В година, изпълнена с ускорено развитие на изкуствения интелект, промени в търговските политики и затруднения в глобалния растеж, компании от различни индустрии усетиха настойчива необходимост от нови стратегии. За мнозина от тях това означаваше връщане към сливанията и придобиванията, утвърдена практика. Годината 2025 ще остане в историята с второ по сила ниво на сделките, с ръст от 36% до около 4,8 трилиона долара на стойност и 5% на обем, според анализ на „Бейн енд къмпани“ (Bain & Company).
Сливанията и придобиванията през 2025 обхващат множество сектори и региони, осъществявайки значителен ръст в технологичния сектор от над 75%, основно благодарение на сделки, свързани с изкуствения интелект, като покупката на „Уиз“ (Wiz) от „Алафабет“ (Alphabet) за 32 милиарда долара и придобиването на „СайбърАрк“ (CyberArk) от „Пало Алто Нетворкс“ (Palo Alto Networks) за 25 милиарда долара. Стратегически технологични сделки на стойност над 500 милиона долара почти наполовина са свързани с компании в областта на изкуствения интелект или изучават ползите от него през 2025 г.
Сектори като производството и услугите също значително допринесоха за растежа на стратегическите сливания и придобивания, с ключови сделки като обединението между „Юнион Пасифик“ (Union Pacific) и „Норфолк Саутърн“ (Norfolk Southern) за 88 милиарда долара и тристранно споразумение между „Еърбъс“ (Airbus), „Леонардо“ (Leonardo) и „Талес“ (Thales) за създаване на мощен играч в космическия сектор в Европа, Близкия изток и Африка. Тези компании подписаха меморандум за разбирателство, целящ интеграция в областта на сателитите, с основна цел да контролират господството на „Старлинк“ (Starlink), сателитната мрежа на Илон Мъск.
Големи сделки над 10 милиарда долара:
Американската видеоигрова компания „Електроник Артс“ (Electronic Arts) беше придобита от Саудитския държавен инвестиционен фонд, „Силвър Лейк“ (Silver Lake) и „Афинити Партнърс“ (Affinity Partners) за 55 милиарда долара.
Тази сделка включва и дългово финансиране от 20 милиарда долара от „Джей Пи Моргън Чейс енд Ко.“ (JPMorgan Chase & Co.). “Електроник Артс“, основана през 1982 г., е сред водещите независими издатели на видеоигри в света, а сделката за 55 милиарда долара е най-значимата в тази сфера за годината и надвишава предишното регистрирано придобиване на енергийна компания през 2007 г.
Енергийният сектор също записа важна сделка, завършвайки слиянието между „Шеврон“ (Chevron) и независимата американска компания „Хес корпорейшън“ (Hess Corporation) на стойност 53 милиарда долара, обявено през 2024 г. и завършено през 2025 г., затвърдило позициите на компанията в Пермския басейн.
Лидерът в производството на стоки за лична хигиена „Кимбърли-Кларк“ (Kimberly-Clark) придоби компанията „Кенвю“ (Kenvue) за около 48,7 милиарда долара, комбинираща пари и акции, създавайки един от най-големите производители на здравни стоки в САЩ. Очаква се новата компания да генерира годишни приходи от приблизително 32 милиарда долара.
Технологии
Общото споразумение на „Алафабет“ (Alphabet) да придобие „Уиз“ (Wiz) за поне 32 милиарда долара е значимо, тъй като това е най-голямото придобиване в историята на компанията.
„Уиз“, основана от бивши специалисти по киберразузнаване в Израел, предоставя услуги за киберсигурност в облака и бързо развива своя бизнес. „Ай Би Ем“ (IBM) сключи споразумение за покупка на платформата за стрийминг на данни „Кънфлуънт“ (Confluent) за 31 долара на акция, с обща стойност 11 милиарда долара, което подсилва усилията на компанията в сферата на данните и AI.
Японският технологичен гигант „СофтБанк Груп“ (SoftBank Group) придобива американския разработчик на полупроводници „Ампер“ (Ampere) за 6,5 милиарда долара. Сделката цели расширение на технологията, реализирана от „Арм холдингс“ (Arm Holdings), водеща в микропроцесорите.
„СофтБанк“ също обяви партньорство с „ОупънЕйАй“ (OpenAI) за създаването на нова компания, „Старгейт“ (Stargate), с план за инвестиции от 500 милиарда долара в инфраструктура за изкуствен интелект в САЩ.
Енергетика
„Констелейшън Енерджи“ (Constellation Energy) финализира придобиването на производителя на електрическа енергия „Калпайн“ (Calpine) на стойност 26,6 милиарда евро. Подобно сливане увеличава общия им производствен капацитет до близо 60 гигавата.
Фармацевтика
„Пфайзер“ (Pfizer) осъществи сливане с разработчика на лекарства за отслабване „Метсера“ (Metsera) за до 10 милиарда долара, тъй като навлиза в бързоразвиващия се пазар на терапии за затлъстяване.
Датската фармацевтична компания „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) придоби „Акеро Терапютикс“ (Akero Therapeutics) за 4,7 милиарда долара, получавайки достъп до иновативно лекарство за лечение на чернодробно заболяване.
„Мерк“ (Merck) също сключи сделка с британската „Верона фарма“ (Verona Pharma) за около 10 милиарда долара, с цел разширяване на продуктите за лечение на дихателни проблеми.
Транспорт
Брюксел съобщи, че е стигнал до заключението, че сделката „няма да навреди на конкуренцията, имайки предвид ограничените пазарни дялове, които ще произтекат от сливането“.
„Тата мотърс“ обяви през юли, че е постигнала споразумение за купуването на „Ивеко“ за 3,8 милиарда евро. Италианският производител в момента е под контрола на семейството Анели.
Дюинският конгломерат се стреми да се утвърди като „глобален играч“ в сектора на лекотоварните превозни средства с над 540 000 продадени годишно.
Споразумението е обусловено от условието, че „Ивеко“ ще продаде своето подразделение за отбрана на „Леонардо“ (Leonardo) за 1,7 милиарда евро.
Модна индустрия
Годината 2025 беше изпълнена с несигурност в сектора на модата, което повлия на капиталовия пазар и процесите по сливания и придобивания. „Въпреки това, активността в модната индустрия никога не спира, тъй като всяка пазарна ситуация предлага възможности“, заяви Енрико Масаро от „Барклис Инвестмънт Банк“ (Barclays Investment Bank).
Френският луксозен конгломерат „Керинг“ (Kering), собственик на „Гучи“ (Gucci), продаде козметичния си бизнес на „Л’Ореал“ (L’Oreal) за 4 милиарда евро, в риск от прекомерен дълг и фокусиране на основния си моден бизнес.
Съгласно споразумението, „Л’Ореал“ става собственик на производителя на луксозни парфюми „Крийд“ (Creed) и печели правата за разработка на продукти с марките на „Керинг“ – „Ботега Венета“ (Bottega Veneta) и „Баленсиага“ (Balenciaga).
Тази продажба е важна стъпка за намаляване на нетния дълг на „Керинг“, който е 9,5 милиарда евро, плюс дългосрочни лизингови дългове, създаващи безпокойство у инвеститорите, тъй като най-голямата марка „Гучи“ изпитва трудности с подобряването на растежа, особено на важния китайски пазар.
„Л’Ореал“, водещ производител в козметичния сектор, произвежда парфюми под марката „Ив Сен Лоран“ (Yves Saint Laurent), след придобиването им през 2008 г.
Сделката за „Крийд“ е до момента най-мащабната за „Л’Ореал“, надвишаваща предишното придобиване на „Изоп“ (Aesop) за 2,5 милиарда долара през 2023 г.
„Прада“ (Prada) завърши с придобиването на „Версаче“ (Versace), създавайки нов италиански лидер в луксозния сектор. Сделката с „Версаче“ от американската компания „Капри Холдингс“ (Capri Holdings), част от която е „Прада“, беше финализирана след получаване на необходимите регулаторни разрешения. Тя беше обявена през април за 1,25 милиарда евро. “Прада” значително укрепва позицията си в сектора, след като седем години е част от групата „Капри Холдингс“, включваща също „Майкъл Корс“ (Michael Kors) и „Джими Чу“ (Jimmy Choo).
Смята се, че сливането на двете марки ще доведе до създаването на гигант с годишен оборот на над 6 милиарда евро, който по-добре ще се позиционира на пазара и ще може да се състезава с титани като „ЛВМХ“ (LVMH) и „Керинг“ (Kering).
„Версаче“, основана през 1978 г. от Джани Версаче и брат му Санто, е символ на италианската мода и известна със своите луксозни колекции. Въпреки това, приходите на марката отчитат значително спад през финансовата година 2024-2025 до 821 милиона долара, отчитайки 20,3% намаление, в контекста на слабото търсене в сектора. „Прада“ обаче остава устойчива на кризата.
