЕС е най-големият донор за насърчаване на реформите и икономически проекти. Въпреки това, Русия и Турция се възприемат като най-важните поддръжници на страната. „За Европейския съюз това само може да означава, че трябва да направим по-видим нашия ангажимент с помощта на сръбската политика и гражданското общество“, каза Дейвид Макалистър (ХДС), председател на Комисията по външните работи в Европейския парламент и експерт по Балканите.
Освен Турция и Русия разширява влиянието си. „Балканите вече не се вслушват са в Брюксел”, написа през март „Sputnik“. Москва осигурява на Сърбия шест самолета МиГ-29. Руските олигарси са закупили големи части от адриатическото крайбрежие на Черна гора. Босненските сърби са оставили своята рафинерия в Босански Брод и Модрица на руски компании.
