„Холандия ще плати за това“, изрева турският президент Реджеп Тайип Ердоган през март 2017 г. Така той реагира на отказа на холандското правителство да даде на турските министри да водят кампания в Ротердам преди референдума през април.
Турция започна да прилага санкции към Холандия и поиска извинение. Анкара оттегли своя посланик и помоли холандския посланик, който по това време беше извън Турция, да не се връща.
Дали Холандия плати желаните разходи и предложи желаното извинение не е много ясно, но двете държави решиха да нормализират отношенията си през юли миналата година и назначиха свои пратеници в столицата на другата. Очаква се холандският външен министър да посети Турция следващия месец, пише Барчин Йънанч за „Хюриет дейли нюз“.
Ердоган сравни германските официални лица с нацистите, когато искането му за кампания в тази страна беше отхвърлено. Той дори призова турците да не гласуват за основните партии по време на общите избори, които се състояха по това време миналата година. Берлин сега се готви да го приеме на държавно посещение, планирано да започне днес.
Това означава ли, че отношенията с Европа са се подобрили?
Ще кажат ли двете страни „това е мястото, на което спряхме“ и да продължим, сякаш нищо не се е случило? Ако подобрението в двустранните отношения с отделните европейски държави не бъде отразено и възпроизведено в „институционалните“ отношения на Турция с Европейския съюз, отговорът на този въпрос ще бъде отрицателен.
Ако преговорите за присъединяване на Турция останат замразени, ако няма зелена светлина за актуализиране на митническия съюз и няма напредък по отношение на прилагането на останалите части от бежанската сделка като безвизово пътуване до Европа, тогава нормализирането на отношенията с европейските столици може да свидетелства за едно нещо: дори Турция да остане член на НАТО и на Съвета на Европа, тя вече не се разглежда като част от трансатлантическия алианс и деградира само до една „страна от Близкия изток“, която не отговаря на изискванията да бъде част от Европа поради слабите й демократични препоръки, но с която поддържането на диалог на високо ниво е важно по няколко причини.
Тези причини могат да включват:
– Тя служи като буферна зона между бежанците и европейския континент;
– Готовността й да похарчи милиарди долари, за да приеме мисиите на НАТО;
– Все още остава доходен пазар в сравнение със съседните ѝ страни.
Ако няма подобрение в институционалните отношения с ЕС, това е така, защото Турция отказва да предприеме необходимите стъпки, за да отмени отстъплението в демокрацията, което се случва от известно време. И ако европейските столици решат да нормализират отношенията си при липсата на подобрение на демократичните стандарти в Турция, това означава, че те неофициално приключват процеса на присъединяване на Турция към ЕС.
Това всъщност е в унисон с мнението на френския президент Еманюел Макрон за Турция. Макрон постави Турция в същата категория с Русия и заяви, че Европа трябва да изгради стратегическо партньорство с Русия и Турция и да прекрати перспективата за членство в ЕС.
Това е и посоката, одобрена от Германия, която следва да бъде последвана от останалите. Ердоган отива в Берлин в момент, когато Турция е изправена пред сериозни икономически трудности. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и канцлерът Ангела Меркел го приемат въпреки тежките критики на обществеността.
Най-вероятно германското правителство няма да излезе с щедри предложения за спасяване на болната турска икономика. Не само защото немските официални лица се страхуват от обществената реакция, а защото не биха искали да стимулират администрация, която според тях все още държи гражданите като заложник. Но не би било изненадващо да разберем, може би на по-късен етап, че ще бъдат въведени някои непреки финансови механизми, за да се избегне „твърдо приземяване“ на турската икономика, което може да работи против германския интерес.
Тъй като посещението настъпи ден след като Европейският парламент реши да отмени 70 млн. евро от средствата, предназначени за Турция, на основание, че условията за подобряване на върховенството на закона не са изпълнени, дори „възможностите за снимки“ в Берлин ще бъдат представени от турската страна като основни постижения.
Въпреки това отношенията на Турция с Европа никога не могат да достигнат пълния си потенциал, за да обслужват интересите и на двете страни при отсъствието на институционална котва в ЕС.
И ако Турция е готова да пусне институционалната котва, защо Анкара яростно критикува изявлението на Макрон?
