По данни на Евростат разходите в България за здравеопазване са спаднали до 7,7% от БВП през 2022 г. след значителния ръст по време на пандемията.
Възстановяването на общите разходи до малко над нивата им от 2019 година се наблюдава във всички страни от ЕС, но България все още изостава от средния за съюза показател с около 2,7 пр. п.
Все пак е важно да се отбележи, че едва 5 страни в ЕС имат по-висок дял на разходите за здравеопазване в БВП от средния за съюза като цяло. В структурата на разходите прави впечатление по-ниският дял на разходите за превенция у нас и по-високият разход за търговия на дребно – за лекарства и медицински изделия.
Сам по себе си, по-ниският размер на общите разходи – номинално и като дял от икономиката, не е негативен факт.
България харчи повече за здраве от страни като Ирландия, Полша, Хърватска
и всички балтийски държави. Дали обаче получаваме сходни здравни резултати срещу вложените ресурси?
Структурата на разходите също има значение, доколкото разпределението на средствата показва приоритетите на държавата през размера и дела на насочваните към съответния вид грижи средства.
Това насочване има и пряко влияние върху крайните здравни показатели и резултати, включително в дългосрочен план.
Какво показват данните на европейската статистика за структурата на здравните разходи?
Докато средствата за болнична помощ у нас са сходни като дял в рамките на структурата на общите разходи за здравеопазване с тези на ЕС, то тези за амбулаторни грижи в извънболничната помощ са два пъти по-ниски.
България изостава в извеждането на услуги от по-скъпата болнична помощ в извънболничната грижа, както и в по-сериозните инвестиции в диагностиката и лечението на заболявания на по-ранен етап от тяхното възникване.
Лекарствата и медицинските изделия са много голям дял от общите разходи (в размер на 2,51% от БВП при 1,7% в ЕС).
У нас се изразходват около два пъти повече средства за лекарства и медицински изделия, като в голямата си част това са лекарства, които пациентите плащат от джоба си в аптечната мрежа.
Дългосрочните медицински грижи у нас остават по-скоро маргинална част от разходите на системата. С оглед на демографската ситуация обаче и застаряването на населението те ще бъдат все по-значим фактор в предоставянето на медицински услуги и следва да се отразят при формирането на бъдещите бюджети.
Разходите за превантивни грижи също са много по-ниски у нас в сравнение със средните за ЕС.
Още по-интересно – докато след 2019 година страните в ЕС увеличават отделените средства за превенция около 2,5 пъти, у нас те остават на едно и също (сравнително ниско) ниво.
С други думи приоритетите на България са да харчи много за лечение – дали в болница, или у дома за лекарства, но не и за превенция. Дългосрочните грижи също са извън обсега на публичната здравна политика.
Тези въпроси като че ли не се обсъждат при формиране на бюджета на здравната каса, още повече, когато подготовката на този бюджет преминава под сянката на политическите неразбирателства и разправии, както е в настоящия момент, а такава среда някак естествено обслужва единствено краткосрочни гилдийни интереси.
Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
