Италианският министър-председател Марио Драги подаде оставка вчера, след като ключови коалиционни партньори бойкотираха вот на доверие на правителството му в парламента – ситуация много сходна с тази в нашата страна. И за България, и за Италия, това е сигнал за вероятни предсрочни избори и за нов период на несигурност в Европа в критичен момент.
Драги връчи оставката си на президента Серджо Матарела по време на сутрешна среща между двамата в президентския дворец Куиринале. От кабинета на президента заявиха, че Матарела е поискал от правителството на Драги да продължи да изпълнява своите функциите, докато се вземе решение, какво да се прави.
До миналата седмица въпреки че антисистемното „Движение 5 звезди“ отказа да подкрепи ключов законопроект в двете камари на парламента, Драги запази абсолютното си мнозинство в тях. Движението между не изтегли министрите си от правителството и предложи списък с идеи, по които да се преговаря. Преговорите обаче явно не доведоха до нищо и то бойкотира вота на доверие в Сената във вторник. Крайнодясната „Лига“ и дясната „Форца Италия“ пък поискаха Драги да създаде нов кабинет без Движението и когато Драги поиска да запази досегашната широка управляваща коалиция, те също бойкотираха вота на доверие и така се стигна до разпада на правителството.
Освен това трудно формираната коалиция от десни, леви и популистки партии отхвърлиха призива на Драги да останат заедно до края на целия мандат на парламента, за да осигурят прилагането на финансирания от ЕС план за възстановяване и устойчивост на италианската икономика. Това е още един паралел с България – ние също не сме усвоили парите от плана за възстановяване и устойчивост.
Как се стигна до правителство на Драги
Припомняме, че Марио Драги пое юздите на италианското правителство преди 18 месеца. Тогава мнозина в Италия, а и в Европа въздъхнаха с облекчение. Човекът, възприеман като спасител на еврозоната в разгара на кризата там, сега ще се погрижи и за Италия в момент на поредна политическа криза, си казаха те. Той дори беше избран за най-влиятелен човек в Европа в годишния списък за най-влиятелни личности на „Политико“.
До правителството на Драги тогава се стигна след поредната правителствена криза в Италия. Тя беше предизвикана от центристката партия „Италия Вива” на бившия премиер на Италия Матео Ренци. Тази политическа сила бе съставена в резултат на отцепване от лявата Демократическа партия и тя беше в състава на второто правителство на Джузепе Конте, включващо и демократите, и антисистемните от „Движение 5 звезди”. Ренци не харесваше стила на управление на Конте. В разгара на коронавирусната пандемия и въведеното извънредно санитарно положение Конте имаше право да налага антиковидни мерки чрез така наречените „постановления на председателя на правителство”, без те да се обсъждат и гласуват в парламента. На Ренци това се стори като еднолично управление. Освен това той искаше и по-голяма яснота как ще се използват европейските средства за подпомагане на закъсалата от пандемията италианска икономика. Заради всичко това Ренци изтегли министрите си от правителството на Конте и то падна.
Така се стигна до предложението от президента Серджо Матарела Марио Драги да оглави правителство на националното единство, възприемано и като правителство на националното спасение във време на криза. В широката коалиция на Драги влязоха антисистемните, левоцентристите, центристите, десноцентристите и крайнодесните. Единствено отказа да се включи в подобна разнородна и противоестествена коалиция патриотичната партия „Италиански братя” на бившата министърка в четвъртото правителство на Берлускони – Джорджа Мелони.
Преди 18 месеца в Италия мнозинството от политическите партии решиха да подкрепят именно Драги като премиер заради свършеното от него като ръководител на Европейската централна банка. За осем години под ръководството на Драги ЕЦБ предприе мерки, които при дебюта на еврото преди около 20 години бяха смятани за немислими – намаляване на лихвите до почти отрицателни стойности, масирано купуване на активи на пазарите и отпускане на огромни заеми на банките. За да спаси еврозоната, Драги каза, че е готов на всичко. Негови критици, като Германия и Нидерландия обаче го упрекнаха тогава, че е насърчил свръхзатъналите в дългове страни от еврозоната да не се реформират. Драги бе упрекнат и заради ниските лихвени проценти. А в германското издание „Билд“ той дори бе обрисуван като граф Драгила (игра на думи от Драги и Дракула) – вампир, който изсмуква до последно спестовните сметки на хората.
Какво следва след краят на „ерата Драги“
Три са сценариите, които се очертават сега. Трите обаче сочат победа на десноцентристите, обединяващи патриотичната партия „Италиански братя“ на бившата министърка в четвъртото на правителство на Берлускони Джорджа Мелони, „Лига“ на бившия вътрешен министър в първото правителство на Конте – Матео Салвини и „Форца Италия“ на Берлускони.
Според първия сценарий тази коалиция ще има 221 места в Камарата от общо 400 и 108 места в Сената от общо 200. В този случай се предвижда на изборите „Движение 5 звезди“ и Демократическата партия на бившия премиер Енрико Лета да сформират нова левоцентристка коалиция, а партиите от центъра, сред които и „Италия Вива“ на бившия премиер Матео Ренци, да се явят отделно.
При втория сценарий десноцентристите ще получат 240 места в Камарата и 122 в Сената. При него се предвижда „Движение 5 звезди“ да се яви на изборите само, а Демократическата партия да се обедини с центъра.
При третия сценарий десницата ще има 201 депутати и 99 сенатори, като тук се предвижда левицата и центърът да се явят коалирани на изборите. И трите сценария отчитат факта, че в Камарата вече ще има 400 места вместо 630, а в Сената – 200 вместо 316. Намаляването на местата стана благодарение на конституционна реформа, приета преди броени години. Това ще бъде и първият парламент в намален състав, посочва сайтът Скай Ти Джи 24.
Дългата ръка на Москва
Също както в България, и в Италия някой се стреми да дестабилизира европейските страни. Тук отново прозира „дългата ръка на Москва“, която единствена има интерес от политическа нестабилност в Европа и води ясна и целенасочена политика с цел отслабване на демократичните правителства и на демократичния европейски ред. Като се прибави и наивността на двата народа – италианския и българския, това се случва лесно и с малко пари, благодарение на крайно леви и крайно десни формации, които играят ролята на „троянски кон“.
При нас свалянето на правителството беше отмъщение за отказа на България да се подчини на Газпром и заради изгонените руски дипломати, а в Италия, заради твърдата позиция, която зае страната срещу Путин и неговите действия в Украйна. Месеци наред популисткото движение „Пет звезди“ критикуваше остро външната политика и накрая, подобно на ИТН у нас, се обърна срещу кабинета, от който то бе част и оказа активна роля в падането на правителството на Драги.
През 2017г. лидерите на „Пет звезди“ определиха Русия като стратегически партньор, който е несправедливо наказан, а САЩ като злоупотребяващ с влиянието си съюзник, чието 70-годишно партньорство с Италия е изживяло времето си. Те открито подкрепяха политиката на Путин в Русия.
Ефектът от руските опити за повлияване на общественото мнение в Италия стават все по-ясни. Отдавна нестабилни, италианските политици от целия спектър, макар и внимаващи за бизнес-връзки и енергийни сделки, се колебаят повече от всякога по въпроса с твърдата позиция, заета от Европейския съюз към Москва след инвазията в Украйна.
