Като духовен водач на Грузинската православна църква в продължение на почти половин век Илия Втори я превърна от институция, подложена на репресии по времето на Съветския съюз, в най-влиятелната недържавна организация – в една от най-древните християнски държави в света.
Илия Втори, католикос-патриарх на Грузия, почина вчера след хоспитализация, съобщи местоблюстителят на патриаршеския престол митрополит Шио. Патриархът бе приет в болница предната вечер заради масивен вътрешен кръвоизлив. Той беше на 93 години.
Светият Синод трябва в срок до 40 дни да избере нов предстоятел.
ЗАЩИТНИК НА ТРАДИЦИОННИТЕ ЦЕННОСТИ
Илия Втори е роден със светското име Иракли Гудушаури-Шиолашвили на 4 януари 1933 г. в Северен Кавказ, Русия, в семейство, произхождащо от планинския Казбековски район в Грузия, разположен от другата страна на Голям Кавказ, планинската верига, отделяща Русия от Грузия.
Учи в Московската духовна академия, която по съветско време за кратко е закрита заради борбата срещу религиозните учения, но по-късно, в последните години на Втората световна война, е отворена отново. Той е ръкоположен под името Илия.
След завършване на богословското си следване Илия Втори се завръща в Грузия и изкачва стъпалата на църковната йерархия. През 1977 г. е избран за нов католикос-патриарх на Грузия.
Грузия приема християнството като държавна религия в началото на IV век, като и до днес населението е дълбоко религиозно в духовен план. Според проучване от 2017 г. на „Пю Рисърч Сентър”, 89% от грузинците се самоопределят като православни християни.
Илия Втори наследява Църква, която е силно пострадала от антирелигиозните кампании, предприети от съветското правителство, които включват чистки срещу духовенството и поругаване на свети места. По онова време тя разполага с малцина останали свещенослужители, които да обслужват паство от няколко милиона души.
Споразумение от 2002 г. с втория постсъветски президент на Грузия Едуард Шеварднадзе затвърди уникалния статут на Църквата в грузинския обществен и политически живот. На Църквата бяха предоставени специални права в областта на образованието и опазването на културното наследство, както и данъчни облекчения.
ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ВАКУУМ
С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Църквата запълни възникналата идеологическа празнина, която преди това беше заемана от държавния социализъм, тъй като грузинците се обърнаха към нея като към пазителка на националните традиции в търсенето си на нова национална идентичност.
Църквата постоянно се класира като най-уважаваната институция в Грузия – през 2008 г. социологическо проучване дори определи Илия Втори като обществената личност с най-висок рейтинг на доверие в Грузия – въпреки че нивата на седмично посещение на църква остават ниски, подобно на много европейски страни.
През дългото патриаршеско служение на Илия Втори Църквата се оказа в епицентъра на основната борба на Грузия: как страна с дългогодишни консервативни, традиционни ценности да намери баланса в стремежите си към европейска интеграция.
За някои духовници либерализмът по западен образец, към който Грузия се стремеше през първата четвърт на този век, беше в противоречие с нейната духовна мисия и вреден за нейното духовно и културно наследство.
По социалните въпроси например Илия Втори беше твърдо консервативен. Той се противопоставяше на абортите и определяше хомосексуалността като „болест“, правейки паралели между ЛГБТ общността и наркозависимите.
През 2013 г. той призова правителството да забрани шествие за правата на хомосексуалните. Когато проявата все пак се състоя, няколко хиляди контрапротестиращи, водени от православни свещеници, нападнаха участниците, а при сблъсъците бяха ранени 17 души, по данни на правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“.
УКРАИНСКИЯТ ЦЪРКОВЕН СПОР
Критиците на Илия Втори твърдят, че под негово ръководство Църквата е попаднала под влиянието на Руската православна църква, която президентът Владимир Путин използва, за да събира подкрепа за войната в Украйна. Влиянието на Москва остава политически чувствителна тема в Грузия, която през 2008 г. влезе в кратка война с Русия, която загуби.
Когато през 2022 г. започна пълномащабната руска инвазия в Украйна, Илия Втори изрази „дълбока тъга“ от конфликта и впоследствие призова за прекратяване на огъня, както направиха и много други световни духовни лидери, включително папа Франциск.
В последните години от живота си обаче Илия Втори неочаквано се въвлече в политизирана църковна полемика на тема Русия и Украйна.
През 2023 г., когато Украйна започна да подготвя забрана на свързаната с Русия Украинска православна църква – Московска патриаршия (УПЦ – МП) на основание, че УПЦ – МП сътрудничи на Москва, Илия Втори се намеси, призовавайки вселенския патриарх да се намеси, за да се „намали напрежението“, и се обяви за „взаимно сближение“.
До позицията на Илия Втори се стигна в момент, когато управляващата в Грузия партия „Грузинска мечта“ задълбочаваше икономическите си връзки с Москва и рязко се отклоняваше от прозападния курс.
Във възкресното си послание през 2023 г., една година след началото на войната в Украйна, Илия Втори говореше за мира и войната: „Живеем в трудни времена, взривоопасни времена, когато заплахата от ядрена катастрофа е реална“, каза той. „Ето защо размишляваме особено върху мира, който е безценен дар от Бога.“
