Важно е парламентът да осъзнае, че властта му се отнема и тя отива на фона на едно сиво управление, което не подлежи на отчет пред никого, освен пред президента. В законодателната власт трябва да се заговори за кризите, пред които сме изправени – националната сигурност, бездействието на държавната администрация, икономическите проблеми. При съвпадение на позициите относно излизане от тези проблеми, ще се състои добро мнозинство.
Поведението на служебните правителства през последните 2 години, както и на президента през последните месеци, категорично нарушават баланса на власт в България.
Всъщност е много важно да се намери механизъм за отвоюване отново на властта в рамките на конституционните правила, заложени при създаването на българската Конституция. Важно е политиците да изяснят защо тръгват да правят един или друг тип управление. Това е разговор, който не се води. И това се явява най-големият проблем на тази предизборна кампания и на кризата, в която сме изпаднали в момента.
В парламента трябва да се заговори за проблемите, пред които е изправена страната, а не за личните квалификации към една или друга партия, или пък към нейния лидер.
Проблемите са очевидни – българската национална сигурност има нужда от преосмисляне, повишаване на капацитета на системата и службите. Това е изключително важен въпрос на фона на всичко, което се случва в Украйна. Втората тема е свързана с връщането на капацитета на държавната администрация да изпълнява функциите, които са й възложени. Наблюдаваме през последните години отказ на администрацията да създава каквито и да е превантивни механизми за предотвратяване на възможни кризи, за предвиждане на възможни бъдещи ситуации. Ако началникът не разпореди, администрацията не си върши работата. Затова капацитетът на администрацията трябва да бъде възстановен. Оттам вече и въпросите, свързани с ръста на икономиката, с инвестициите в нея, с възможностите за решаване на проблемите с нарастващата инфлация. Около тези теми трябва да се фокусират политиците – да търсят възможности за излизане от политическата криза. По съвпадение на позициите относно излизане от всички наболели проблеми, ще се състои едно добро и конструктивно мнозинство, всички други случаи на коалиционно мнозинство биха се разпаднали твърде бързо.
В тази предизборна кампания видях призив от страна на Христо Иванов и ДБ за търсене на коалиционно мнозинство за съдебна реформа. Но се опасявам, че този призив е малко закъснял. И изключително неясен, предвид как се гледа в България на тази съдебна реформа. Първо – дефиниция за нея няма. Дебат също. От тази гледна точка би било странно да се състави коалиционно мнозинство, защото липсва ясна оценка на проблемите и на възможните пътища за тяхното решаване.
За пореден път партиите в 48-то НС се замеряха с взаимни обвинения за състоянието на съдебната реформа и решенията на кризата, без да стане ясно какъв точно проблем се опитват да решават.
Съдебната реформа падна заложник на фиксацията по смяната на Иван Гешев, което далеч не може да се нарече реформа. Виждам, че сега има отново залитания в тази посока и докато дебатът е на това ниво, опасявам се и мнозинството е твърде имагинерно.
Анализът на политолога Христо Панчугов, преподавател по политически науки в Нов български университет, е направен пред агенция БГНЕС.
Още актуални анализи – четете тук
