Стотици години след като известният художник Камал уд-Дин Бехзад е разхождал из улиците на Херат, творците от неговия роден град в Афганистан намират вдъхновение и надежда в признанието на творчеството му от ЮНЕСКО, съобщава АФП.
Седнал на червен килим, художникът Мохамад Юнес Кане използва изключително тънка четка, за да изработи детайли като гривата на коня или мънистата на колие.
„Когато рисувам, се връщам 500 години назад, в улиците на Херат от времето, когато властелините на Тимуридската империя подкрепяха художниците като Бехзад“, споделя Кане с усмивка.
От тийнейджърска възраст, 45-годишният артист усвоява известния стил на Бехзад в рисуването на миниатюри, който е вдъхновил и френския художник Анри Матис.
Съвременник на италианските велики майстори Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, Бехзад въвежда новаторски стил в Херат, преди да се премести в Табриз, Иран.
Като знак за признание на неговото „живо културно проявление“, ЮНЕСКО включи стила на Бехзад в Списъка на нематериалното културно наследство през декември миналата година, напомня АФП.
Тази новина бе „истински повод за радост“, особено „в момент, когато сме затънали в мрак и се сблъскваме с множество трудности“, казва Кане.
След завръщането на талибаните на власт през 2021 г. и наложените ограничителни мерки, много художници избягаха от Афганистан, отбелязва АФП.
Кане затваря своята галерия и рисува у дома, тъй като клиентите му стават все по-редки, а изложби липсват. Понякога той се изкачва на хълма при бялата гробница, която се твърди, че е на Бехзад, където намира спокойствие.
Много хора в Херат се фокусират върху забраната за визуализиране на човешки лица, често срещана в произведенията в стил Бехзад. „Наистина е тъжно, защото в Херат се гордеем с Бехзад“, казва местен жител, пожелал анонимност по съображения за сигурност.
Ахмад Джавид Заргам, бивш ръководител на отдела за изкуство и култура в региона, коментира, че преди Бехзад, картините са били „обикновени и без душа“.
„Той пресъздаваше сцени от живота на хората – обикновени минувачи, дервиши, молли, учебни сцени за деца или работни групи, заети с архитектура“, допълва Заргам пред АФП.
В централната джамия на Херат, украсена с сини керамични плочки, могат да се видят нежни флорални и геометрични фигури, дело на Бехзад.
Негови произведения се намират в световноизвестни галерии, включително Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк, Британската библиотека в Лондон и Музея на двореца „Топкапъ“ в Истанбул.
Майкъл Бари, водещ експерт в областта на миниатюрното изкуство, заявява, че лишаването на хората от културното им наследство е „върхът на несправедливостта“, отбелязвайки, че е „пълно съзнаване на грижите, необходими за запазването на тези деликатни произведения“, които лесно могат да бъдат повредени от светлина.
Като осъзнава трудностите при връщането на произведенията на Бехзад, Бари ги възпроизведе през 2017 г. за изложба в хератската цитадела.
Жителите на Херат обаче вече не могат да се наслаждават на ярките есенни цветове на Дървото на живота – символ, често рисуван от Бехзад, тъй като вратата на цитаделата е заключена. Въпреки че отчитат признанието на ЮНЕСКО за изкуството на Бехзад, местната институция по изкуствата и културата не предостави информация за затварянето.
Споменавайки значението на Херат, Бари подчерта, че градът е бил „световна столица на живописта, поезията, музиката, философията и математиката. Флоренция на ислямския свят.“
„Най-важният център на ислямската цивилизация през 15-и век е подкрепял фигуративното изкуство“, добавя той.
Но днес, в цитаделата, лицата, изобразени на стените, които разказват историята на града, са боядисани в черно.
Група жени се събира в ателие, за да рисува миниатюри върху стъкло или хартия, а произведенията си продават чрез социалните медии или на познати.
Признанието на ЮНЕСКО вдъхновява, казва за АФП 24-годишната Париса Нарван, която не успява да кандидатства за стипендии или участия в изложби в чужбина, тъй като вече е практически невъзможно да получи виза. Художниците се нуждаят от възможности, „включително международни изложби и финансова подкрепа“, добавя тя.
За 22-годишната Азия Арнаваз, дългото време, прекарано в създаване на миниатюри, е форма на терапия. „Докато рисувам, се чувствам напълно свободна“, споделя тя пред АФП.
