Че хартията е надвила машина го знаем отдавна – четем египетски папируси на над 3000 години, а имаме очевидното затруднение да прочетем текст на кирилица от 1988 г., запазен на 5-инчова дискета. Но това е друга история.
Днес, в спешен порядък Народното събрание избрано само преди месец, се захвана да промени Изборния кодекс (очевидно най-спешната задача?) като върне възможността избирателят сам да реши, дали да гласува с машина или с хартиена бюлетина. Представените за това аргументи отдавна циркулират в публичното пространство, но могат да се сведат най-вече до три: а) има „страх от машините“ (използването им не се приема като улеснение от всички); б) гласуването „само с машини“ нарушава конституционни права и свободи (равенството на гражданите, правото им да изберат сами метода на гласуване) и в) машините още не са съвсем сигурни срещу възможно злонамерено манипулиране.
„Страх от машините“?
Основанията на трите партии, които подкрепят това решение (ГЕРБ, ДПС и БСП) са най-вече, че „много хора“ не могат да се справят с машините и затова не гласуват. В предложения законопроект от БСП основна причина за връщането на стария модел на гласуване е, че „решението да се въведе изцяло машинно гласуване е довело до безпрецедентен спад на избирателната активност поради страх, неумение или неудобство да се работи с машини“.
„Страхът от машините“ има дълга история, той съпътства и наивния възторг от тяхното въвеждане. Новите технологии навлизат в живота ни най-вече по търговски причини, целта е винаги постигането на „повече продажби“, което винаги се легитимира или с предоставянето на „повече улеснения“, или с предоставянето на „повече сигурност“. Но това е друга тема.
Истината е, че нищо не знаем за това, какъв е делът на избирателите, които не за гласували заради това, че ще трябва да използват машина. Има думи срещу думи, но няма сериозно изследване на въпроса. Последното може да е резултат от моето невежество, но същото казва и бившата председателка на ЦИК Ивилина Алексиева-Робинсън в интервю за в. „Труд“ от 13 юни 2022 г.: „За целия процес на използване на машини за гласуване в страната не е известно провеждането на дори едно социологическо проучване, което дълбочинно да идентифицира обществените нагласи по повод машинното гласуване и евентуалните страхове на избирателите.“
Същата констатация прави и Атлантическият съвет в САЩ в един аналитичен доклад „Electronic Voting around the World“ от 2013 г.: „Има ужасно малко публикувани данни относно мненията на избирателите за системите за гласуване, които използват.“
Вярно ли е, че масовото въвеждане на гласуване с машини (тук систематично това се отнася до Direct-Recording Electronic), наистина води да намаляване на избирателната активност. Графиката показва общата тенденция на намаляване на брой на гласувалите пред годините след 1990 г. Въпросът е, доколко промяната в трите последни избори от 2021 г. е наистина в резултат от въвеждането на машините? Те бяха частично въведени през 2014 г., а изцяло (това е неточно, всъщност задължително само в големите секции) за изборите от юли 2021 г.
През април 2021 г. гласувалите са с 179 175 по-малко от предишните избори през 2017 г. Това няма нищо общо с машините. През юли 2021 г. гласувалите са с 558 528 по-малко от тези през април. А през ноември – със 106 495 по-малко от тези през юли. Можем ли да докажем, че това намаляване на избирателната активност е резултат от въвеждането на машинното гласуване? Не, може да е само съвпадение или да засяга много малка част от избирателите. Освен това се вижда и обща тенденция поне от 2009 г. на намаляване на избирателната активност, което говори за структурни, а не толкова за моментни причини.
Скорошно проучване на „Галъп“ от началото на октомври 2022 г. за провелите се избори посочва: „Въпросът за срещани проблеми с машинното гласуване се задава за втори път след юли и данните показват, че почти единодушно се споделя, че не е имало проблем в собственото гласуване или в гласуването на други хора в секцията, респ. 95% през юли и 94% сега.“ Вярно е, че това е резултат от екзит пол, т.е. сред вече гласували, но дава известна информация.
Нарушаване на права?
Застъпниците на връщането към стария начин на гласуване също така смятат, че възможността да се избере начинът на гласуване е гарантирана от конституцията свобода. Следователно предишното изменение на Изборния кодекс, въвел задължително гласуване с машини в големите секции и гласуване с хартиени бюлетини само в най-малките секции или при извънредни обстоятелства, е нарушение на конституционно гарантираните свободи.
По този въпрос е бил сезиран Конституционният съд с искане да се обявят за противоконституционни промените в Изборния кодекс относно „гласуването с бюлетина за машинно гласуване и изключенията от него“. От поисканите експертни мнения най-същественият аргумент срещу машинното гласуване е, че „разпоредбите, регламентиращи машинното гласуване, противоречат на чл. 10 от Конституцията и на принципите на прозрачност и достъпност на изборния процес“.
В своето решение №9 от 2 юли 2021 г. КС изтъква:
- „Бюлетината за машинно гласуване е проектирана по същия начин както хартиената бюлетина, като ЦИК утвърждава с решение образеца на бюлетината (чл. 212, ал. 3 ИК). По своята същност бюлетината за машинно гласуване не е нищо друго освен пренасяне и визуализиране на текста от хартиената бюлетина върху електронен носител.“
- „Начинът на гласуване – чрез отбелязване на вота върху хартиена бюлетина, върху бюлетина за машинно гласуване или по друг начин, по който се упражнява правото на глас – е въпрос на законодателна целесъобразност…“
- „Използването на бюлетини за машинно гласуване самò по себе си не засяга по какъвто и да е начин принципа на прякото избирателно право…“
- „Вносителите поддържат, че машинното гласуване не е съвместимо с принципа на публичност и прозрачност и изискването за контрол над изборния процес, както и че не са предвидени достатъчно гаранции срещу софтуерни грешки или манипулации. Съдът намира тези твърдения за неоснователни.“
Има и множество други аргументи, но избрах само тези като най-очевидни. Машинното гласуване не дискриминира гражданите, не отнема техни гарантирани права, не е друго, освен „въпрос на законодателна целесъобразност“.
Недоверие към машините?
Има разбира се и по-скоро „технически“ аргументи срещу преобладаващо машинното гласуване (както е сега), свързани с прозрачността на контрола върху машините, софтуеъра и евентуалните рискове от злонамерените им манипулации.
Част от въпросите са обсъждани в гореспоменатото решение на КС, но тук ще стане дума за политическите, а не за юридическите аргументи. В цитираното интервю Ивилина Алексиева ясно изразява тези аргументи: „Институтът за модерна политика подчертава, че понастоящем в България стандартите за машинно гласуване, неговата сигурност и възможности за контрол са по-ниски от стандартите, които се прилагат при гласуване с хартиени бюлетини… Ето защо, следва да се възстанови възможността във всички избирателни секции гражданите по своя преценка да гласуват с хартиени бюлетини или машинно.“
Недоверието към технологията на машините за гласуване се аргументира и с международния опит. Изтъква се, че никъде в Европа не се използват такива машини, а там, където е направен опит за това, бързо са се отказали. В друг текст, на председателя на Института за модерна политика Борислав Цеков, се посочва, че в САЩ само в един щат се прилага задължително машинно гласуване (Direct-Recording Electronic). Дори се тиражира като аргумент, че „машините са венецуелски“, т.е. прилагани в една страна с недемократично управление.
Въпросът е, че навсякъде, където изобщо са били въвеждани машини, то е било направено по целесъобразност, с идеята да се улесни отчитането на изборните резултати. В този смисъл е употребата им в Индия. Цитираният доклад на Атлантическия съвет на САЩ го подчертава: „Необходимостта от решаване на проблема с нарастващ и разнообразен електорат в Индия, създава среда, възприемчива към технология за електронно гласуване.“ В Индия избирателите са над 800 милиона, а машинно гласуване е въведено всеобщо от 2004 г. (1,4 милиона машини за 930000 секции). Това позволява обявяването на резултатите веднага, като се избягват и характерните за неизвестността партийни сблъсъци (включително кървави) отпреди въвеждането на технологията.
Е, ще каже някой, не сме „тъмна Индия“ (да ме простят индийците този некоректен израз). Вярно е, защото в България приехме машинното гласуване по различни причини. И те не са най-вече в улесняването на преброяването (което дори при 2-3 милиона гласа за нас се оказва проблем). Причините са, че силно нарасна недоверието в хартиените бюлетини, съмненията, че те са обект на твърде лесна манипулация.
Въпросът е, изчезнало ли е в обществото това недоверие? И защо недоверието към машините (използвани едва от 2014 г. частично и от юли 2021 г. масово) се представя като толкова голямо, че да бъдат отхвърлени? Между другото, нито в САЩ, нито в другите европейски страни, където са били използвани машини, въвеждането им не е било аргументирано с недоверие към хартиените бюлетини. Напротив, отказът от машините е бил аргументиран с известно недоверие към тях (често манипулирано, впрочем, от малки заинтересовани групи, както е било в Нидерландия). Но тук в България, имайки недоверие към хартиените бюлетини сме на път за ги узаконим като най-масовото средство на изборите. Т.е. връщаме доверието към нещо, към което нямаме доверие?!
Е, предложението е само за връщането на възможността избирателят да избере, дали да гласува с хартия или с машина (казвам го така за краткост). Само че заедно с това се завръща и старият призрак на изборните манипулации и купуването на гласове. Вместо законови промени, които да подобрят контрола върху машините, да направят процеса достатъчно прозрачен и сигурен, вместо усилие за обучението на избирателите и на изборната администрация (всеки може да се научи, нали?), ще върнем ситуацията към едно познато минало. Наистина въпрос на избор, та нали сме надарени със свободна воля?
Текстът е препубликуван от личния блог на автора.
Още актуални анализи – четете тук
