Доц. д-р Искрен Иванов е преподавателят в Софийски университет, политолог, международен анализатор и експерт по международна сигурност и управление на конфликти.
– Доц. Иванов, след встъпването си в новия мандат, руският президент Владимир Путин направи ключови рокади в системата на сигурността, като започна от военния министър Шойгу. Как трябва да четем тези промени?
– Според мен промените, които бяха направени в руския сектор за сигурност, свидетелстват за две неща.
Първото от тях е, че руският президент се опитва да прехвърли политическа отговорност върху министъра на отбраната Сергей Шойгу и голяма част от неговите съветници, тъй като, в крайна сметка, въпреки осезаемия напредък на руските войски в момента на фронта, този прогрес е доста условен и от тази гледна точка, Путин има нужда да хвърли отговорността било върху министри, било върху генерали и офицери от висшето командване.
Видяхме, че за няколко месеца се смениха няколко генерали.
Вторият знак, който дават тези назначения, това е, че Путин в момента се опитва да формира нов екип, с който да работи, тъй като вижда, че по-старото поколение офицери, не могат да отговорят на технологичното превъзходство, което има Украйна в момента.
Хора като Шойгу и по-старите генерали в руското военно командване имат друго мислене.
Аз мисля, че тази смяна може да се окаже стратегическа грешка на Русия, тъй като въпреки всичко останало, по-старите генерали в руското военно командване бяха майстори на психологическите стратегии във войната.
А именно тези стратегии гарантираха напредъка на Русия на фона на технологичното превъзходство, което имаше Украйна.
– Като говорите за прехвърляне на вината – може ли да се говори за провали на руската армия в тази офанзива, което да е довело за „падането на главата“ на Сергей Шойгу? На този фон обаче виждаме известно превъзходство на руските сили в Украйна.
– Причините за това военно превъзходство са две. Отново ще повторя – едната причина е чисто психологическо, защото каквото и да е образованието на тези руски офицери, които бяха отстранени, те владееха майсторски един подход от Втората световна война, чрез който на всяка една украинска контраатака Русия хвърляше огромно количество човешки маси, за да се смаже психиката на противника.
Дали техните заместници ще продължат тази стратегия, е съмнително. Иначе е напълно възможно в един момент да се достигне в ситуация, в която този напредък да се забави.
Втората причина, това е закъснялата американска военна помощ.
Тук обаче трябва да направим и едно уточнение, а то е, че ще минат 4 дори 5 месеца, докато Украйна постигне някакъв паритет с Русия, защото това закъснение безспорно ще отнеме време и няма нещата да се случат с магическа пръчка – от днес Украйна получава ракетите, а от утре тя вече има превес.
– Още повече, когато говорим и за усвояването за работа с техника, която до момента не е била на въоръжение в украинската армия… Но тук стигаме и до човешкия фактор, който е сериозен проблем вече и за двете страни. Задъхва ли се Украйна от липсата на нови попълнения в армията?
– Украйна определено се задъхва и това е причината, поради която тя иска повече технологии. Защото истината е, че технологичното превъзходство на една армия, намалява нейните човешките загуби. Ако погледнем САЩ и войната във Виетнам, ще видим, че там те дават огромни човешки загуби. Ако погледнем десетилетия по-късно, когато те воюват в Ирак и Афганистан, ще видим, че въпреки изхода на тези кампании, те изгубиха едва 2000 души.
Тук въпросът не е в това войната да продължи да бъде война за човешки животи, а война на технологии.
Що се отнася до Русия, тя е не по-малко завидно състояние. Според последните статистически данни тя претърпява най-много загуби от Втората световна война насам.
Ако тогава загубите на Съветския съюз са били безпрецедентни, то тези, които в момента Русия претърпява, са наистина огромни за историята ѝ. Така че, моето мнение е, че дори след края на тази война, Русия няма да е същата.
Тя ще се превърне в една икономическа и политическа колония на Китай и единствената причина, поради която тя продължава да хвърля хора на фронта, е че Русия има повече човешки капитал, отколкото Украйна. Което е лошата новина за Украйна.
– Какво можем да очакваме от срещата на Путин с китайския президент Си по отношение на войната в Украйна?
– Направи ми впечатление, че в документа за сътрудничество, който подписаха двете страни, съвсем малко се говори за Украйна. Основното, което е записано в този документ, е, че Русия и Китай са против разширяването на присъствието на НАТО, както и опитите на САЩ и на техните съюзници да стъпят в Тихоокеанския регион.
С други думи, тази визита облагодетелства единствено и само Китай. Тя е насочена срещу САЩ, но Украйна се споменава дотолкова доколкото тя да бъде позиционирана в китайския план за уреждане на конфликта.
Истинската цел на тази среща е да очертае някакви стъпки по какъв начин да бъде удържано западното присъствие в азиатско-тихоокеанския регион. Което е още едно доказателство за това, че колкото и мощна да се опитва да изглежда Русия, виждаме, че всъщност, реалният играч зад кулисите е Китай.
– На Запад се наблюдава една проруска и пропутинска риторика, която е все по-влиятелна и това очевидно ще окаже влияние и в състава на новия Европейски парламент. Каква промяна бихме могли да очакваме в Европа по тази линия?
– Моето виждане е, че ще има повече националистически партии в новия ЕП. Искам да отворя една скоба и да кажа, че каквито и да са западните националисти, каквото и да говорят те, всички те гледат към европейския проект от гледна точка на ориентация.
Просто защото във Франция, Дания, Нидерландия, Испания, Португалия има много такива фракции. Но каквото и да говорят те, това е политически ПР. Чисто и просто, те говорят така, за да печелят избиратели, но всъщност не поставят под въпрос самия европейски проект директно.
По-скоро бих бил разтревожен за националистическите движения в Централна и Източна Европа. Защото за разлика от своите западни колеги, те имат потенциала и в известна степен могат да предизвикат сътресения в обществото, които да разколебаят хората в подкрепата им към ЕС и НАТО. С едно голямо изключение, разбира се, каквото е Полша.
Риториката на националистите от Централна и Източна Европа е открито проруска и имат интерес от това държави като България и Румъния да останат извън евроатлантическото пространство.
– Случилото се в Словакия вероятно е резултат от това дълбоко разделение в обществата. Нападението над премиера Фицо как го четете – единствено като разделение на обществото в Словакия или като симптом за разделението изобщо в Европа?
– По-скоро като някакъв знак на разделение на обществото. От там нататък можем само да се надяваме, че това няма да предизвика ефекта на доминото.
Още актуални интервюта – четете тук
