Централните банки в основните световни икономики все по-силно декларират намерението си да променят стратегиите си по отношение на паричната политика, като „Банк ъв Джапан (японската централна банка) увеличи ключовия си лихвен процент до най-високото ниво от последните 30 години.
На предходния ден, Европейската централна банка съобщи, че е приключила с разхлабването на паричната си политика, докато „Банк ъв Ингланд“ намали лихвените проценти с минимален мнозинство, след предупреждения от част от членовете на управителния си съвет за продължаващ натиск върху цените.
При тези обстоятелства, вниманието на инвеститорите е насочено към бъдещите действия на Федералния резерв на САЩ, тъй като някои негови представители изразиха притеснения, че икономиката на страната може да показва признаци на прегряване.
Европейската централна банка остави основните лихви без промяна
ЕЦБ остави основните си лихви на равнище 2% на последното си заседание за годината, докато се очакваше леко нарастване на инфлацията в еврозоната през ноември, от 2,1% на 2,2%.
Анализът на инфлацията показва, че цените на хранителните стоки продължават да растат с относително високи темпове, което влияе на ежедневните разходи на домакинствата.
В същото време, някои централни банкери изразяват тревога относно риска от прекалено ниска инфлация в средносрочен план, в контекста на пренасочването на китайски износ на по-бюджетни стоки към европейския пазар поради търговските отношения със САЩ, което може да окаже натиск върху цените в еврозоната.
ЕЦБ, обаче, подчертава, че временни и ограничени отклонения от целевата инфлация от 2% са приемливи. Настоящото ниво на основната лихва отговаря на тази цел и позволява на банката да остане в изчаквателен режим. При отсъствие на значителни инфлационни или геополитически трусове, се предвижда лихвите да останат на текущото си ниво за по-дълъг период.
Федералният резерв на САЩ намали лихвите, но остава предпазлив
Федералният резерв на САЩ понижи основния си лихвен процент за трети пореден път през декември, намалявайки го с 25 базисни пункта, достигайки диапазона от 3,50% до 3,75%. Това решение беше очаквано от пазарите и е базирано на сигнали за отслабване на трудовия пазар в страната.
Посоката на Федералния резерв остава по-сложна в сравнение с тази на ЕЦБ, според анализаторите, цитирани от Ройтерс. Основен фактор е непредсказуемата търговска политика на президента Доналд Тръмп. Икономическите специалисти са разделени в своите анализи дали американските мита ще доведат до временно повишаване на инфлацията или ще предизвикат по-трайни ценови налягания.
В момента инфлацията в САЩ остава около 3%, над целта на Федералния резерв от 2%. Това създава напрежение между двата основни мандата на централната банка – ценова стабилност и пълна заетост. Опасенията за охладителите на пазара на труда обаче надделяха и доведоха до възобновяване на пониженията на лихвите от средата на септември.
Фактът, че инфлацията все още не е напълно контролирана, оправдава повишеното внимание към процеса на понижаване на лихвите. Допълнително предизвикателство за Федералния резерв е и дългосрочното затваряне на правителствени агенции в САЩ, което затруднява събирането и публикуването на важни икономически данни, които служат за основа на решенията по паричната политика.
Опасения за независимостта на Федералния резерв
Предстоящата смяна на ръководството на Федералния резерв също е фактор, който може да повлияе на бъдещата парична политика. Мандатът на текущия председател Джером Пауъл изтича през май 2026 г., като той остава член на Управителния съвет до януари 2028 г.
Президентът Доналд Тръмп многократно критикува Пауъл, обвинявайки го, че провежда прекалено стриктна парична политика. Сред потенциалните наследници се споменава Кевин Хасет, ръководител на Националния икономически съвет в Белия дом.
Ако Хасет бъде номиниран и утвърден от Сената, първото заседание на Федералния резерв под негово ръководство ще се проведе през юни следващата година. Някои анализатори са загрижени, че подобна промяна може да засили политическия натиск върху централната банка. В същото време се акцентира, че решенията за лихвените проценти се вземат колективно от Комитета по паричната политика на Федералния резерв, а не от индивидуално лице.
Влияние върху дългосрочните доходности на облигациите
Паричната политика на централните банки оказва най-силно влияние върху краткосрочните лихвени проценти и доходността на краткосрочните облигации. При облигациите с по-дълъг матуритет, решаваща роля играят дългосрочните инфлационни и икономически предвиждания.
В САЩ бързо растящият държавен дълг ограничават възможности за понижаване на дългосрочните лихви. Подобна ситуация се наблюдава и в еврозоната в контекста на увеличените разходи за отбрана, мащабните инвестиции и растящите социални разходи, които се финансират основно чрез емисиите на нов държавен дълг.
Позиции на централните банки в 10 развити икономики
Швейцария
На 11 декември, Швейцарската национална банка остави основния си лихвен процент на нулево равнище, което е най-ниското в развитите икономики. Централната банка отбеляза, че новото споразумение за намаляване на американските мита за швейцарски стоки е подобрило икономическите очаквания. Въпреки нулевата инфлация, прагът за отрицателни лихви остава висок.
Канада
„Банк ъв Канада“ запази основния си лихвен процент на 2,25%, след като бе понижен с 225 базисни пункта през настоящия цикъл. Управителят Тиф Маклем съобщи, че икономиката остава устойчива на търговските мерки на САЩ и лихвите вероятно ще останат непроменени до 2027 година.
Швеция
Основният лихвен процент в Швеция е на равнище 1,75%, като анализаторите предвиждат възможно ново повишение към края на 2026 година.
Нова Зеландия
Резервната банка на Нова Зеландия е в сложна ситуация поради безработица, достигнала най-високото си ниво за девет години. Пазарите очакват основният лихвен процент да се увеличи до около 3% до края на 2026 г.
Еврозона
ЕЦБ поддържа основния си лихвен процент на 2% от юни. На последното си заседание, банката повиши прогнозите си за растеж и инфлация, а председателят Кристин Лагард акцентира на значителната несигурност.
САЩ
Федералният резерв понижи лихвите на 10 декември с разделено гласуване и подаде сигнал за възможна пауза. Представителите на централната банка очакват само едно понижение от 25 базисни пункта през 2026 г.
Великобритания
„Банк ъв Ингланд“ намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75%. Управителят Андрю Бейли предупреди, че бъдещите понижения ще бъдат трудно решение, предвид най-високата инфлация сред страните от Г-7.
Норвегия
„Норгес Банк“ остава сред най-предпазливите централни банки, като е понижила лихвите само с 50 базисни пункта през текущия цикъл. Банката задържа лихвите без промяна, въпреки че пазарите очакват допълнително облекчаване през 2026 г.
Австралия
Резервната банка на Австралия задържа лихвите на 3,6% и отправи предупреждения за инфлацията. Пазарите предвиждат възможно повишение през юни.
Япония
В средата на декември „Банк ъв Джапан“ увеличи основния си лихвен процент до 0,75% и подобри прогнозите си за растеж и инфлация. Въпреки това, йената се поевтиня, а доходността на японските държавни облигации нарасна, което подаде смесени сигнали относно бъдещите действия на централната банка.
