Стремим се да увеличим предлагането и разработката на литература на брайлова азбука, тъй като тя представлява основния път към грамотността за хората с нарушено зрение, предоставяйки възможност не само за четене, но и за писане. Това сподели за БТА Йордан Младенов, председател на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, по отношение на Световния ден на брайловата азбука, който се празнува днес. Адаптацията на брайловата азбука за българския език е извършена през 1906 г.
Брайловата азбука е изключителен изобретение, създадено от 15-годишно момче с помощта на единствено шест точки. Никой не е успял да разработи по-добра система, каза Младенов. Той подчерта, че азбуката за незрящи е лесна за усвояване, а човек може бързо да научи четенето, като просто опипа буквата и я идентифицира с пръст. Според него единственото, което е необходимо, е повече практика, за да се увеличи скоростта на четене. Брайл, както е позната азбуката, се употребява на всички езици, поясни той. В Англия е разработена друга система за релефно четене, която обаче не успяла да се наложи, което довело до приемането на брайловата азбука през 1870 г. от англичаните.
Читалище в подкрепа на знанието
Основната задача на читалището е съхранението, създаването и разпространението на брайлови книги. Разпространяваме литература из цялата страна, като в София използваме собствено превозно средство за доставка до домовете на клиентите, а извън столицата – изпращаме чрез пощата, разказа Йордан Младенов. Той допълни, че читалището осигурява и книги за библиотеки в училищата, за да могат и децата с увредено зрение да имат достъп до четене. Има комисия, която решава кои произведения да бъдат отпечатани на брайл, каза той и изрази надежда за увеличаване на фонда на читалището. Ние преиздадохме книга за знаците на Брайл – за писане, нотиране и математически символи, добави още Младенов.
Читалището „Луи Брайл 1928“ е посещавано от около 120 възрастни, а най-малките читатели са ученици от първи клас. Според Младенов има проект за публикация на детски книжки, не само с текст на брайл, а и с релефни илюстрации, за да може детето не само да прочете, а и да усети формата и да добие по-добра представа за темата, която разглежда. Издадохме такава книжка само за животни и техните названия, която е подходяща и за по-малките читатели, посочи той.
С напредъка на технологиите се подобряват възможностите ни, като разполагаме с лицензирана електронна библиотека за хора без зрение, сподели още председателят на читалището. Освен това всеки незрящ има възможност да донесе книга, която ние можем да сканираме с нашите съвременни устройства и да му я предоставим в електронен формат, обясни той. Електронната книга почти не се различава от тази за зрящи, но форматът е адаптиран, за да бъде достъпен за синтетична реч, добави Младенов. В читалището има и опция за печат на материали на брайлова азбука.
БТА напомня, че през април миналата година беше представен нов високоскоростен брайлов принтер. През октомври 2024 г. читалището показа и първата систематизирана брайлова граматика на английски език в страната.
Младенов сподели, че традиционно на 24 май се организира състезание по брайлово четене и писане, с награден фонд. Той коментира, че това е прекрасна възможност за незрящите да демонстрират своите знания, любознателност, а също и състезателен дух.
Читалището може да се похвали и с вокална група и танцов състав.
Световният ден на брайловата азбука
Световният ден на брайловата азбука се чества на 4 януари от 2019 г. насам, след резолюция A/RES/73/161 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г., сочат данни от отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност относно значението на брайловата азбука, съвременен инструмент за комуникация за лицата с увредено зрение.
На тази дата през 1809 г. е роден френският педагог Луи Брайл, който разработва брайловата азбука през октомври 1824 г., когато е на 15 години. Луи Брайл ослепява след инцидент в детството си. Той създава брайловото писмо, вдъхновено от военния кодекс, известен като „нощно писане“, разработен от Чарлз Барбие. Барбие е получил задача от император Наполеон Бонапарт да се създаде средство за безшумна комуникация между войници в условия на тъма и тишина.
