Иран отново се намира в епицентъра на сериозно вътрешно напрежение. В началото на 2026 г. страната е разтърсена от вълна от протести, които бързо прерастват в сблъсъци между демонстранти и силите за сигурност. По улиците на Техеран, Исфахан, Машхад и редица други големи градове хиляди иранци излизат с искания за политическа промяна, социална справедливост и край на репресиите. Отговорът на властите е твърд и безкомпромисен.
Напрежение, протести и жертви
Според данни на правозащитни организации и международни наблюдатели, протестите са били посрещнати с масови арести, използване на бойни патрони и силово разпръскване на демонстранти.
Има потвърдена информация за десетки, а според някои източници – стотици загинали, както и хиляди задържани. Официалните ирански власти признават за жертви, но твърдят, че сред тях има и служители на реда, като обвиняват „въоръжени провокатори“ и „чужди агенти“ за ескалацията.
Най-малко 648 демонстранти са убити при потушаването на антиправителствените протести в Иран, съобщи базираната в Норвегия организация „Ирански човешки права“, цитирана от Франс Прес.
„Международната общност има дълг да защитава цивилните демонстранти от масовите убийства на Ислямската република“, заяви директорът на организацията Махмуд Амири-Могадам.
Според други оценки убитите може да са над 6000, отбелязват още от организацията, но подчертават, че заради липсата на интернет в Иран е много трудно данните да се потвърдят по независим път.
Интернет достъпът в страната периодично е ограничаван, а чуждестранните медии практически нямат възможност за свободна работа на терен. Това прави независимата проверка на информацията изключително трудна и оставя голямо пространство за противоречиви версии.
Кои са опозиционните сили и защо режимът ги обвинява
Иранската опозиция не е единна структура, а по-скоро съвкупност от различни движения, личности и организации – част от тях действащи в страната, други в изгнание.
Сред най-разпознаваемите фигури е Реза Пахлави – синът на последния ирански шах, който от години живее в САЩ и открито призовава за демонтаж на Ислямската република и преход към светска държава.
Друга ключова, но силно противоречива групировка е „Муджахидин-е Халк“ – организация с дълга история на въоръжена борба срещу режима, която Техеран определя като терористична.
Освен тях, важна роля играят и неформални граждански мрежи: студентски движения, профсъюзи, женски и правозащитни организации, които нямат централизирано ръководство, но са двигател на уличното недоволство.
Иранските власти системно твърдят, че тези опозиционни сили са финансирани и координирани от САЩ и техни съюзници. Подобни обвинения са част от официалната линия на режима още от 1979 г. насам. Те служат едновременно за мобилизация на твърдия електорат и за оправдаване на репресиите, като представят вътрешното недоволство не като социален проблем, а като външна конспирация.
До момента обаче няма публично представени убедителни доказателства за пряко американско финансиране на протестите.
Режимът на аятоласите: произход и същност
Днешната иранска политическа система е резултат от Ислямската революция от 1979 г., която слага край на монархията на шах Мохамед Реза Пахлави – светски, авторитарен и силно ориентиран към Запада режим.
На негово място е установена Ислямската република – уникална форма на теократично управление, в която върховната власт принадлежи на религиозния лидер, аятолахът.
Върховният лидер контролира ключовите институции – армията, съдебната система, медиите и Съвета на пазителите, който има право да отхвърля кандидати за избори и закони, несъответстващи на ислямската доктрина.
Паралелно с официалната армия действа Иранската революционна гвардия – мощна военна и икономическа структура, смятана за гръбнака на режима.
Защо Иран е ключов за САЩ и как се вписва в глобалната криза
За Вашингтон Иран е стратегически противник от десетилетия. Причините са няколко: ядрената програма на Техеран, влиянието му в Близкия изток, подкрепата за въоръжени групировки, враждебни към Израел, както и контролът върху Ормузкия проток – жизненоважен коридор за световните енергийни доставки.
Войната в Украйна допълнително усложнява картината. Иран и Русия задълбочиха сътрудничеството си, включително във военната сфера, което засили напрежението между Техеран и Запада.
Паралелно с това ескалацията в Близкия изток – между Израел, Иран и техните съюзници в Сирия и Ливан – създава риск от по-широк регионален конфликт, в момент когато САЩ и Европа вече са силно ангажирани в Източна Европа.
Иран днес е изправен пред сериозен вътрешен и външен натиск. Протестите показват дълбоко обществено недоволство, но режимът демонстрира, че не е готов на отстъпки.
В същото време геополитическата конфронтация превръща страната в ключов фактор в една все по-фрагментирана и нестабилна международна система. Въпросът остава отворен: дали настоящото напрежение е поредният епизод от дългогодишната криза, или предвестник на по-дълбока трансформация.
