Според управителя на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, страната е получила очакваните ползи от внедряването на еврото, като той разказа за това в интервю за БТА по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон.
Вуйчич подчерта, че едно от основните предимства е елиминирането на риска от валутните колебания.
Преди присъединяването към еврозоната, хърватската икономика показваше значителен период на „евровизация“, а много хора държаха спестявания в евро заради предишната употреба на дойче марки. Въпреки това, местните банки отпускаха кредити в национална валута, индексирани в евро, което създаваше допълнителен риск от обменни загуби. Преминаването към еврото намали този риск и повиши кредитния рейтинг на страната, което също така намали задълженията по дълга, допълни Вуйчич.
Друго значимо предимство е премахването на разходите за валутни трансформации при търговията с партньори от еврозоната. Също така, туризмът също спечели, тъй като новата валута увеличава атрактивността на Хърватия за туристи от страните от еврозоната, което улесни бизнес операциите.
Въпреки че преходът към еврото нанесете известен инфлационен натиск, той е минимален – по данни на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка, инфлацията е ускорена с 0,2 до 0,4 процентни пункта. В допълнение, Хърватия влезе в еврозоната по време на обща висока инфлация, а след присъединяването, темпът на инфлация започна да намалява. Най-новото повишение на инфлацията не е свързано с еврото, а е резултат от силното икономическо търсене, тъй като растежът на Хърватия е 3-4 пъти по-висок от средния за еврозоната, при значителен ръст на заплатите и нови работни места, обясни Вуйчич.
Периодът на висока инфлация има и позитивни аспекти, като намаляването на държавния дълг от 87 на 57 процента от БВП за последните четири години, което благоприятно се отразява на финансовото положение на страната. Инфлацията е допринесла за увеличаване на приходите, а част от разходите не са индексирани, което улеснява управлението на дълговете. Според Вуйчич, бързият икономически ръст след пандемията е изключително важен фактор за намаляване на дълговото бреме.
С успеха на намаляването на дълга, целта е поддържане на равнище под 60 процента от БВП и бюджетен дефицит под 3 процента.
По отношение на плавния преход към еврото, Вуйчич подчерта важността на подготовката на финансовите институции, бизнеса и обществото. В очакване на новата валута, Хърватската национална банка разпространи 900 000 стартови комплекта с евромонети, а банките реновираха банкоматите си, за да работят с новата валута от 1 януари.
„Приемането на еврото беше правилен избор, от който ние се възползвахме, и вие също ще спечелите. Важно е да сте подготвени за 1 януари“, добави той с уверение относно бъдещето на България.
Хърватия в контекста на еврозоната
С членството си в еврозоната, Хърватия участва активно в процеса на вземане на решения на ниво Европейската централна банка (ЕЦБ). Управителният съвет на ЕЦБ се състои от шест члена на Испълнителния съвет и 20 управляващи на национални централни банки, а скоро ще се увеличи на 21 с присъединяването на българския управител Димитър Радев. Принципът на „един човек – един глас“ осигурява равноправно представителство на малките и големите икономики.
Съществуват данни, че не се предвиждат изменения в политиката на ЕЦБ, тъй като инфлацията е на целевото ниво, а икономическата ситуация е стабилна.
С оглед перспективите за създаването на съюз на капиталовите пазари, Хърватия представи инциатива за развитие на общ капиталов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, сред които е и България.
Целта на инициативата е да демонстрира, че е възможно да се постигнат резултати на регионално ниво, каза Вуйчич.
„Всеки трябва да има възможност от различни локации да инвестира в акции, което ще бъде постигнато чрез унифициране на правилата на фондовите борси“, обясни той. По този начин, ще увеличи ликвидността и ще предостави повече опции както за инвеститорите, така и за компаниите, желаещи да се финансират.
Хърватия е активен участник и в проекта за дигитално евро, което ще бъде реализирано на основа на няколко основни стълба, включително насърчаване на употребата от централни банки и участие на търговските банки за откриването на сметки.
Успехът на дигиталното евро ще зависи от неговата привлекателност и удобство за потребителите, добави той.
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Вуйчич, Хърватия се присъедини към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от изминалото време?
– Получихме това, което очаквахме от влизането в еврото. Премахнахме риска от колебания в валутните курсове. Поддържахме стабилен курс на хърватската куна близо 30 години, но това нямаше същото ниво на фиксация като българския лев. Въпреки това, икономиката беше и ще продължи да бъде в значителна степен „евровизирана“, като много хора прилагаха старите си навици от времето на дойче марката. Банките предлагаха кредити в местна валута, но с индекс в евро, което повишаваше риска от валутата. Когато приемахме еврото, стойността на рисковите кредити спадна под 1 процента от БВП, което благоприятно повлия на кредитния рейтинг на Хърватия.
Също така, разходите по трансакции намаляха и търговията е основно с партньори от еврозоната, така че разходите от конверсия почти не съществуват, а туризмът благоприятства от новата валута поради по-високия брой на туристите от страните от еврозоната.
Общата промяна беше положителна.
Кои бяха основните предизвикателства при преминаването към нова валута?
– Подготовката е ключова за успешния преход. Финансовите институции, бизнес секторът и населението трябва да бъдат подготвени. В нашия случай, с раздаването на 900 000 стартови комплекта с монети в евро и осигурен достъп до банкомати, процесът протече гладко.
Подготовката е критично важна за успешното стартиране на еврото, както за банките, така и за бизнеса, и самата централна банка.
Страховете от инфлация след приемането на еврото в България са разпространени. В Хърватия наблюдавахте инфлационни процеси. Беше ли висока инфлацията след адаптацията?
– Да, въвеждането на еврото има своето влияние върху инфлацията и ние го установихме, но ефектът е минимален – между 0,2 и 0,4 процентни пункта, показвайки се главно в сектора на услугите. Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г., докато пикът на инфлацията се достигна през ноември 2022 г. След приемането на еврото, инфлацията е в понижаваща тенденция. Повишаването на цени не е свързано с еврото, а с активния вътрешен пазар, който се дължи на бързия растеж на икономиката ни.
Вече сте част от процеса на вземане на решения в еврозоната. Има ли еднаква тежест за малките и големите икономики?
– ЕЦБ е структура, в която всяко решение се взема на основе на принципа „един човек – един глас“. Тук, всяка страна участва в качеството си на представител, а не на национални интереси, с основната цел да се контролира инфлацията.
Този принцип дава равна тежест на малките членове, и България не е изключение.
Има ли колебания в политиката на ЕЦБ?
– Не. Инфлацията е на целевото ниво, водещата лихва е 2 процента, а икономиката показва добра устойчивост.
Задачата е да инфлацията да остане на целевото ниво.
На фона на плановете за съюз на капиталовите пазари, Хърватия предложи инициатива за създаване на общ капиталов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, вкл. България.
Идеята е за демонстриране на успешна интеграция на регионално ниво.
„Всеки трябва да може да инвестира, независимо от местоположението“ посочи Вуйчич.
Хърватия активно работи и по проекта за дигитално евро, което ще се основава на различни компоненти, като ролята на централните банки и участие на търговските банки в откриването на сметки.
Очакването е дигиталното евро да бъде привлекателно и лесно за употреба от гражданите.
Какво бихте посъветвали България при влизането ѝ в еврозоната?
– Това е добро решение. Хърватия спечели от него, и България също ще спечели, стига да бъде добре подготвена за 1 януари.
