Специфичните препоръки (свързани с Националната програма за реформи и с Конвергентната програма), които дава Европейската комисия на България и заключенията на МВФ за състоянието на финансовия ни сектор в България са сериозни задачи в новото домашно на държавата и банките, следва от актуален анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Една от изненадите е препоръката на МВФ за създаване на фонд за ликвидна подкрепа на банките, подчертава икономистът Калоян Стайков от ИПИ. При представянето на препоръките на ЕК стана ясно, че вече съществува работна група между Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ) за създаването му, но не бяха представени повече подробности. Предвид ограниченията пред възможностите за предоставяне на ликвидна помощ на банките в условията на паричен съвет, МВФ предлага изготвяне на стратегия, която цели:
- да увеличи наличните средства за ликвидна подкрепа;
- да повиши възможността на затруднените банки да отговорят на изискванията за получаване на ликвидна подкрепа ѝ;
- да позволи на институции да действат решително.
От една страна, предложението изглежда напълно обосновано, защото позволява бързо и безпроблемно разрешаване на евентуални ликвидни затруднения в банковия сектор. В противен случай стои рискът от допълнително обтягане на ситуацията чрез искане на разрешение за отпускане на държавна помощ от ЕК, което отнема време, казват експертите на ИПИ. Но такъв механизъм съществува и сега:
При наличие на системен риск за банките БНБ може да предоставя ликвидна подкрепа под формата на кредити в лева на платежоспособни банки срещу обезпечение под формата на злато, чуждестранна валута и някои държавни ценни книжа. Срокът на помощта не може да е по-дълъг от три месеца, а размерът ѝ не може да надвишава депозита на управление „Банково” в управление „Емисионно”.
Една от основните задачи на валутния борд в България е именно силно да ограничи възможностите на централната банка да действа като кредитор от последна инстанция. Настоящото предложение поставя под въпрос точно тази цел на борда, обръща внимание Калоян Стайков.
Наличието на паричен съвет и механизъм за ликвидна подкрепа силно наподобява наличието на програма за Спешна ликвидна подкрепа (Emergency Liquidity Assistance – ELA) в еврозоната. Програмата се използва само при наличие на системен риск за банковата система и след като търговските банки в дадена страна загубят достъп до кредитните механизми на Европейската централна банка поради липса на обезпечение за получените средства.
От опита с тази програма се вижда, че тя не само не е краткосрочна, но и е голяма по размер.
Така например през септември 2015 г. максималният размер на спешната ликвидна подкрепа за Гърция достига около 40% от БВП на страната и продължава в периодите септември 2013 – януари 2014 г. и януари 2015 г. – септември 2016 г. В конкретния случай програмата очевидно надскача функцията си на помощен инструмент за предотвратяване на системни проблеми и се превръща в механизъм за изкуствено дишане за избрани банкови системи, казва още анализът.
Прочитът и анализът на препоръките на Европейската комисия и на МВФ след последните им мисии в България повдигат реално въпроса : доколко затрудненията на дадена банка, банки са резултат от недостатъчна ликвидност, а не в резултат на капиталови проблеми. С други думи, става дума за банковата платежоспособност, акцентира ИПИ в своето изследване.
И дава пример : след като БНБ поставя четвъртата по големина банка под специален надзор в края на юни 2014 г., централната банка заявява, че „ще предприеме действия за увеличаване на капитала ѝ”. Правителството и централната банка се ангажират да „осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията ѝ към нейните клиенти”. Четири месеца по-късно е оповестено, че търговската банка има капиталова дупка в размер на 3,7 млрд. лв. и БНБ й отнема лиценза. (# случаят КТБ, бел.ред.)
По-късно става ясно, че търговската банка не е получила ликвидна подкрепа от централната банка, по силата на гореспоменатия механизъм, поради липса на обезпечение за нея.
Всичко това повдига следния въпрос – дали при наличие на механизъм за ликвидна подкрепа със занижени изисквания за обезпечения, фалиралата вече банка би получила такава помощ, въпреки че няколко месеца по-късно става ясно, че тя е неплатежоспособна? Питат от ИПИ.
МВФ отбелязва в своите препоръки, че въпреки ограничените възможности на БНБ за осигуряване на ликвидност на банковата система чрез задължителните минимални резерви, които банките трябва да поддържат в централната банка, политиката на централната банка „води до среда на свръхликвидност – при изискване за минимално ниво на дела на ликвидните активи от пасивите от 20%, ликвидността в банковата система към юни 2016 г. е на ниво от 31%.“
Ситуацията към юни 2014 г. не е много по-различна – делът на ликвидните активи е близо 29%, докато към март същата година е малко над 27%. Наличието на ликвидни затруднения в условия на свръх ликвидност в банковата система отново навежда на мисълта за по-фундаментален, несвързан с ликвидността проблем с търговската банка, която по-късно загуби лиценза си защото е неплатежоспособна.
Условията на валутния борд, включително ограничената роля на БНБ за управление на ликвидността в банковата система, са се доказали като работещи, включително и по време на икономическата криза от 2009 г. и възстановяването след нея. Доброто използване на, макар и ограничения брой, инструменти, с които централната банка разполага, е значително по-важно, отколкото наличието на по-лесен и достъпен механизъм за ликвидна подкрепа.
Нещо повече – наличието на такъв механизъм води със себе си сериозен риск от непрозрачно и дори необосновано използване под претекст за запазване на стабилността в банковата система.
От тази гледна точка останалите препоръки на МВФ за подобряване работата на надзора, което би позволило превенция на екстремни ситуации, изглеждат далеч по-важни, отколкото създаване на поредния фонд за спасяване на финансови институции, акцентират експертите на Института за пазарна икономика.
