Мистериозният възрастен мъж Ебенизър Скрудж, познат от новелата на Чарлз Дикенс „Коледна песен”, публикувана през 1843г., е един от най-известните коледни персонажи.
В началото на разказа Скрудж е представен като студен мъж, който мрази Коледа. Дикенс го описва:
„Ох, пък какъв стиснат душевадец беше този Скрудж! Изедник, мъчител, алчен, на стотинката трепереше, от ръка нищо не изпускаше, ненаситният му стар грешник! Твърд и остър като кремък, от който никаква стомана не бе изтръгнала благодатен огън; потаен и необщителен, и самотен като бухал. Скритата в него студенина смразяваше старческите му черти, щипеше заострения му нос, сбръчкваше бузите му, схващаше краката му, зачервяваше очите му, правеше тънките му устни сини и се изливаше в дращещ глас и злобни думи. Леден скреж покриваше главата му и веждите му, и твърдата му остра брадичка. Ниската си температура той носеше навред със себе си; през горещниците вледеняваше кантората си; а по Коледа не я стопляше нито с един градус.”
Името му се е превърнало в нарицателно за скъперничество. Приказката за негово изкупление по Коледа (с призраците на миналото, настоящето и бъдещето) бързо се превърнала в емблематична история за празниците.
ПРОИЗХОД:
Има много теории, според които Ебенизър Скрудж е бил вдъхновен от истински човек:
Ебенизър Скруги – банкер от Единбург, който спечелил възможността да осигури кетъринга за посещението на крал Джордж IV в Шотландия. Погребан бил в двора на църквата Канонгейт кърк, но надгробният му камък сега липсва. Историята разказва, че Дикенс забелязал плочата, на която пишело, че Скруги бил „човек на храната” (на английски „meal man”), но писателят прочел „злобен човек” (на английски „mean man”).
Друга теория разказва, че Дикенс избрал името Ебенизър, защото означава „крайъгълен камък”. Авторът леко модифицирал фамилното име от Скруги на Скрудж, влагайки смисъла на един много стар и позабравен английски глагол – scrouge, означаващ „изстисквам“, „притискам“.
Предполага се, че мизантропските идеи на Скрудж всъщност принадлежали на политическият икономист и демограф. Томас Малтус. Помните ли неговата човеконенавистническа теория? Според него човечеството нараствало в геометрична прогресия, а ресурсите за изхранването му – в аритметична. Изходът от това били войните, кризите и всякакви други бедствия.
Прототипът на Скрудж, по отношение на богатството му, бил Джеймс Ууд, първият британски милионер, най-богатият британец, собственик на „Глостър Оулд Банк“, но заради пословичната си стиснатост, станал известен като „Скъперника Глостър“. За Ууд се разказвали невероятни истории. Не се знае колко от тях са истина и доколко са преувеличени, но е сигурно, че той трудно се разделял с парите си.
НОВЕЛАТА:
„Коледна песен” е едно от най-разпознаваемите произведения в света. Главният герой – скъперникът мистър Скрудж се интересува единствено от парите си.
В нощта срещу Коледа той е посетен от духа на стария му съдружник Джейкъб Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. Самият Марли е вечно прокълнат да се скита по земята и да плъзга вериги след себе си, ковани в целия си живот заради алчност и егоизъм.
След това Скрудж е посетен и от духовете на миналите, настоящите и бъдещите коледи. Скъперникът вижда своето минало и настояще и променя своя мироглед за заобикалящия го свят.
Призракът на отминалите Коледи пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времето е бил мил и невинен.
Призракът на предстоящата Коледа показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух.
Сцените, които му показва призракът на предстоящите Коледи – единственият без образ, заметнат само с черно наметало, са тези, които отварят сърцето на скъперника.
В БЪЛГАРИЯ:
„Коледна песен“ е най – превежданата, най – често преиздавана творба на Дикенс в България.
„Песента“ е значително кратко произведение, приказно по характер, с което откликва на традиционните български сюжетни очаквания, а в по – конкретния период между двете световни войни се оказва годно да функционира и като детска литература.
