Приемането на еврото в Словакия създаде възможности за значителни реформи, които не са реализирани единствено заради новата валута, но тя стана важен фактор за необходимите промени в икономиката и обществото. Това сподели в интервю за БТА Игор Барат, заместник-изпълнителен директор и член на управителния съвет на словашката „Ексимбанка“ (Eximbanka).
Игор Барат е опитен икономист с дългогодишен опит в банковия сектор, също така е работил и като журналист за Словашката телевизия. Той е отговарял за комуникационните стратегии на централната банка на Словакия, свързани с подготовката за въвеждането на еврото. Когато страната стана част от еврозоната през 2009 г., Барат е пълномощник на правителството за този процес и водещ на кампанията за новата валута, поради което често е наричан от сънародниците си „Господин Евро“.
„Заедно с моя екип и цялата организационна структура, включваща стотици хора, бяхме натоварени с задачата да помогнем на бизнеса да осъзнае какво трябва да направи, за да премине безпрепятствено от (словашка) крона към евро – в аспекти като технологии, статистика и счетоводство. Всички тези въпроси бяха регламентирани в общ закон, като бяха взети предвид мерки за защита на потребителите и бизнес отношението, с цел да се избегнат негативни последици“, разказа Игор Барат.
В спомени за информационната кампания за еврото, Барат я характеризира като „вероятно най-сложната в историята на страната“, тъй като е трябвало да достигне до всеки гражданин.
Като част от кампанията за впровадяване на еврото в Словакия, бяха излъчвани материали по телевизията и радиото, публикувани бяха указания в печатни издания, разпространявани бяха компактдискове, включително на ромски език, а на всички 1,9 милиона домакинства в страната бяха изпратени поща информационни брошури и малки калкулатори, показващи фиксирния курс от 30,1260 словашки крони за едно евро, с който Словакия влезе в еврозоната.
„Всичко това беше осъществено основно в рамките на около 18 месеца – от средата на 2007 г. до края на 2008 г. и малко повече от шест месеца след въвеждането на еврото, когато цените все още бяха показвани в двете валути“, обясни Барат.
На въпрос дали е имало дебати в словашкото общество относно новата валута, той отбеляза, че подобни дискусии са се водили значително преди самото въвеждане на еврото.
Дебатът относно приемането на еврото в Словакия започна много преди страната да стане част от еврозоната, каза Барат и допълни: „Разглеждаха се плюсовете и минусите, разходите и предимствата, но ползите за малка и отворена икономика като Словакия, разположена в сърцето на Европа, значително надвишават потенциалните разходи“.
„В такава малка икономика, където голямата част от износа или дори вноса е насочена към или от еврозоната, еврото би донесло значителни ползи, тъй като елиминира разходите за транзакции и валутни конверсии, а прозрачността на цените се повишава и т.н.“, добавя той.
На въпрос за развитието на инвестициите в страната след приемането на еврото, Барат подчерта, че „когато инвеститор обмисля къде да инвестира, взема предвид много фактори, но еврозоната е един от ключовите и значителни фактори“.
Що се отнася до физическите лица, единната валута улеснява хората не само да пътуват, но и да живеят в чужбина и да управляват разходите си по-лесно, било то за обучение, почивки или онлайн покупки, при много ясни цени, подчерта той.
„Но трябва да се подчертае, че еврото не е панацея. То е просто инструмент – по-добро гориво за вашия двигател. Реформите и подобряването на бизнес средата и правния климат следва да продължат. Това е безкраен процес, но ако спрете след въвеждането на еврото, ефектът ще бъде минимален“, отбеляза заместник-изпълнителният директор на експортната банка на Словакия.
Относно евентуални проблеми около първия бюджет на Словакия в евро, приет през 2008 г., Барат отговори, че не са били наблюдавани такива и добави, че впечатлението, че еврото е свързано с държавния бюджет, е погрешно.
