Той не иска да се върне в Иран и не смята да напуска България. Всъщност той не може да се върне в Иран и макар че живее у нас вече 13 години, все още е без документи и няма правен статут.
На практика е никой.
Казва се Мехран Давари и през последните дни стана известен в медиите, след като полицията го прибра в миграционния център в Бусманци. Той се озова там заради заповед отпреди 9 години, която е за принудително връщане в страната по произход.
По-късно беше освободен, тъй като поредната му молба за закрила, която е десета по ред, е била регистрирана от Държавна агенция за бежанците и допусната до производство за предоставяне на такава закрила. В такъв случай, докато е със статут на „лице, търсещо закрила“, действия по депортирането му не могат да бъдат предприети.
Мехран, който по време на престоя си в България научава български език, приема християнството и името Стефан, напуска Иран през 2010 година като преминава нелегално през границата.
Причината за бягството му е това, че е бил преследван и репресиран от властите заради опозиционните му възгледи и участието му в протести, след като през 2009 година
за президент е преизбран Махмуд Ахмадинежад.
Това разпалва масови демонстрации на опозицията в страната.
На един от тях Мехран е задържан от полицията и бит по време на разпитите. След освобождаването му той се опитва да помогне на жени, които също са били бити от полицията и това е причина отново да бъде задържан.
Накрая се решава на бягство, докато лежал в болницата на ареста след поредното му задържане.
Без документи и дрехи той оставя майка си, баща си и сестра си и преминава нелегално през границата.
Така през 2010 г. се оказва в България, майка му и баща му са вече покойници, а в Иран е останала сестра му,
която индиректно търпи ограничения, налагани ѝ и от местните власти.
Днес Мехран изкарва прехраната си като музикант, фотограф и видеооператор на семейни тържества, като зидаро-мазач или склададжия. Каквото успее да намери.
Но не може да има постоянна работа, тъй като няма документи.
Той опитва да получи легален статут от властите у нас и да изгради живота си от начало, но се оказва, че това е трудно постижима задача.
Когато регистрират един чужденец, който няма документи, му дават бележка без снимка, само с име. Сега вече мога да получа регистрационна карта, в която са всичките ми данни с адреса и изискванията, които са за чужденец, който живее в България“, разказва той пред ДЕБАТИ.БГ.
Мехран казва, че в България се чувства сигурен, въпреки отчайващата борба с институциите.
Държавната агенция за бежанците му е дала девет отказа за предоставяне на статут.
„Борбата е за това да получа статут. Аз нямам намерение нито да се върна, нито да продължа по на запад, защото може да с окаже, че пак ще ме върнат тук. На всичкото отгоре не знам език, работа не мога да намеря, няма да имам квартира.
Въпреки това, дори ако сега имам възможност да отида в друга държава с уверението, че ще мога да получа гражданство и ще се осигурявам, пак няма да отида, защото това, което видях в България през последните години и седмици, разбрах, че българите са топли и добри хора“, обяснява той на много добър български език.
Тук са приятелите му, които не са само в София, но и от Пловдив, и Русе.
В същото време е басист на метъл бандата BULL$HIT. Това обаче не му носи препитание. Няколко пъти е взел хонорар за участие в концерт с друга група, но това не е достатъчно за постоянни доходи.
„Като взема регистрационната карта, ще имам разрешение за работа. Тази група, в която свиря, не съм изкарал нито стотинка. Миналата година бях вокалист на групата „Нови окови“, откъдето изкарах малко пари от концерти, но като цяло правя видеа, клипове, снимам семейни тържества. Ако ме викнат за строителни работи, се включвам. Изкарвам си пари, колкото да си платя наема“, обяснява Мехран.
Той не смята, че ситуацията в Иран ще се промени към добро и споделя, че не му липсва страната.
„Нов старт, нов живот. Напуснах там, за да мога да изхвърля миналото в кофата. Нов човек, ново място – това е риск, да оставиш семейството, приятелите, спомените – заради нов живот. За това съм стигнал тук – имах цел да съм човек, който да живее. Само смених местата“, обяснява Мехран.
И споделя философията си за живот и успех:
Навсякъде трябва да работиш, никой няма да мисли за тебе, като за себе си. Не трябва да чакаш на държавата“, смята той.
От правна гледна точка случаят с Мехран не е единственият. Оказва се, че поредица от нехайно отношение на институциите и нормативен вакуум оставят съдбата на много хора като него с неясно бъдеще.
Откакто Мехран е в България, той е без документи и това не е станало без съдействието на държавата.
„Той бяга от болнично заведение на арест в Иран, пресича иранската граница нелегално и съответно през всички останали граници – това е много типично за търсещите закрила. Те няма как да са с документи, защото документите му са допълнителна опасност да бъде върнат обратно в Иран“, разказа адвокатът на мъжа Диана Радославова от Центъра за правна помощ „Глас в България“.
По думите му този случай не е единствен, но е станал популярен, тъй като му е даден гласност.
„Имахме подобни случаи с арменски граждани, които са дошли тук като малки деца, израснали са, нямат документи. Има случай на майка и син от Узбекистан, които са тук от 20 години. Когато са пристигнали тук, детето е било на четири години. В момента те са в Бусманци с цел депортация. Това са хора, които, по една или друга причина, са били без документи и реално не могат да бъдат върнати на страните си по произход, било то поради липса на съдействие от съответните посолства, било то поради загуба на гражданство“, разказва юристът.
Радославова е на мнение, че системата се задъхва, а правният вакуум при подобни случаи не подобрява нещата.
„Системата ни е изключително затруднена и особено от този правен вакуум, че на практика пребиваващи хора са невръщаеми за дълги години на престой. Когато човек живее дълги години тук, той няма как да не е интегриран, да не се издържа, да няма социална среда. Това са хората, които са реално по-добре интегрирани от хората със статут, защото хората със статут обикновено се задържат една-две години, след което отиват на запад“, обясни юристът.
Според нея в случая с Мехран става въпрос за некомпетентно свършена работа от Държавната агенция за бежанците в продължение на 13 години, тъй като мъжът отговаря на всички условия за получаване на статут – той е преследван от властите в Иран, сменя религията си, ситуацията в родната му страна се влошава, той няма имоти и семейство, при което да се прибере.
„Дейността на ДАБ е доста политически зависима. Няма го индивидуалният подход, а по-скоро се действа тенденциозно спрямо страната на произход, спрямо масовата практика спрямо групите, което е дискриминационен критерий“, смята адвокат Радославова.
„Имаме за съжаление една недобре работеща система за закрила в България, която произвежда реално хора, които няма как да бъдат върнати. Защото ти, ако търсиш закрила, то и 20 години да живееш мизерно без документи, ти ще предпочетеш да живееш тук, вместо да се върнеш в страната си на произход“, допълва тя.
По отношение на Мехран се очаква да започне нова процедура с разглеждане на бежанската му история. Очакванията са изходът от този случай да бъде положителен.
Това обаче адвокатът отдава на гласността, която беше дадена.
„За съжаление, не за всеки случай може да се постигне такава гласност, за да може да се постигне положителен изход“, заключава тя.
Въпреки всички трудности Мехран не се е отказал от амбициите си. Той споделя, че има планове за бъдещето.
„Това са ми плановете – като взема личната си карта, надявам се до два месеца да получа статут, първо искам да се явя на изпит по български език за чужденци, за да мога да отида да уча в университет след това. Ако не стане по този начин, ще запиша вечерно училище и тогава пак ще опитам да кандидатствам“, казва той, като допълва, че плановете му включват и откриване на фирма за търговия, с която да може да се препитава първоначално.
„Аз мечтая да съм много добър режисьор. Дори един ден живот да ми остане, искам да съм на червения килим в Холивуд“, казва той.
Още новини от деня – четете тук
