Няма вече никакво съмнение, че през изминалата 2023 г. инфлацията както в европейската икономика като цяло, така и в България спада значително от исторически заплашителните рекорди на 2022 г. Темпът на нарастване на цените на годишна база към декември 2023 г. е 2,9% в еврозоната, 3,4% за целия ЕС и 5% в България. Да припомним, че към декември 2022 г. инфлацията у нас достигна 14,3%, в ЕС – 10,4%, а в еврозоната – 9.2%.
България видимо свива разликата – точно както след енергийния шок и началото на войната у нас поскъпването е с по-голяма скорост, последните месеци забавянето на инфлацията у нас е с по-голяма стъпка. Ако гледаме само храните, у нас даже годишната инфлация е малко по-ниска от средноевропейската. Ако гледаме само последните четири месеца на годината, практически разлика в динамиката на цените в ЕС и България няма.
Да погледнем и към средногодишната инфлация – това е промяната на цените усреднено за последните 12 поредни месеца спрямо предходните 12 месеца; именно този индикатор е в основата на инфлационния критерий за готовност за приемане на еврото. „Ножицата“ между средногодишната инфлация в България и еврозоната достигна 5.3 пункта през март 2023 г. – 14,1% у нас и 8,8% в еврозоната, към края на годината вече е 3,2 пункта – съответно при 8,6% и 5,4% стойности в Българи и средно за еврозоната.
Може ли този процес да се случва по-бързо? Разбира се, че да – но точно в тази ситуация виждаме (най-малкото) неглижиране и незаинтересованост на много публични институции. Вече коментирахме (например тук) как въпреки дерогацията, позволила на Лукойл да внася по-евтин руски петрол въпреки общоевропейското ембарго, българските потребители практически не получиха „ценово предимство“, особено при поевтиняването на енергоресурсите през последната година.
Виждаме и отчетлива тенденция за спад в цените на ключови селскостопански продукти – освен на слънчогледа, който бе в центъра на политизирания дебат, неизбежно въвлякъл и руската пропаганда срещу подкрепата за Украйна, сходни развития виждаме и при много зърнени култури. Само за дванадесет месеца пшеницата е поевтиняла с 31%, а царевицата – с 29%. Като добавим и по-ниската цена на електроенергията с 20%, вече посоченото поевтиняване на течните горива и други енергоизточници – всичко това би трябвало да се отрази в поевтиняване или поне стабилизиране на цените на храните за крайните потребители. Ако не видим такъв процес в идните месеци е нужно да се запитаме дали по цялата верига от производство до потребителя действат пазарните принципи или има нарушаващи конкуренцията действия – картели, злоупотреби с господстващо положение и други практики. И тук, както и в казуса с пазара на горива, е важно как интерпретира и прилага закона КЗК, и особено – с каква скорост. Отделно, самото министерство на финансите активно провежда политика, увеличаваща разходите за бизнеса и потребителите – както през значително утежнените мерки за контрол върху стоките със значителен фискален риск, покриващи голям дял от веригата на доставки на храни, така и покачването на таксите и други разходи по опериране на електронните (колкото и парадоксално да звучи оскъпяването на услугата при цифровизация) ваучери за храна.
Още един пример – КЕВР, вместо да провежда политика, отчитаща цялостната картина на съответните пазари, все повече действа като верификатор на фактури, утвърждаващ каквото заявят поднадзорните лица. Цената на европейската газова борса драстично спада в последните месеци – но на „Булгаргаз“ се дава да продава по-скъпо на вътрешния пазар за да си покрива по-скъпи доставки в миналото. Впрочем, и топлофикациите в момента продават скъпо – с аргумент да покриват стари загуби. И някак почти незабелязано мина и значително поскъпване на водата – вместо реформи в сектора, концесии, инвестиции за по-висока ефективност, които действително ще осигурят доставка на вода и наличие на канализация в дългосрочен план, вдигаме цените, за да се позакърпи – временно – паричния поток. Всяко от тези решения влияе на разходите за бизнес и домакинства, и в крайна сметка – на цените на останалите стоки и услуги.
Често коментираната връзка между фискалната политика и инфлацията обичайно се разглежда в контекста на бюджетното салдо – споровете са доколко размерът на дефицита влияе на общия индекс на инфлацията. Без да влизаме в този дебат, да споменем само един детайл – антиинфлационен подход е да се увеличават заплатите в публичния сектор заедно с реформи, водещи до съкращения на броя служители; така се подобрява качеството на услугата при ограничаване на размера на ресурса, който оказва натиск върху вътрешното търсене на пазара. Обратно – ако няма съкращения, а заплатите растат, това е допълнителен импулс, насочван за потребление.
Накрая, но не по значение – БНБ дълго време като че ли стои като страничен наблюдател на най-бързия ръст на ипотечното кредитиране за последните 15 години. Ръстът на кредита надминава 20% на годишна база към ноември 2023 г. За последните 4 години салдата по ипотечни кредити за домакинствата нарастват с общо 8,9 милиарда лева – това е значителен ресурс, финансиращ покупки на жилища, строителство и доходи и потребление във всички свързани дейности. Може ли централната банка да направи повече? Може – например налагане на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата. Това, освен ограничаване на натрупването на риск в банките, ще охлади търсенето и потреблението, и оттам – отново ще действа антиинфлационно на макро ниво.
Всички тези действия или бездействия, освен върху бюджета на българските домакинства, в крайна сметка ще тежат върху критерия за инфлация в конвергентния доклад, който очакваме в края на май или началото на юни тази година. Голяма част от периода, който ще бъде обект на оценка, вече е минал и към този момент знаем, че се отклоняваме от критерия. Независимо от оценката в доклада и отворения въпрос дали ще приемем еврото от началото на 2025 г., провеждането на политики, които подкрепят растежа, ограничават натрупването на дисбаланси в икономиката и не помпат допълнително инфлация, трябва да е основен приоритет.
Анализът на Лъчезар Богданов е публикуван на страницата на Института за пазарна икономика.
Още актуални анализи – четете тук
