„Демократична България“: Трябва да излезем извън размахванията на пръсти, слогани и декларации

Трябва да излезем извън размахванията на пръсти, слогани и декларации, с които се замеряме и да си кажем „благодаря ви“. Работихме в тази „мелачка на разум”, защото тук се сблъскваме и целта трябва да е винаги да излиза нещо повече. Заради това усилие да излезе нещо повече искам да благодаря на всеки един от вас. Ако при цялото ни желание да бъдем любезни и възпитани някога сме засегнали някого, прощавайте. Чисто човешки мисля, че тези неща са важни. 

Това каза съпредседателят на „Демократична България“ днес в речта си от парламентарната трибуна. Той призова за здрав разум в политиката и за по-добър политически дебат, за повече диалогичност, като изтъкна някои от слабите места на 47-ото Народно събрание.

Цялото изказване на Иванов вижте тук:

Има два особени парламентарни дни – в началото и в края, в които сме в острото противопоставяне между управляващи и опозиция, мнозинства и малцинства – както и да се променят. Има и процепи в тези режими, в които все пак можем да се опитаме да си кажем и нещо по-различно от обичайните конфронтационни тези, с които излизаме на трибуната. Иначе тази прекрасна, достолепна „зверилница” изисква от нас и страст, и агресия, и желание за конфронтация”.

Днес е един такъв ден, в който ми се иска да кажа нещо по-различно. Да излезем извън тези размахвания на пръсти, извън тези слогани и декларации и да си кажем първо едно „Благодаря ви!”. Работихме в тази „мелачка на разум”, защото тук се сблъскваме и целта трябва да е винаги да излиза нещо повече. Заради това усилие да излезе нещо повече искам да благодаря на всеки един от вас. Ако при цялото ни желание да бъдем любезни и възпитани някога сме засегнали някого, прощавайте. Чисто човешки мисля, че тези неща са важни.

Позволете ми обаче да кажа и нещо политическо. Трябва да си дадем сметка, че отиваме на избори, които трябва да се опитаме да бъдат по-различни. Ако са по-различни, трябва да се опитаме да си отговорим на въпроса как да излезем от тази спирала на политическата криза. Има достатъчно други кризи, които ни връхлетяха, в името на които трябва да се опитаме да отговорим на този въпрос. И всеки един трябва да даде рецептата за това как ще се управлява Републиката оттук нататък. Ние опитахме да се застъпим за позицията, че не можем да си позволим тази кампания сега – още един период на неуправляемост, защото време, в което могат да се взимат определени решения, изтича. Все пак отиваме на избори, затова нека се опитаме да си отговорим на въпроса как ще се управлява републиката.

Позволете ми в духа на този граничен ден да кажа някои мои наблюдения за това какво следващият парламент си струва да опита, за да бъде малко по-добър, както и някои съжаления. Аз съжалявам, че в този парламент забравихме, че Народното събрание съществува заради опозицията. Парламентът не е място, в което се упражнява властта. Властта се дава на избори на някакво мнозинство, което винаги може да се затвори и да взима решенията си само. Факт е, че тук сме събрани с опозицията. Тя има инструментариума на процедурното бавене, на изказванията, на участието. Това е защото парламентът съществува, за да може да спира упражняването на властта, да бъде спирачка на твърде лесните и твърде бързите решения. Затова е възникнал парламентът. В рамките на този парламент ние не успяхме да разберем това достатъчно добре.

Аз искам да кажа, че съжалявам, че не дадохме адекватно председателство в парламентарните комисии на опозицията. Звучи като нещо дребно, процедурно, което не е добре да се казва в началото на кампанията, но аз искам да го кажа. Искам да кажа, че ние забравихме освен да говорим за нашите избиратели като за целия народ, което всички правим, действително да представляваме целия народ. А това означава през цялото време освен да повтаряме като курдисани собствените си тези, да сме в състояние да убеждаваме хора, които мислят различно от нас. Това е нашата длъжност. И когато говорим за диалогичност, този труден и толкова обичан спорт, в който всички се кълнем и същевременно всички се проваляме, трябва да помним точно това – че нашата длъжност е да събираме тъканта на това общество, а не просто да формираме мнозинства по един или друг начин. Ние трябва да издигаме нивото на политическия дебат. Колко се справихме с това  – видяхме. Но трябва да помним, че парламентът е освен всичко друго „роза на времената“. Имам предвид една фраза на Августин Блажени, който казва, че има много времена. Времето на Наказателния кодекс – онзи часовник, с който всеки, който е сгазил закона, се отброява давността. Има процедурно време, има бюджетно време, има геополитическо време.

В тази зала всички тези времена се събират и се превръщат в национална съдба. Нашите думи, нашите мълчания, нашите действия и особено нашите недостатъци, особено моментите, в които ние се увличаме да атакуваме, унижаваме опонентите си. Нека тези, които ще бъдем в следващия парламент, включително и ние, и аз самия, да си спомним всичко това.

Ние трябва да отговорим на въпроса за това как ще се управлява България и той се подразделя на два много важни въпроса – въпросът за войната и въпросът за корупцията.

Въпросът за корупцията не е ние тук или в политическия дебат да осъдим едни или други лица. Въпросът за корупцията изисква промяна в състоянието на националната политическа система. Той изисква на първо място избор за това каква политическа култура носим – дали на едноличните решения, или на колективните решения и споделяне на отговорността, на бавното, съвместно обсъждане.

Ние бяхме много укорявани за това, че се събрахме да обсъдим нещо заедно. Прощавайте, ако някой се е обидил от това, което сме казали, обсъждайки заедно, но и на нас не ни достига политическа култура на колективно взимане на решение. Не поучавам никого. И аз като лидер винаги си казвам, че не правим достатъчно. Но всички ние трябва да направим този избор, защото ако нямаме в нашите партии автентична култура на колективно взимане на решение, на колективно носене на отговорност с лицата си, ние никога няма да се справим с корупцията. Можем да сменяме едни или други, можем да успяваме да окаушим някого, но няма да се справим с корупцията.

Ако ние не се съгласим, че трябва да реформираме съдебната власт, така че въпросът за това кой е корумпиран и кой не, да бъде изваден от политическия дебат и да бъде оставен на независим съд.

Трябва да намерим начин да постигнем съгласие да реформираме прокуратурата, така че тя да бъде ничия, освен на закона и освен на националния интерес. Ние трябва да се съгласим, че имаме нужда от институции, които са наистина независими. Това е трудно, това е бавно, това пречи на моменти. Много пъти се изкушихме в този парламент да взимаме решения, с които да се месим в други институции, имахме оправданието на всякакви кризи, на всякаква необичайност на ситуацията и то не беше достатъчно. Това е нещо, за което съжалявам. Трябва да се съгласим, че ако искаме да се справим с корупцията, отсъждането на това кой е корумпиран и кой не, не е работа на политическия дебат. Нашата работа е да изградим такива институции и такава правосъдна система, която да може да се справи с това. Това означава също така, когато някои политици имат много корупционни въпроси, на които да отговарят, да намерим начин, взимайки колективно решение, те да слязат от сцената. За да не става целият политически дебат залог на персоналната съдба на един или друг, който гледа онзи часовник с наказателното време, кога ще изтече наказателната давност.

Няма друг модел за постигане на политическа устойчивост, освен тези съгласия. Те не се записват в закони, в конституция, те са въпрос на политическа култура и ние всички трябва да се опитваме, в тази кампания включително, да работим за нея.

По въпроса за войната – корупцията започва от руския модел. Ние трябва да можем, каквото и да мислим за Русия, да се изправим пред реалността, че сме обект на агресия. Целият международен модел, в който България съществува и на който се опира нашата сигурност, нашата стабилност, нашата икономическа интеграция, е обект на агресия и ние трябва да защитим нашия начин на живот, нашата свобода, нашия модел на икономическо развитие.

Трябва да отговорим на въпроса как ще управляваме България, така че да се справим с тези две огромни предизвикателства – корупцията и войната. Това е нашата отговорност в следващата кампания.

Искам накрая да ви благодаря, да ви пожелая най-вече да сте здрави, да успеете в това безумно време да отделите време за семействата си и да го използваме това, за да се почувстваме по-добри хора, така че следващия път, когато се сблъскаме, да се гледаме с малко повече човещина. Искам да ви пожелая и успех, всеки, както си го представя, но винаги в името на това България да е малко по-добре. Ние ще се видим на тази кампания, продължавайки да пледираме за здрав разум, защото нищо няма да стане, ако не се придържаме към това – здрав разум в политиката.

Декларацията на „Продължаваме промяната“ в последния ден на парламента – вижте ТУК.

А тази на ГЕРБ-СДС – ТУК.

Още вътрешнополитически новини – четете тук.