Искра Коровешовска е от по-младата генерация известни македонски журналисти, които следят и коментират вътрешната и външната политика на страната. Родена е в Скопие, завършила е право и журналистика. От 2012 до началото на 2017 г. работи в македонския в. „Дневник”, сега – за местната национална телевизия „Алфа”.
След по-малко от месец – на 15 октомври – в Македония предстоят избори за местна власт. Какво е съотношението на силите според социологическите проучвания, колега Коровешовска?
Агенциите, които измерват рейтингите на партиите, дават различни резултати. Според едни в повечето общини отново ще спечели опозиционната коалиция, водена от ВМРО-ДПМНЕ (б.а. – управлявала в продължение на повече от 10 г., сега на власт в 52 от общо 80 общини), според други – по-висок рейтинг има управляващата коалиция начело със Социалдемократическия съюз на Македония (б.а. – тази пролет успя да състави правителство с помощта на три от общо четирите албански партии в парламента).
А какви са очакванията за битката за кмет на столицата Скопие?
С оглед на факта, че кандитатът на ВМРО-ДПМНЕ – сегашният кмет Коце Траяновски, е на поста в продължение на два мандата, осем години, доверието на столичани към него е по-високо. Съперникът му Петре Шилегов от СДСМ няма реализирани конкретни проекти и рейтингът му е по-нисък. Така че в Скопие се очаква да бъде избран отново Траяновски.
Местните избори са важни и защото ако ВМРО-ДПМНЕ отново спечели повече общини, ще има основание да поиска и предсрочни парламентарни избори, за да си върне изцяло властта.
Да, местните избори всъщност да тест за рейтинга и доверието на гражданите към управляващите и опозицията. И ще определят следващите действия на двете основни партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ.
Изборите са от голямо значение и в контекста на бъдещата ратификация на българо-македонския договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие на 1 август т. г. ВМРО-ДПМНЕ, която има най-много депутати в парламента, е твърдо против договора. Ако СДСМ получи лоши резултати на изборите, това няма ли да постави под въпрос ратификацията?
Не мисля, че ратификацията е пряко зависима от изборните резултати. Тя е част от външнополитическата стратегия на новата власт и ще бъде направена без оглед на тези резултати. Но въздействието на подписания договор е много силно върху популярността на премиера Зоран Заев и неговата коалиция начело със СДСМ. Договорът предизвика бурни реакции и сред експертите, и сред обществеността.
Има ли социологически изследвания, които да покажат как македонската общественост се отнася към договора с България? Колко са „за”, колко – „против”?
Не са обявявани публично, ако изобщо са правени такива сондажи. Или тепърва ще се правят.
Странно. В България се коментира, че ратификацията на договора е условие за евентуалното членство на Македония в НАТО и ЕС, не разсъждават ли така и македонците?
Политически – да, условие е, според СДСМ. Но всъщност нито юристите, нито обществеността вярват в тази теза. Македония е много далече от членството в ЕС. Сам по себе си договорът е крачка напред в изграждането на добросъседство, но не е ключ за решаване на проблемите на Македония, свързани с евроатлантическите й аспирации. Във вътрешнополитически план договорът се разглежда като едностранно изгоден за българската страна, не и за македонската.
С какво, според критиците на договора, той е „едностранно изгоден” за българската страна?
Първо, договорът тук беше изготвен без консултации с експертите, без обществени дебати, в условията на тайнственост. Докато в българския парламент всеки депутат можеше да се запознае с текста на проектодоговора, в Скопие той беше обсъден на закрито заседание на правителството. Второ, с него Македония едностранно се обвързва да не се намесва във вътрешните работи на България, но без съответна реципрочност.
Смятам, че е въпрос единствено на време емоциите да утихнат и отношенията между Македония и България да станат наистина приятелски и добросъседски. Какво обаче ще правите с името на вашата държава, което друга страна от НАТО и ЕС – Гърция – държи да бъде сменено като условие за членство в двете организации?
Цялата хронология на събитията в Македония през последните 3 години, откакто почнаха да гърмят т.нар. „бомби на Заев” (б.а. – разкритията на тогава опозиционния лидер на СДСМ за мащабни корупционни действия на премиера Груевски и неговото обкръжение), намесата на Брюксел, Вашингтон и други чуждестранни фактори постепенно откроиха стратегията за външнополитическото развитие на Македония. Очевидно е влиянието на международния фактор. Познавайки позициите на Атина и начертаните от нея „червени линии” е ясно, че Гърция ще се съгласи да „пусне” Македония в НАТО и ЕС единствено и само ако си сменим името на държавата.
Искате да кажете, че по-нататъшното разширяване на НАТО на Балканите вече е решен въпрос и това предопределя по-нататъшните отношения на Скопие с Атина и София? И че Брюксел, Вашингтон и изобщо международните фактори са причина за подписването на българо-македонския договор?
За определянето на външнополитическия курс на страната – да, така е. И договорът е част от тази стратегия.
Чия стратегия? На Запада? Или все пак и на част от македонския политически елит?
И двете, на Запада специално са му необходими изпълнители и послушковци.
Излиза, че от мнозина в Скопие Заев е смятан за послушко, но виждате ли алтернатива в така създалата се ситуация?
Алтернатива трудно ще се намери, предишната власт сега не в състояние да влияе върху процесите. Местните избори ще бъдат в известен смисъл лакмус за това каква е алтернативата за Македония освен Заев и СДСМ.
Алтернатива ли е връщането към политиката на изолационизъм и национализъм на Груевски?
Има такива гледни точки и тук. Политиката на Заев е белязана от много грешки, политиката на Груевски също беше погрешна в много отношения. Сегашната опозиция трябва да положи много усилия, за да се поправи. Ако остане на същите позиции – напредък няма да има. Но трети вариант, освен посочените два, засега няма.
Да се върнем на българо-македонския договор, казахте, че причина Македония да подпише договора с България е натискът на Запада. Че така смятат много от македонците, така ли?
Да, но нека уточня – в смисъла на сговор с волята на сегашната власт. Но да сме наясно – македонците не са против договора за добросъседство, те са против тайнствения начин на неговото постигане – без да има възможност за обсъждане, допълване, балансиране на текста. Едностранно се определя ден за подписването му и се подписва и точка.
Има ли вариант договорът да не бъде ратифициран? Това ще зависи от депутатите на четирите албански партии – какво е отношението им към документа?
Тези партии нямат публично изразени позиции. Смятам, че единственият вариант договорът да не влезе в действие е, ако президентът Георги Иванов не подпише ратификацията. Той има конституционното право да направи това, ако прецени, че договорът е против интересите на държавата.
Възможно ли е да стане така? Иванов дълго време отказваше да даде на Заев и мандат за съставяне на правителство, пък …
Не вярвам това да стане, Иванов не е заявявал подобни намерения. Говоря за възможности.
Какво бъдеще виждате за Македония, ако ВМРО-ДПМНЕ успее да се върне на власт и направи обратен завой в отношенията с България и Гърция?
Не бих искала да разсъждавам с хипотези, но смятам, че сега не е възможно да се върнат на позициите, на каквито бяха преди управлението на Заев. Не съм сигурна дали е възможно да бъдат спрени започналите процеси, включително в областта на отношенията с България и Гърция.
Това какво заключение е: оптимистично или песимистично?
Смятам, че сляпата послушност пред западните директиви и решаването на съществените проблеми без съгласуване с македонските граждани като цяло, не носят само добро на Македония.
