Брекзит вече вреди на британската икономика, а ако стане без сделка, има риск да довлече рецесия, заключи частният правителствен панел за прогнози, се казва в коментар на Бен Чу за „Индипендънт“.
„Не знаем със сигурност какво би станало, ако вотът беше отишъл в другата посока, но изглежда ясно, че икономиката и обществените финанси са по-отслабени, отколкото иначе щяха да бъдат“ – твърдят от „Office for Budget Responsibility“ /OBR/ в свой доклад отпреди месец.
„Банк ъф Ингланд“, както и някои европейски анализатори, вкл. „Център за европейски реформи“, предполагат, че резултатът „напускаме“ е намалил прираста на британския БВП с между 2 и 2,5 процента, в зависимост от това на какво ниво щеше да бъде той заради намалените разходи на домакинствата вследствие на пика в инфлацията след вота, както и от намалените бизнес инвестиции поради свързаната с Брекзит несигурност.
Това е равно на загуба в БВП до 500 милиона лири седмично – повече от това, което радетелите на Брекзит подвеждащо рекламираха като облагодетелстване в приходите от прекратяване на вноските в бюджета на ЕС. OBR определи тези калкулации като меродавни и съответстващи на техните оценки, като подчертаха, че Обединеното кралство от позицията на страна с най-висок прираст в Г-7 преди референдума се срина до дъното след това.
Актуалните прогнози на OBR са разчетени върху постигане на уреден Брекзит и 21-месечен преходен период от март 2019, в който Британия ще остане в единния пазар и митническия съюз.
Според панела, хаотичен Брекзит през март, за който някои поддръжници натискат, е „близък до невъзможност за овладяване с някаква надеждност“. Като най-близък исторически паралел се посочва „Тридневната седмица“ от 1974 година, когато енергийният недостиг и заплахата от миньорска стачка доведоха до срив на БВП с 3% и рецесия.
OBR добавя, че цените на пазара на британски акциите може да претърпят остър спад при този сценарий.
Колебания в прираста на британския БВП преди и след референдума на фона на обхвата на параметрите на този показател при останалитe страни от Г-7 /тъмната зона/
„Заедно с увеличената несигурност относно бъдещите перспективи, това вероятно ще доведе домакинствата и бизнеса да свиване на разходите, а банките и другите кредитни институции сигурно ще затегнат даването на кредити, което допълнително ще намали търсенето“ – гласи прогнозата.
Тереза Мей предлага осъществяването на сделка за свободна търговия, след като изтече преходният период след Брекзит, но също така настояваше, че „без сделка е по-добре от лоша сделка“.
OBR заля със студена вода идеята на поддръжниците на поддръжниците на Брекзит, че икономическият удар за Обединеното кралство при вариант „без сделка“ или при твърд Брекзит /при който Британия напуска напълно митническия съюз/ може да бъде компенсиран с големи нови търговски сделки с други части от света:
„Освен предизвикателството да бъдат постигнати, доказателствата сочат, че облагите от допълнителни двустранни търговски споразумения вероятно ще бъдат относително скромни и влиянието на която и да е отделна сделка не може да представлява съществен материал за нашата прогноза.“
