През лятото на 1915 година френският търговец Фернан де Клозиер пристига в България с мисия. Да изкупи зърнената реколта, та да не може Германия да се снабдява с храна. Наема местни политици, търговци и банкери, които дават цена над 25 % върху реалната. Те са получили пари на ръка от французина, осигурил си кредитна линия от могъщи западни банки с политическа протекция.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
България още не е влязла във войната, става през есента.
До това време всичко, дето може да се яде, е изкупено и оставено да гние в складовете. Облажват се предимно опозиционни политици, които не са съгласни България да е германски съюзник, а искат да е с Франция и Великобритания (и Русия).
Случката е художествено пресъздадена от Свобода Бъчварова в „Земя за прицел“. Там банкерът Борис Скарлатов (прототип – Буров) получава щедрото предложение да осигури левове за сделката, срещу което получава комисиони и официалната валутна равностойност където пожелае по света.
Във времена на война това е фантастично – банката си конвертира обезценените левове без всякакъв риск. Въпреки това банкерът се колебае.
В романа срещата е организирана във френското посолство. И там френският посланик обяснява на банкера замисъла на операцията и какво ще спечели от нея. Банкерът не е глупав, съзнава рисковете – и вика – предлагате ми да бъда козел опущения?
На което посланикът отговаря прямо – не, предлагам ви да спечелите много пари.
Може би, казва, Скарлатов, ако ви потрябва човек, за да забавлява парижката тълпа на път за ешафода, съм подходящ? А посланикът се засмива и казва – аз съм преди Вас, господине.
Е такива работи преди 100 години.
България винаги е влизала в сметките на Великите сили и в доста случаи – като козел опущения. В смисъл – за заколване. И винаги сме намирали кой да ни поведе. Талантливи сме.
Сега президентът Радев вика във Варшава, че Европа не трябва да затваря каналите си за общение с Русия. Това е първото му изрично споменаване на Русия след президентската кампания, в която каза, че Крим е руски и няма връщане. Сега е свил малко знамената, за санкциите нищо не рече.
Генерал Радев стана президент в резултат на сделка, в която участваха Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Великите сили. Борисов издигна неизбираема кандидатка, та да може този хибрид – натовски генерал русофил да стане президент.
Цачева лично агитираше за „Белене“, но се е преценило, че генералът е по-подходящ. Дадена ни е роля на посредник. И спрямо Русия, и спрямо Турция, за Македония, което изглежда естествено.
Опасенията ми са, че т.нар. елит може да се вземе прекалено сериозно и да ни набута дълбоко.
Та затова си мисля, че би било хубаво елитът да се изказва по световните проблеми само в краен случай, ако са пряко засегнати българските интереси.
Във Варшава не бяха. Но генералът се обади.
Той си знае защо.
