За шести път ИПИ прави оценка на работата на администрацията въз основа на одитните доклади на Сметната палата на Република България.
Настоящото издание допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 65 одитни доклада. Така изследването обхваща всички 966 одитни доклади, публикувани от Сметната палата, които обхващат около 149 млрд. лв. бюджетни средства за периода 1998 – 2017 г.
На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии квалифицираме работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.
Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ изглеждат така:
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 966 одитни доклада изглежда така:
- 413 случая на „провал” (възлизащи на 77,6 млрд. лв.)
- 242 случая на „успех” (възлизащи на 34,4 млрд. лв.)
- 311 „некласифицирани” случая (възлизащи на 36,9 млрд. лв.)
Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2017 г. могат да се определят като „провал”.
Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Източник: ИПИ по данни на Сметната палата
Класификацията според бюджетите на програмите и държавните структури показва, че в „провалените” случаи са похарчени 81% от публичните средства, а в „успешните” – около 13%. В изследването са представени и няколко любопитни казуса за правителствени „успехи“ и „провали“.
Прегледаните 966 одитни доклада и големият брой на „провалите” показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.
Много притеснително е, че делът на провалите не намалява през последните години. Нещо повече – данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на провалите се увеличава.
Периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи общественият ресурс. Част от новодобавените доклади анализират периода от 2014-2017 г., когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят относително често. По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. В голяма част от докладите на Сметната палата ясно се вижда как това води до размиване на отговорностите и безотчетност на резултатите, въпреки че парите обикновено се харчат по план.
Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:
- Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
- Опорочени обществени поръчки;
- Лошо управление на имуществото;
- Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
- Неикономично харчене.
Как да се намали правителственият провал?
- Намаляване на намесата на държавата. Колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично, нито пък постига целите си.
- Прозрачност. По-голямата прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересовани лица да упражняват по-голям контрол върху разходваните средства и изпълнението на задачите.
- Приватизация. Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на публичното имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик и не трябва да бъде такъв.
- Умни регулации – регулаторната инфлация, на която сме свидетели в последните години допринася значително за лоши, вредни, скъпи, лобистки и неефективни програми, закони и стратегии. За всяка правителствена програма трябва да се изготвя адекватна предварителна и последваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв ефект се намесва държавата.
*Анализът е на Института за пазарна икономика; заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
