Конкурсите в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН са нагласени и предрешени. Не се спазва Закона за развитие на академичния състав в Република България, твърди д-р Галя Грозданова и пита кога ИЕФЕМ ще започне да прилага закона, а не собствени правила.
През 2016 г. Грозданова, която е преподавател в НМУ „Любомир Пипков”, защитава своята докторска степен в института. „Понастоящем се явявам на открита конкурсна процедура в същия институт за заемане на длъжността главен асистент в две направления. Едното е научна специалност „Етномузикология” – инструментална фолклорна музика, а другата е „Етномузикология” – интерпретации на песенен фолклор в съвременността.
„В хода на процедурата разбрах, че има несъответствия в това, което се прави на практика и това, което е записано в Закона за развитие на академичния състав в Република България и правилника за прилагането му. Това опорочава процедурата му като провеждане и води до резултат, който води до различен от заложения в закона”, заяви тя и добави, че до момента не знае дали е класирана.
Грозданова посочи още, че по закон институтът има право да добави допълнителни показатели или да повиши минималните изискуеми точки, вместо това обаче ИЕФЕМ решили да добавят събеседване с кандидатите, което по нейни думи е станало основно и на базата на впечатлението от него комисията прави класиране на кандидатите. Според нея това е неправомерно и води до предизвестен край.
„Събеседването не е заложено в Закона за развитие на академичния състав в Република България и правилника му. Всеки институт има право да добавя допълнителни изисквания в своя правилник, но те са строго регламентирани. Това събеседване премества центъра от обективността към субективността при класирането на кандидатите”, убедена е тя.
Грозданова посочва и друг смущаващ момент, а именно, че изпълнението на минималните изисквания в ИЕФЕМ е само условие за допускане до участие в процедурата, а не основание за класиране, което е в явно противоречие със закона, който разписва, че конкурсът се провежда само по документи и точките на кандидатите се определят на базата на таблица с наукометрични показатели.
Според нея е нереално и непостижимо комисията да изисква от кандидатите да представят резултати от научна разработка в рамките на един месец. Това може да се постигне само от вътрешен човек, който предварително е известен да направи подобно проучване и да представи готови научни резултати по изследване на избрана от него тема.
„В закона няма такова изискване. В него пише кратко представяне на заключителното заседание на научното жури на тема от кандидата“, обясни преподавателят в НМУ „Любомир Пипков”.
„Има един много важен въпрос, дали законосъобразно е обявен конкурсът в ИЕФЕМ. При проверка в Националната агенция за оценяване и акредитация този институт в БАН е акредитиран в друга научна специалност – „Музикознание, музикално и танцово изкуство, професионално направление 8.3 Музикално и танцово изкуство“. Никъде тук не е упомената научна специалност „Етномузикология“, което буди още едно съмнение за законосъобразността от обявения от ИЕФЕМ конкурс“, каза в заключение тя.
Изпълняващият длъжността директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН доц. д-р Петко Христов обясни, че акредитациите се дават само за обучение на докторанти и подчерта, че към момента институтът има акредитация в 5 направления. Той подчерта, че участието му в конкурсите е да съблюдава как се извършват процедурите и да разпише заповедта за обявяване на конкурс, след което да назначи избрания кандидат, посочен от научния съвет.
Доц. Христов увери, че няма допуснати грешки в проведените конкурси, от които се жалва Галя Грозданова и подчерта, че те се провеждат по един и същи начин и в съответствие със закона.
„По никакъв начин не може да се твърди, че ИЕФЕМ е проявила някаква субективност, защото ние сме утвърдили трима външни експерти със съответното реноме, които отговарят на изискванията на закона“, заяви той.
Доц. д-р Наталия Рашкова, която е ръководител на секцията „Етномузикология и етнохореология“ и е участвала в провеждането на конкурса отговори на обвиненията на Галя Грозданова.
„Събеседването е задължително за работата на научното жури и е вписано в закона. То се произнася в своята оценка, според закона, по отношение на научните приноси и резултати както се казва в чл. 21 ал. 3, т. 1 и 2, която гласи, че всеки член от журито оценява кандидатите поотделно и дава положителна или отрицателна оценка въз основа на научните резултати и приноси на кандидата, представяне на кандидата по време на събеседването със журито. Събеседването със задаване на въпроси“, заяви тя и каза, че кандидатът не може да бъде оценен единствено по документи.
Доц. Рашкова посочи, че институтът е добавил едно изискване в повече, а именно освен кандидатите да имат защитена докторска дисертация, да имат една публикация. Тя носи 10 т., а докторатът се оценява на 50 т., което означава, че със 60 т. всеки може да се яви на конкурса.
„Тези минимални изисквания са изпълнени от всички кандидати в двата конкурса. Затова те са допуснати. На много места в закона е казано, че научното жури трябва да прецени съответствието с минималните изисквания по отношение на участието на кандидатите“, обясни ръководителят на секцията.
От думите на доц. Рашкова стана ясно, че д-р Галя Грозданова в областта на „Етномузикология – инструментална фолклорна музика“, тя няма нито една публикация, която да показва научен резултат.
Д-р Галя Грозданова е изпратила сигнал и до министъра на образованието Красимир Вълчев, който трябва да установи дали са допуснати нарушения и необходимо ли е да се назначи проверка по огласените в сигнала несъответствия със закона.
