Според ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Георги Вълчев, инициативата „14 века България в Европа“ трябва да се стреми да достигне до младите души на нацията. Това той обяви по време на представянето на апела за отбелязване на 14 века от съществуването на България в Европа, организиран от БНТ, БТА, БНР и Българската академия на науките.
Той смята, че инициативата е изключително важна и трябва да обединява усилия с поглед към бъдещето. „Ние трябва да достигнем до младите хора, за да ги убедим, че имат бъдеще в нашата страна“, добави той.
Представянето на инициативата „14 века България в Европа“ в Националния пресклуб на БТА бе открито от генералния директор Кирил Вълчев. На събитието присъстваха Емил Кошлуков, генерален директор на БНТ, Милен Митев от БНР, председателят на БАН акад. Евелина Славчева, бившият председател на БАН акад. Юлиан Ревалски, и проф. Станислав Станилов. Проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет прочете апела на историци, археолози и общественици за честването на 14 века от българската история.
Проф. Вълчев акцентира на проблема с дефицита на историческа памет в съвременното общество. „С инициативата призоваваме с подкрепата на значимите медии в страната да популяризираме нашето наследство“, посочи той. Според него става дума не за минало, което да съживява крайния национализъм, а за наследство, което да ни свързва с традициите и териториите, които обитаваме. „Това е основният и сериозен предизвикателство за всяка държава – как да развиваш териториите и да задържаш младите хора“, добави той.
„България винаги е била част от европейската културна традиция и ние имаме задължението да продължаваме да развиваме тези традиции с достойнство и нови постижения на нашата съвременна държава“, подчерта проф. Вълчев.
Както съобщава БТА, по време на събитието бе прочетен апел за запазване на историческата памет с цел тържествено отбелязване на 1400 години от основаването на българската държава през 2032 година.
Апелът е подписан от множество експерти и учени, включително Александър Николов, доц. д-р Андрей Аладжов, доц. д-р Бони Петрунова, проф. д.и.н. Георги Атанасов, и много други, специалисти в различни области на историята и археологията.
