Последната среща за тази година в проекта „Срещи с преводачи“ ще се проведе в Клуб „ТаМ“ във Велико Търново. Един от основните акценти на събитието ще бъде участието на Емил Басат, който ще сподели своите впечатления от общуването с именитите български преводачи, заяви в интервю за БТА Елена Димитрова, автор и инициатор на инициативата за втора поредна година.
Срещата с преводачи от различни поколения е насрочена за събота (23 ноември) в културното пространство „ТаМ“. Това е третото събитие от формата за тази година. Срещите стартираха през юли, когато участваха преводачи, работили по текстове на съвременни български автори на английски, испански и италиански език.
На второто събитие присъства китаистът Стефан Русинов, а сега предстои вълнуваща среща с трима специалисти от сферата на превода и историята на това изкуство у нас, отбеляза Елена Димитрова.
Емил Басат, който с помощта на своите анкети е запазил накратко живата история на българската преводаческа школа, ще разкаже за срещите си с майсторите на превода от различни езици, които са отворили вратата към чуждата литература за българските читатели. Неговите анкети, публикувани през 80-те години в известното списание „Панорама“ и по-късно събрани в три тома, представят цялостен портрет на значимите имена в българското преводачество, подчерта Елена Димитрова. Тези издания, които вече се считат за библиографска рядкост, съдържат разговори с личности като Кръстан Дянков, Тодор Нейков, Нели Доспевска, Цеко Торбов и много други. Освен въпросите, свързани с професионалните предизвикателства, анкетираните споделят и лични моменти и родова памет – преди и след 9 септември 1944 година, тъй като част от тях са завършили в едни от най-престижните университети в Европа още през 30-те години, а други по-късно, добави Димитрова.
Изследванията на Емил Басат включват и представители на Търновската преводаческа школа. Сред тях е Ганчо Савов, бил преподавател в Славистичната катедра на Великотърновския университет и също преживял лагерите на режима след 1944 г. Други известни преводачи, с които той е провел анкети, са проф. Маргрета Григорова и Мира Костова, познати с преводите си на текстове от Ришард Капушчински, Олга Токарчук, Йоан Павел II, Чеслав Милош и много други.
Книгите на Емил Басат представляват живата история на българската преводаческа школа и служат като практическо ръководство за новите преводачи, обясни Димитрова. През годините българският език е обогатен с преводите на всички значими фигури от античната и световната класика, благодарение на труда на българските преводачи, което означава, че у нас нямаме „бели петна“ в световната литература, отбеляза тя. Преводачите в миналото са работили без интернет, използвайки пишеща машина, но всяко издание включва бележки под линия, доказателство за тяхната изключителна култура и трудолюбие, допълни тя.
В дискусията ще вземат участие Невена Панова – секретар на Съюза на преводачите и главен редактор на Издателство и списание „Панорама“, и Сабина Павлова, председател на секцията „Теория, история и критика на превода“. Те са част от ръководството на Съюза на българските преводачи и ще говорят за дейността на организацията, която тази година празнува своя 50-годишен юбилей.
Инициативата „Срещи с преводачи“ се реализира за втори път с подкрепата на Община Велико Търново. Тя е важна както за младите преводачи, изучаващи сега занаята, така и за опазването на паметта и творчеството на значимите преводачи, които с умението и професионализма си в световната литература ни откриват нови преводни горизонти, посочи Димитрова, която е преводач от немски и холандски език и идеолог на проекта.
Тя изрази надежда, че догодина проектът ще продължи, тъй като интересът от страна на млади хора и студенти е голям. Темите, които могат да бъдат разглеждани в бъдещите инициативи „Срещи с преводачи“, са разнообразни, посочи Димитрова. Една от идеите е да бъдат представени допълнително утвърдени търновски преводачи като Саркис Асланян (1946-2021), дългогодишен преподавател в катедра „Англицистика и американистика”, преводач на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Ресторант на края на вселената“ от Дъглас Адамс и „Междинна станция“ от Клифърд Саймък. Легендарният Спас Николов, който през 1970 г. става един от първите преподаватели в катедра „Английска филология“ на Великотърновския университет и е превеждал произведения на Малкълм Лоури, Патрик Уайт, Джеймс Джойс, Едгар Алън По и Уилям Шекспир. Един от най-активните преводачи от френски език – Красимир Петров, е работил с текстове на Фредерик Бегбеде и Мишел Уелбек, добави Елена Димитрова. Важно е да продължим традицията, да съхраним опита и да анализираме тенденциите, заключи тя.
