Робърт Мейнард Пърсиг, американски писател и философ, добил световна известност като автор на книгата „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите“, е починал вчера в дома си в Саут Бенуик, щата Мейн, на 88-годишна възраст, съобщи неговият издател Уилям Мороу, предаде „Асошиейтед прес“.
Романът „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ е издаден през 1974-та и е базиран на пътуване с мотоциклет, което Пърсиг предприема през 60-те години на миналия век заедно със своя син Крис. Книгата е определена от критиката за една от най-значимите творби в американската литература.
Предлагаме ви избрани цитати от книгата:
„Законите на природата са човешки измислици, както и призраците. Законите на логиката, на математиката също са човешки измислици като призраците. Цялата проклета работа е човешка измислица, включително и идеята, че не е човешка измислица. Светът изобщо не съществува вън от човешкото въображение. Целият е един призрак и в древността се е смятало, че е призрак, целият калпав свят, дето живеем в него. Той се управлява от призраци. Ние виждаме онова, което виждаме, защото призраците ни го показват, призраците на Мойсей и Христос, Буда и Платон, Декарт и Русо, Джеферсън и Линкълн и още, и още, и още. Исак Нютон е един много добър призрак. Един от най-добрите. Човешкият здрав разум не е нещо друго освен гласовете на хиляди и хиляди от тези призраци на миналото. Призраци и още призраци. Призраци, които се опитват да намерят своето място сред живите.“
„- Тогава защо всички вярват в закона за гравитацията?
– Масова хипноза. Под една твърде ортодоксална форма, известна като „образование“.
– Искаш да кажеш, че учителят хипнотизира децата, за да повярват в закона за гравитацията?
– Разбира се.
– Това е абсурдно.“
„Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни.“
„Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“
„Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.“
„Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си.“
„Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование.“
