От 167 държави, обхванати от класацията на „Икономист интелиджънс юнит”, България се нарежда на 47-мо място, с показател 7,03 пункта от максимални 10, по Индекс на демокрация.
На първо място в класацията се нарежда Норвегия с индекс 9,87. След нея са Исландия (9,58), Швеция (9,39), Нова Зеландия (9,26) и Финландия (9,25). Челната десетка се попълва от Ирландия, Дания, Канада, Австралия и Швейцария.
Любопитно е да се отбележи, че по-висок индекс на демокрация от българския е отчетен в Уругвай – 8,38, Мавриций -8,22, Коста Рика – 8,13. Тринидад и Тобаго има малко по-добър показател – 7,16.
В класацията след България се нареждат няколко държави членки на Европейския съюз – Унгария – 6,63, Полша – 6,60, Румъния – 6,49. С най-нисък индекс на демокрация е Северна Корея – 1,08. Сирия е на 163-то място с индекс от 1,43. Китай също е сред последните в класацията – 2,26 пункта, които нареждат страната на 153-то място.
От данните на „Икономист интелиджънс юнит” е видно, че според показателя „изборен процес и плурализъм”, България има почти пълния брой точки – 9,17. Най-слаби резултати са отчетени в категория политическа култура – 4,38.
„Икономист интелиджънс юнит” отчита, че 2019г. е регистриран най-слабият среден индекс на демокрацията от 2006-та насам – от 5,48 през 2018г. до 5,44 през 2019-та.
Според организацията, спадът се дължи от резкия спад в средните регионални резултати на Латинска Америка и Африка. Средните резултати за Източна и Западна Европа отчитат постоянни нива през 2019г., показват още данните.
Четири от петте категории на индекса на демокрацията: изборният процес и плурализъм, функционирането на правителството, политическата култура и гражданските свободи, също са се влошили през 2019 г.
През 2019г. в Източна Европа демократичният индекс остава непроменен – 5,42. Подобрения в класацията се отчитат в Армения и Украйна, които обаче се компенсират от спада в резултатите на Беларус и Киргизската република. Оценките на общо 8 държави се повишават през 2019г., при 9 е отчетен спад, а в 11 – застой.
Това идва да покажа, че в Източна Европа продължава да съществува демократично неразположение, на фона на слаба политическа култура, трудности при опазването върховенството на закона, корупцията и отхвърлянето на някои демократични ценности. Вместо това политическите институции се заобикалят, което създава слаба основа за развитието на демокрацията, пише още в доклада.
В България през последните три години не се наблюдава никакво движение в индекса по демокрацията. За сметка на това обаче от 2010г. досега се забелязва значителен напредък. От влизането на страната ни в Европейския съюз, индексът на демокрацията се е повишил – от 6,78 през 2010г. до 7,03 сега. Най-добър резултат е бил отчетен през 2015г., когато индексът на демокрацията у нас е бил 7,14 пункта.
Докладът показва още, че развитите страни от Европа и Северна Америка продължават да доминират сред световните „първенци по демокрация”, заедно с Австралия. Засега сред първите няма азиатски държави. Почти напълно доминират държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това означава, че нивото на икономическо развитие е основополагащо, ако не и изцяло определящо за демократичното състояние на страна.
Сред демокрациите с недостатъци доминират държавите от Източна Европа, Латинска Америка и Азия, въпреки че има няколко и от Западна Европа. Подобно на Азия, в Източна Европа няма нито една „пълна демокрация”, освен това регионът е влошил показателите си най-много от създаването на Индекса през 2006г.
Естония остава държавата с най-висок резултат от бившите съветски републики, с резултат 7,90. Разликата между Чехия, Словения и Словакия от една страна, а от друга – Унгария и Полша, е съществена. За първи път Унгария успя да изпревари Полша, тъй като управляващата полска партия „Право и справедливост” продължава с усилията си да превърне страната в „нелиберална демокрация”, включително чрез ограничаването на независимостта на съдебната система и консолидиране на медийната собственост в ръцете на държавата. За разлика от това, Румъния, която е почти на дъното на класацията, регистрира подобрение в резултата си. Нарастващо обществено неудовлетворение от социалдемократите през последните две години, по-специално заради съдебните реформи, които се разглеждат като възможност за улесняване на корупцията, доведоха до увеличаване на политическото участие. Недоволството се превърна в големи улични протести, антикорупционно движение и силна избирателна активност на европейските избори през май и на президентските – през ноември, на които бе избран проевропейски настроеният президент Клаус Йоханис, който обеща да се бори с корупцията.
При седемте авторитарни режими в Източна Европа се наблюдават малки промени. Резултатът на Русия остава с най-добър резултат – 3,11. Нивото на демокрацията в Туркменистан е само 1,72. „Икономист интелиджънс юнит” очаква малки или никакви промени в резултатите на тези страни. Все пак от организацията твърдят, че стабилността на авторитарното управление зависи от държавната репресия и опозицията, което предполага, че има реални заплахи пред оцеляването на тези режими.
Близо половината (48.4%) от човечеството живее днес в демократични държави, но само 5.7% – в „пълни” демокрации. Сериозен „принос“ за това толкова малко хора да се радват на наистина демократични страни (през 2015 г. те са били 8.9%) е изваждането на САЩ от висшата категория и включването ѝ в тази на „демокрации с несъвършенства“ през 2016 г. Една трета са в авторитарни държави и заслугата на Китай за това е очевидна.
България е в относително малката група (34) държави в стагнация на демокрацията.
Приблизително два пъти повече са страните, които са подобрили или влошили положението си в класацията.
Целият доклад може да прочетете ТУК.
