Нападението на Русия над Украйна, започна в ранните часове на 24 февруари 2022 г. То представлява най-сериозната ескалация на Руско-украинската война от 2014 г. Инвазията предизвика най-тежката бежанска криза в Европа след Втората световна война и влоши значително глобалната хуманитарна криза поради недостиг на храна.
ДЕБАТИ.БГ представя кратка хронология на военния конфликт, по-важните битки и глобалното им отражение:
Началото
Припомняме, че Руско-украинската война започва след Евромайдана – масовите протести в Украйна от края на 2013 година, довели до свалянето на подкрепяния от Русия и противопоставящ се на проевропейския път на страната президент Виктор Янукович. Размириците от 2014 година са използвани от Русия за анексиране на Крим и няколкомесечно настъпление в Донбас, което постига първоначален успех, но скоро е спряно и частично отблъснато от украинските сили. В края на 2014 и началото на 2015 година двете страни сключват Минските споразумения, които, макар и ненапълно приложени, довеждат до относително примирие по фронтовата линия в Донбас.
Ситуацията се изменя през 2021 година, когато Русия започва да концентрира военни части по границата с Украйна, а руският президент Владимир Путин поставя редица ултимативни искания пред НАТО и Украйна. На 21 февруари 2022 година руски войски за пръв път официално навлизат в окупираната зона в Донбас, а на следващия ден Русия признава независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република.
Около 06:00 ч. московско време (UTC+3) на 24 февруари, президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата Киев, а руските сухопътни сили нахлуват в Украйна от четири основни фронта – на север, североизток, изток и юг.
В ранните часове на 24 февруари украинският президент Володимир Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната.
Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в Европа след края на Втората световна война и е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“ и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.
Световни реакции
Заради нападението над своя независим съсед на Русия са наложени масови санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като Швейцария. Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.
На 2 март 2022 година Общото събрание на ООН приема резолюция, с която осъждаща действията на Русия и изисква „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.
На 16 март 2022 година Русия е изключена от Съвета на Европа поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка.
На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена и от Съвета по правата на човека. Руските сили са обвинявани в множество военни престъпления, в това число безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.
На 13 октомври Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно приема резолюция, с която става първата международна организация, определила действащия руски режим за терористичен. В резолюцията се посочва, че агресията на Русия „трябва да бъде недвусмислено осъдена като престъпление, като нарушение на международното право и като основна заплаха за международния мир и сигурност“.
Военни действия
През първите 100 дни след началото на нападението една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия. Руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страна, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ. Контролът на над 6000 кв. км от завзетата от Русия територия е възстановен през септември, когато Украйна започва контраофанзива, насочена на юг.
На 30 септември 2022 г. в Москва се провежда церемония по анексирането на частично окупираните от Русия Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област след проведен съмнителен референдуми за присъединяването им към Русия. Общото събрание на ООН утвърждава резолюция, която осъжда „опита за незаконно анексиране“ на четири украински региона от страна на Русия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг го заклеймява като „най-големият опит за насилствено анексиране на европейска територия след Втората световна война“. България е сред подкрепилите резолюцията държави.
Битката за Киев
През първите няколко дни на войната руски военен конвой се придвижва към столицата Киев от Беларус на север. Атакувани са основни места като международното летище Бориспол, а Хостомел, главното летище на столицата беше превзето. До края на февруари Киев беше обкръжен и гражданите бяха насърчени да се бият с импровизирани оръжия, като коктейли Молотов.
Въпреки продължителните бомбардировки, руските сили не успяха да установят контрол над столицата на Украйна, тъй като бяха изправени пред логистични предизвикателства на сухопътните сили, които не успяха да пренесат гориво, боеприпаси и материали. Сателитни изображения показаха 40-километров руски конвой, спрял извън столицата.
До средата на март силите на Украйна започнаха поредица от успешни контраатаки, които им помогнаха да си върнат градовете около Киев. До 3 април Украйна спечели битката за Киев, когато силите на Москва се изтеглиха.
Това, което остана след едномесечната битка шокира света. В Буча, в покрайнините на Киев, който се превърна в стратегическа база за опита на Русия да напредне към столицата, започнаха да се появяват доказателства за предполагаеми военни престъпления. Масовите убийства на цивилни, открити там, съвпаднаха с разказите на жителите на предградието.
Москва отхвърли констатациите и каза, че убийствата в Буча са инсценирани.
Обсадата на Маруипол
Обсадата на южния пристанищен град Мариупол, известен със своите стоманодобивни заводи и производство на машини с предвоенно население от 450 000 души, започна на 24 февруари и продължи почти три месеца.
Градът претърпя едни от най-интензивните боеве, по време на войната, които включват бомбардирането на родилен дом на 9 март и въздушното нападение срещу Донецкия драматичен театър на 16 март.
Четирима загинаха при атентата в родилния дом, а стотици са загиналите при атаката в театъра.
Имаше множество неуспешни опити за създаване на хуманитарни коридори на фона на непрекъснати обстрели, които доведоха до прекъсване на водоснабдяването и електроснабдяването.
Кремъл гледа на пристанищния град Мариупол като на мост към Кримския полуостров, който Русия анексира през 2014 г. Освен създаването на сухопътен коридор, Мариупол беше част от плановете на Путин да прекърши икономиката на Украйна. Пристанището на града е ключов център за износ на украинска царевица, въглища и стомана. Месеци наред износът на зърно беше спрян, докато Турция и ООН не сключиха сделка на 22 юли, позволяваща пратките отново да постъпват от черноморските пристанища.
Стоманодобивният завод Азовстал, един от най-големите металургични заводи в Европа, беше в центъра на сраженията през април и май. Комплексът е използван като убежище от украинските сили и цивилни.
На 21 април Путин нарежда на руските сили да изолират украинските бойци в града.
Украинските войски останаха в завода повече от 80 дни, оказвайки съпротива на руските сили. Въпреки това, в средата на май около 1700 украински войници се предадоха. От тях поне 1000 бяха прехвърлени в Русия, което доведе до падането на Мариупол.
Битката за Харков
Харков, вторият по големина град в Украйна, претърпя сериозни разрушения от началото на войната, когато силите на Москва навлязоха от Белгород, руски град само на 80 километра от границата. Според информация на Human Rights Watch, Русия използва касетъчни бомби в кварталите на Харков.
През следващите няколко месеца боевете се засилиха в цялата провинция с бараж от руски обстрел и украински контраофанзиви.
На 6 септември Киев започна голяма контраофанзива в Харков и си върна повече от 3000 кв. км територия за по-малко от седмица.
Киев се възползва от по-слабото присъствие на руски бойци на изток, защото Москва бе разположила сили в Донецк и южната ос и през последващите седмици успява да си върне още територии южно от Харков.
Украинските сили превзеха Изюм в Източна Украйна на 12 септември – най-значимият им военен успех след битката за Киев през март. Това нанесе сериозен удар на Русия, отслабвайки способността на Москва да извършва артилерийски атаки.
След руското отстъпление, бяха открити масови гробове и стаи за изтезания. Появиха се снимки на място за масово погребение, за което се твърди, че съдържа повече от 400 тела, включително останките на жени и деца.
На 2 октомври украинските сили превзеха Лиман, в източната част на Донбас, след четири месеца руска окупация. Москва използва Лиман като ключов железопътен възел за снабдяване на войските. Подобно на Харков, украинските власти твърдят, че са открили масов гроб в Лиман на 7 октомври.
Украинските власти многократно са обвинявали руските войски в извършване на зверства в окупирани територии, обвинение, което Москва отрича. Твърденията все още не са независимо проверени.
Херсон
Руските сили нахлуха в Херсон от Крим в южната част на Украйна. До вечерта на 24 февруари те достигат града и превземат Антонивския мост, свързващ Херсон с Николаев през река Днепър.
Руските сили поеха контрола над района в началото на март, като Херсон беше единственото място, където те установиха присъствие на западния бряг на реката. На 2 март руското министерство на отбраната заяви, че градът е под пълен руски контрол.
До 15 март Москва обяви, че целият регион е превзет.
На 10 юли Украйна призова цивилните в района на Херсон да се евакуират преди планирано контранастъпление.
В края на юли украински обстрел повреди Антонивския мост – един от само двата пропускателни пункта за руските сили към окупираната от тях територия на западния бряг на Днепър.
Едновременно с източното контранастъпление около Харков, по южната ос, украинските сили увеличиха контранастъплението си и до края на септември успяха да превземат повече от 500 кв. км територия и десетки селища в района на Херсон.
Украинските сили успяха да пробият фронтовите линии на Русия, насочвайки се към руски наземни комуникационни линии, складове за боеприпаси и военни и транспортни средства. Те постигнаха и няколко успеха на ключови места на западния бряг на река Днепър, като повредиха два моста и се провалиха опитите на Русия да поддържа доставки чрез шлеп и ферибот.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви на 9 ноември, че страната му ще изтегли войските си от южния украински град Херсон. Решението е взето, за да се спасят животите на руските войници в лицето на украинската контраофанзива и трудностите да поддържат отворени линиите за доставки към стратегическия град.
Северодонецк и Лисичанск
Северодонецк и Лисичанск се простират по стратегически важната река Северски Донец и бяха единствените райони на Луганска област, които все още бяха под контрола на Киев през май 2022 г.
В края на май руските сили си пробиха път в центъра на Северодонецк от север и юг, въпреки ожесточената съпротива на сухопътните войски, и се опитаха да превземат стратегическия град в Източна Украйна.
Украинските военни съобщиха, че руските сили укрепват позициите си в покрайнините на града и докарват допълнително оборудване и боеприпаси в района, за да продължат настъплението си.
Северодонецк, на 143 км южно от руската граница и с предвоенно население от около 100 000 души, е един от няколкото важни градски центъра, които лежат на пътя на Русия към превземането на целия регион Луганск, ключова цел на армията на Москва.
До средата на юни силите на Москва са установили контрол над по-голямата част от града и на 24 юни на украинските сили е наредено да се оттеглят от града.
Губернаторът на Луганск Сергей Хайдай каза пред Ал Джазира, че украинските войски са решили да се изтеглят от Северодонецк, защото „всички защитни структури са били обстрелвани и унищожени“.
„Просто щяхме да загубим много войници. Изтеглихме се добре и организирано и без да загубим нито един боец.“, допълни той.
Битката се премества от Северодонецк в град Лисичанск, отвъд река Сиверски Донец. На 25 юни руските сили и подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да навлизат в Лисичанск от юг. Интензивни въздушни удари и артилерия от руските сили бяха насочени към отрязването на Лисичанск. На цивилните беше наредено да се евакуират от града, а Лисичанск падна в ръцете на силите на Москва на 3 юли.
Бахмут
След като през юни и юли руските сили превзеха градовете Северодонецк и Лисичанск в Луганска област, Москва започна безмилостна офанзива за град Бахмут в съседната Донецка област, като използват позната тактика- да напредва с разрушителни наземни атаки срещу селища южно от града.
В края на юли Москва прави териториални придобивки около Бахмут и Авдиевка. До август руските сили и наемници от групата „Вагнер“ натискаха към Бахмут със засилени въздушни атаки и обстрел и пробиха украинската защита в източните покрайнини на Бахмут. До октомври руските войски успяха да проникнат в североизточните и южните предградия награда, но в крайна сметка бяха изтласкани от украинските контраатаки.
Предвоенното население на Бахмут е около 70 000 души. Днес около 2000 цивилни все още са останали в града. Много от тях оцеляват в мизерни условия и се криqt в мазета, докато бушува конфликтът.
Тъй като Бахмут издържа на непрестанните обстрели от страна на руска артилерия, битката се превърна в окопна война. До ноември се съобщава за стотици убити и ранени всеки ден от двете страни. Според Киев, Русия търпи тежки загуби и много от убитите принадлежат на групата „Вагнер“. Групировката оглавява битката за Бахмут, но отношенията на ръководителят им Евгений Пригожин с Москва се влошават.
До края на ноември руските сили напреднаха на южния фронт на Бахмут, превземайки селища югозападно от града.
Превземането на Бахмут би отворило път за натиска на руските сили към Краматорск и Славянск, украински бастиони в района на Донбас, които Москва се надява да поеме изцяло под своя контрол.
Описана като една от най-кървавите кампании на войната, битката за Бахмут продължава.
На 13 януари Москва съобщи, че нейните сили са превзели близкия солнодоивен град Соледар след седмици на интензивни битки.
Руското министерство на отбраната заяви, че контролът над Соледар ще позволи на силите му да прекъснат линиите за доставки на Украйна в Бахмут и след това да „блокират и обкръжат украинските части там“.
Украински войници съобщават, че руските сухопътни сили са предприели масирани атаки срещу позициите на Киев през последните месеци.
АЕЦ „Запорожие“
В следствие на руското нахлуване в Украйна най-голямата атомно-електрическа централа в Европа – Запорожката е подложена на посточнни обстрели.
На 3 март 2022 г. колона от 10 руски бронирани машини и два танка се приближават до електроцентралата. Боевете започват на 4 март, когато украинските сили изстрелват противотанкови ракети. Руските сили отговарят с различни оръжия, включително гранатомети.
По време на двучасвата тежка битка избухва пожар в тренировъчно съоръжение извън основния комплекс, който беше потушен, въпреки че други секции около завода претърпяха щети. За щастие пожарът не засяга безопасността на реакторите или друго основно оборудване, но централата губи 1,3 GW от капацитета си.
По-късно става ясно, че куршум с голям калибър е пробил външната стена на реактор № 4, а артилерийски снаряд е ударил трансформатор в реактор № 6.
От юли ситуацията ескалира значително, което води до продължаваща криза. На 3 септември делегация на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) посети централата и на 6 септември публикува доклад, документиращ щетите и потенциалните заплахи за сигурността, причинени от външни обстрели и присъствието на окупационни войски.
На 11 септември 2022 г. последният реактор беше изключен, за да се минимизират военните рискове, причинени от продължаващия обстрел. По-късно централата отново заработи.
С декларираното анексиране на Запорожка област Русия обяви законно поглъщане на завода, докато реалният контрол върху операциите му продължава да бъде неясен. В момента АЕЦ „Запорожие“ се управлява от украински персонал под руски контрол.
Към ноември украинските градове вече изготвиха планове за евакуационни центрове, осигуриха доставки на хапчета с калиев йодид, а 10% от екипите за спешна медицина в Украйна бяха обучени да реагират на химически, биологични, радиационни и ядрени рискове.
Ситуацията около централата подхранва страховете за ядрена катастрофа, не само в Украйна а и на целия европейски континент.
Какво предстои
Без видими признаци за мир, Украйна и Русия излизат от зимната безизходица, решени да се борят за стратегически цели. Украйна иска да изтласка Русия обратно към нейните международно признати граници, разчитайки на по-мощни нападателни оръжия, идващи от Запада. А с огромно предимство в ресурсите, Русия иска да задържи бившия съветски съсед в своята орбита и да му попречи да се присъедини към НАТО.
Военни анализатори смятат, че боевете ще продължат дотогава, докато едната страна не получи достатъчно влияние, за да наложи своите условия в преговорите. Тъй като конфликтът навлиза във втората си година, Украйна може да настоява за прекъсване на руския достъп до Кримския полуостров, а Москва може да се опита да надвие отбраната на Киев, като отвори втори фронт от Беларус. Тепърва предстои да разберем.
В текста са използвани откъси публикувани в „Ал Джазира“.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
